Джорджа Мелони призова за единен представител на ЕС за преговорите с Русия.

🇪🇺🇮🇹 Европейските съюзници на Украйна трябва да назначат единен представител за преговорите за прекратяване на войната. Това заяви италианският премиер Джорджа Мелони пред депутатите в четвъртък с настояване, че по-малки групи от държави не могат да представляват целия блок.

В неделя лидерите на Обединеното кралство, Франция и Германия, които са начало на неформалния пакт за сигурност E3 – се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски и заявиха, че подкрепят предложението на Киев за преговори с Русия с цел постигане на примирие.

Мелони, която е твърд поддръжник на Украйна, посочи, че Европа трябва да „взаимодейства“ с Москва, за да спре конфликта, но никоя ограничена група държави няма „легитимността да говори“ от името на всички.

„Отдавна подкрепям нуждата от определяне на авторитетна фигура, натоварена с доверието и мандата на всички държави-членки, която да представлява Европа“, каза тя пред парламента преди срещите на върха на ЕС и на лидерите на Г-7 (Групата на седемте най-развити демокрации) идната седмица.

Тя добави, че усилията за изграждане на траен мир в Украйна изискват и по-силна координация между САЩ и ЕС, която според нея е „невинаги лесно, но необходимо предизвикателство“.

Думите на Мелони съвпадат с позицията на полския премиер Доналд Туск, който тази седмица изрази своето съжаление във връзка с отсъствието на страната си от разговорите със Зеленски в Лондон и увери, че скоро ще бъде проведена нова среща за Украйна с участието на Италия и Полша.

В речта си Мелони засегна и войната между САЩ и Иран, по отношение на която подчерта, че напрежението в Ормузкия проток повишава цените на енергоносителите и тежи на световната икономика. Тя заяви, че Европа трябва да има готовност за облекчаване на санкциите срещу Иран, в случай че режимът покаже намерението си за преговори.

„Ако вместо това Техеран продължи по грешния път, заплашва свободата на корабоплаването, извършва атаки, подкрепя милиции и нарушава своите международни задължения, тогава ЕС трябва да е готов за засилване на натиска, включително чрез нови целеви мерки“, заключи тя.

България спира военната подкрепа за Украйна.

🇧🇬🇺🇦 България спира доставките на оръжие за Украйна, тъй като конфликтът не може да бъде решен на бойното поле. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на пресконференция за представяне на приоритетите на ведомството, която се проведе по-рано днес.

Изявлението му не е изненада. То официално нарежда страната ни сред онези държави в Европейския съюз, опитващи се да изместят фокуса от активното възпиране на Русия към полето на дипломацията за започване на мирни преговори. Едновременно с това ходът бележи рязко отстъпление от мащабната роля, която изигра родната военна индустрия като доставчик на съвместими боеприпаси и въоръжение от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. Министър Стоянов аргументира своята позиция с твърдението, че конфликтът е придобил изявен позиционен характер и по-нататъшното натрупване на оръжия води само до увеличаване на жертвите. По думите му е настъпил моментът за търсене на „справедлив мир, който да бъде определен от двете страни“, при активното посредничество на Европейския съюз.

Политическата траектория на този ход е тясно свързана с кабинета на Радев. През изминалия месец начело на страната премиерът говори малко за войната, според траектория, очертана още докато в президентството: последователна опозиция на военно-техническата помощ и настояване за „дипломатическо решение“. На 18 май, след срещата си с германския канцлер Фридрих Мерц, той засегна темата едва след като получи въпрос от репортер. „Крайно време е за дипломация, защото тази проточила се война изтощава всички участващи в нея и подкрепящи я страни“, каза Радев в отговор на въпрос за възможни преговори за спиране на войната.

Икономическото измерение и мащабите на родния отбранителен износ

Решението за спиране на доставките придобива особено голяма тежест, когато се разгледа реалният мащаб на българската военна подкрепа. Според официалните данни, подадени от правителството към Регистъра за конвенционални оръжия на ООН (UNROCA), общата стойност на изнесеното от страната оръжие, свързано с войната в Украйна, възлиза на близо 2.7 млрд щатски долара за периода от 2022 г. до момента. Като една от малкото страни-членки на Европейския съюз, съхранили значими производствени мощности за боеприпаси от съветски калибър, които съставляват гръбнака на украинската артилерия, България предостави подкрепа, несъразмерно голяма спрямо мащаба на националната си икономика.

Поради сложната обстановка на вътрешната политическа сцена през първите години на войната, голяма част от доставките се извършваха непряко, а оръжейният износ минаваше през партньорски държави от Източния фланг на НАТО, които прехвърляха оборудването към Украйна. Приложената таблица показва обобщени данни за обема и дестинациите на българския износ въз основа на декларираното пред ООН в периода 2022–2025 г.

Данните показват, че спирането на тези доставки има съществени оперативни последици. Прекратяването на износа изважда важен производител на боеприпаси и консумативи от архитектурата на украинската отбрана, които са незабавно съвместими с предната линия на фронта и не изискват допълнително технологично време за обучение или логистична адаптация.

Парадоксите в стратегията за отбрана: 5% от БВП и историческия паралел

Позицията на кабинета Радев съдържа едно дълбоко вътрешно противоречие, проявено по време на днешната пресконференция. Едновременно с обявеното спиране на военната помощ за Киев, военният министър разкри дългосрочен план за радикално увеличение на българските разходи за отбрана, според който те ще достигнат рекордните 5% от БВП до 2030 г. – разпределени между 3.5% преки военни разходи и 1.5% свързана дейност като киберсигурност и стратегическа инфраструктура.

Този амбициозен план е основан на премълчаното, но напълно очевидно допускане, че България е изправена пред непосредствена и мащабна заплаха за националната си сигурност. Единственият източник на подобна заплаха в Черноморския регион, способен да оправдае най-рязкото увеличение на военния бюджет в новата история на страната, е военният ревизионизъм на Руската федерация. И именно тук започва да се откроява основният стратегически парадокс: ако руската заплаха е реална дотолкова, че да изисква мобилизиране на 5% от БВП, то украинската отбрана е своеобразна предна линия на същата тази сигурност.

Оказаната помощ с изпращане на боеприпаси се случва на незначителна част от цената, която България и всяка друга държава в Европа би платила при евентуална необходимост от директно възпиране по своите граници. Цената, която е необходимо да платим за национална сигурност нараства пропорционално на руските териториални и военни успехи в Украйна и отвъд нея.

Историческият прецедент, който веднага изниква в съзнанието, е печално известен. През есента на 1938 г. в навечерието на Втората световна война, Великобритания и Франция отстъпиха пред претенциите на Нацистка Германия към Судетската област в Чехословакия с надеждата, че това ще осигури – по думите на британския премиер Невил Чембърлейн – „мир за нашето време“. Тази дипломатическа отстъпка не само не задоволява апетитите на агресора, но му дава криле. До март 1939 г. Германия поглъща останалата част от Чехословакия, което ѝ осигурява контрол върху производствения капацитет на „Шкода“ – една от най-големите оръжейни индустрии на континента, която оттам насетне започва да работи за нуждите на Вермахта.

Капитулацията не осигурява мир, а окуражава агресора още повече и скъсява пътя до атаката срещу Полша на 1 септември същата година. Поуката е недвусмислена: умиротворяването на авторитарен режим, воден от имперски реваншизъм, неизменно катализира по-голяма катастрофа, вместо да донесе траен мир. Въпросът е: може ли Европа и светът да си позволят трета такава за малко над един век?

Илюзията „справедлив мир““: Защо тезата на кабинета „Радев“ не издържа пред фактите

Тезата на кабинета Радев, че спирането на оръжейните доставки ще принуди страните да седнат на масата за преговори и ще ускори постигането на „справедлив мир“, стъпва на дълбоко погрешно тълкуване на опитите за дипломация и намеренията на Руската федерация. Противно на внушенията, че Киев залага единствено на военно решение, украинският президент Володимир Зеленски многократни демонстрира своята готовност за диалог и още през ноември 2022 г. представи подробен план от 10 точки. От началото на 2025 г. украинската държава последователно настоява за неограничено и безусловно спиране на огъня, което да послужи като фундамент за започване на реални преговори.

Позицията на Киев бе затвърдена с изпращането на официално отворено писмо от Зеленски до Владимир Путин с предложение за директна среща лице в лице – инициатива, която беше категорично отхвърлена от руския диктатор с аргумента, че подобен разговор е „безпредметен“. Украинският външен министър Андрий Сибиха предупреди, че с това си действие Путин е пропуснал шанса си за изход от войната при сравнително благоприятни условия, което неизбежно ще задълбочи икономическата рецесия и военните загуби на Русия.

Отказът на Кремъл да се ангажира с искрени преговори беше потвърден от поведението на руската делегация при опитите за посредничество на САЩ. Въпреки усилията за откриване на разумен компромис между двете страни, Путин отхвърли предложенията за незабавно примирие, вместо което предложи единствено работа по необвързващи меморандуми и предяви максималистичен ултиматум и териториални претенции, изискващи доброволно предаване на територии, които руската армия никога не е контролирала. Поради това Зеленски и редица експерти по международни отношения аргументирано обвиняват руската страна в съвсем умишлено протакане на разговорите.

Стратегията на Путин за „купуване на време“ има чисто военни измерения: тя цели да разколебае западните партньори на Украйна, да изтощи подкрепата им, да спре доставките на оръжие и да даде оперативна пауза за прегрупиране на силите, подготовка на нови вълни на мобилизация и преодоляване на вътрешния дефицит на ресурси. Руското ръководство продължава да вярва, че инициативата на бойното поле се намира в негови ръце и може да бъде катализирана с продължителен натиск, който да доведе до успешен пробив на фронта в Донбас.

С оглед на всичко казано дотук, всяко примирие и спиране на военната помощ без категорични гаранции за сигурност и суверенитет представлява опасен капан, каквито бяха провалените Мински споразумения, които послужиха единствено за подготовка на следващата фаза от руската военна агресия. Анализи на сигурността сочат, че стратегическите цели на Кремъл за унищожаване на украинската държавност остават непроменени. Войната се развива в цикличност между конвенционални и хибридни методи. При евентуално замразяване на конфликта, Русия ще използва времето за възстановяване и преструктуриране на военния си потенциал, след което неизбежно ще поднови военните действия.

Затварянето на каналите за подкрепа от страна на България не само не приближава мира, но директно помага на Русия да реализира своите реваншистки планове. Това увеличава дългосрочните рискове за сигурността в Черноморския регион, изправяйки страните от източния фланг на НАТО пред една значително по-укрепена и опасна военна заплаха, която в утрешния ден би могла да се озове на собствените им граници.

Арменският премиер Пашинян обяви победа в изборите за парламент.

🇦🇲🗳️ Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над една пета от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете.

На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции.

Вчерашният вот, първите парламентарни избори в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност.

Ранните резултати показаха, че „Граждански договор“ печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армия“ е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армия“ изоставаше на четвърта позиция с около 5%.

Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви официални предварителни резултати по-късно днес.

„Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски опозиционни сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл.

Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку.

📈 Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели.

• Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%)
• Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%)
• Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%)
• Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%)
• Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%)
• Партия „Демокрация, закон, discipline“ — 1585 гласа (1.63%)
• Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%)
• Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%)
• Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%)
• Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%)
• Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%)
• Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%)
• Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%)
• Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%)
• Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%)
• Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%)
• Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%)
• Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%)

Десетки нови фирми в Азербайджан са поели управлението на танкерите от „сенчестия флот“.

🇦🇿⚓️🇷🇺 През последните две години множество фирми, наскоро регистрирани в Азербайджан, тихомълком поеха управлението на десетки петролни танкери, обект на международни санкции заради своята роля в операциите на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация.

Европейският съюз и Обединеното кралство наложиха санкции на плавателните съдове заради тяхното участие в транспортирането на суров петрол и петролни продукти от Руската федерация за нейни клиенти по света. Тези ограничения бяха въведени като отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г.

Според документи, видяни от разследващи журналисти, в периода 2023-2025 г. в Азербайджан са регистрирани най-малко 31 нови компании за управление на международната безопасност (ISM).По данни на международната агенция Equasis, която следи морския трафик с цел сигурност, фирмите са управлявали санкционирани кораби – или преди, или след като станат обект на санкции между 2024 и 2026 г. Седем от посочените дружества вече не обслужват санкционирани кораби, след като прехвърлят своите отговорности на други фирми от групата.

Айзък Леви, ръководител на направлението за политика „Европа-Русия“ в Център за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), сподели пред Център за изследване на корупция и организирана престъпност (OCCRP), че ISM компаниите представляват „оперативният гръбнак на корабоплаването“.

Те се занимават с абсолютно всичко – от „съответствие с изискванията за безопасност и екипажи до поддръжка и координация на застраховките“, обясни той. В рамките на „сенчестия флот“ обаче те често осигуряват и „слой оперативна легитимност, който е способен да прикрие кой в крайна сметка притежава или контролира кораба“.

Той добави, че собствениците на тези фирми избират скрити данъчни убежища, които предлагат „анонимност, слаби правила за разкриване на информация и ограничен регулаторен контрол... това улеснява прикриването на това кой реално управлява или печели от даден плавателен съд“.

„В сенчестия флот тази липса на прозрачност често е умишлено създадена особеност и начин за намаляване на риска от санкции“, отбелязва Леви.

📸 Снимка: Хеликоптер NH90 на френската армия прелита над петролния танкер Tagor – обект на международни санкции, плавал от Русия през Атлантическия океан, 31 май 2026 г.

Анатомия на руската пропагандна: Откъде изникна „финландската активистка“ Сали Райски?

🇷🇺⚔️🇫🇮 През последните няколко месеца руските държави медии излязоха с редица публикации за това как качеството на живот във Финландия се влошава, нацистките идеи се нормализират, а младите хора биват вербувани във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) чрез „радикални организации“. Обикновено тези изказвания идват от някоя си Сали Райски, която Кремъл представя като финландска активистка.

Така например на 27 март РИА „Новости“ публикува неин коментар, озаглавен „Финландска бежанка в Русия разказа за нормализирането на нацизма в Европа“, на 28 март – „Бежанка говори за влошаването на живота във Финландия заради курса към НАТО“, на 29 март – „Бежанка от Финландия разказа за вербуването на младежи в редиците на ВСУ“, а на 30 март – два материала: „Във Финландия откриха магазин с нацистка символика“ и „Финландците воюват на страната на ВСУ, за да влязат във висши учебни заведения“. С други думи, РИА Новости публикува нейни изявления почти ежедневно. ТАСС, Российская газета, Газета.ru, Комсомольская правда, Life.ru и останалите близки до Кремъл медии също не останаха по-назад.

В края на април и в продължение на няколко дни през май ТАСС публикува извадки от нейно интервю, където Райски, наред с друго, заявява, че икономиката на Финландия е отслабнала заради членството на страната в НАТО, а вместо да подкрепя безработните, правителството се опитва да се отърве от тях.

„Безработицата във Финландия е 12,4%, защото след затварянето на границите с Руската федерация, след влизането в НАТО, всички наши бюджети, всички приходи, икономиката – просто рухнаха. Парите за пенсии, безработни, другите плащания, които поддържат някаква част от народа, стават по-малко. По-рано беше така: завършил си институт, имаш диплома и се стараеха да те пратят именно в това направление. Колкото и време да беше нужно за това – 2–6 месеца. Ако си безработен и не можеш да намериш работа по професията си, те подкрепят. Сега Финландия променя политиката спрямо безработните – от тях трябва да се отърват. Армията е прекрасен метод“, отбелязва мнимата активистка.

Нивото на безработица във Финландия действително се покачва от 2023 г. В същото време правителството в Хелзинки наистина преразгледа системата за социални плащания: бяха съкратени отделни видове помощи и бяха въведени по-строги изисквания към техните получатели, но самите мерки за подкрепа на безработните продължават да действат успешно.

От май 2026 г. правителството въведе нова система за подкрепа на безработните – т.нар. „универсална помощ“ (yleistuki), заменила базовата дневна помощ за безработни (peruspäiväraha) и помощта за пазара на труда (työmarkkinatuki). Нейният размер остана същият – около 800 евро месечно, а самото плащане е достъпно и за тези, които нямат право на „осигурителна“ помощ от касата за безработица или вече са изчерпали срока за нейното получаване.

Едновременно с това правителството промени редица изисквания към самите безработни. От март 2026 г. за първо нарушение на правилата за търсене на работа (като неявяване на задължителна среща и игнориране на предложения за заетост) се налага спиране на плащанията за период от 7 дни. При повторно нарушение се изисква участие в програми за заетост за период от 6 седмици или работа за същия срок – едва тогава изплащането на помощта се възстановява.

Това трудно би могло да се нарече опит за „избавяне от безработните“. Става дума за постепенна корекция на условията за получаване на помощ, характерна за много европейски държави в условията на промени на пазара на труда. Финландия и досега остава сред страните с най-развита система за социално осигуряване в Европа: безработните получават плащания, жилищни субсидии, компенсации за лекарства, както и достъп до безплатни или частично компенсирани програми за преквалификация.

Нещо повече, едновременно със съкращаването на част от облекченията, държавата стартира и нови форми на подкрепа. Освен универсалната помощ, през 2026 г. се разширяват програмите за рехабилитация на хора с хронични заболявания и се въвеждат нови мерки за подкрепа на семействата. Дори след съкращенията базовата система за социално осигуряване на Финландия остава съществено по-щедра, отколкото в повечето страни от Източна Европа, и още повече от Русия, която на Райски толкова ѝ харесва.

Към момента, по съобщения на държавните медии, жената се намира в Виборг, където е поискала политическо убежище. По нейните думи тя е преминала границата през септември 2025 г.

Та коя всъщност е тази особа, разказваща за трудностите на живота във Финландия? Там за нея почти никой не знае. Едва през последните месеци финландските издания се поинтересуваха от въпросната „финландска активистка“ – малко след като тя започна да се появява активно в руската държавна преса. Така, веднага след интервюто ѝ за ТАСС, финландският вестник Iltalehti публикува статия за нея под заглавие „Финландката Сали разпространява в Русия резки изявления за Финландия“. В нея се посочва:

„Райски влиза в същата група, в която са например преместилият се в Русия бивш депутат от парламента Ано Туртиайнен, скандално известният проруски доцент Йохан Бекман и изявяващият се в ролята на политически анализатор Сакари Линден. Всички те са използвани от Русия за разпространение и засилване на държавната пропаганда и дневен ред, но напоследък точно Райски все по-често се появява в руските медии“.

През март в интервю за петербургския телевизионен канал „78“ Райски разказа, че е родена във Финландия, но дълго време е живяла в Швейцария. Майка ѝ е рускиня, а баща ѝ – финландец.

Биографията ѝ не се връзва с образа на „финландска активистка“. Според нейния профил в LinkedIn тя изучавава право в Цюрихския университет в продължение на година, след което продължава обучението си в швейцарско бизнес училище, където в течение на 2 години учи по направление икономика и мениджмънт. По-късно нейните интереси се изместват към областта на дигиталните технологии и маркетинга. През 2018 г. записва програмата Digital Marketing Manager в Люцернския университет за приложни науки и изкуства (Fachhochschule Luzern), като след това продължава обучението си във Висшето училище по икономика и информатика SIW (Höhere Fachschule für Wirtschaft und Informatik AG), от което придобива квалификация за Digital Innovation Engineer. Впоследствие, съдейки по LinkedIn, Райски работи в PHM Group – една от водещите финландски компании в сферата на управлението и обслужването на жилищни и търговски имоти.

С други думи, до внезапната си поява в руските държавни медии тя води напълно обикновен живот на служител в голяма европейска компания. Зад гърба си няма видна политическа дейност, участие в обществени движения или медийна популярност във Финландия.

Нещо повече, съдейки по акаунтите ѝ в социалните мрежи, Райски започва публична дейност едва през 2025 г. – малко преди преместването си в Руската федерация. В TikTok тя периодично пуска видеа, критични към ЕС, правителството на Финландия и членството на страната в НАТО. В едно от видеата, отговаряйки на коментар на потребител: „Докато не премахнете плешивото джудже Путин, нищо няма да стане“, Райски отбелязва:

„Какво общо има Путин? Аз винаги говоря за това да поемем отговорност за своето правителство. Аз съм от Финландия, ето това е нашият президент Стуб. Преди Финландия да допусне НАТО в нашите земи, да позволи да управляват парите ни и да променят вътрешната стратегия, във Финландия всичко си беше наред[...] Сега Финландия, след страната, която беше, се превърна в онази… След Испания ние заемаме второ място по безработица. И Путин няма нищо общо тук. Русия само ни търпи. Всички страни от Евросъюза се побъркаха със своите изказвания. Молете се Путин да е на власт дълго.“

В многобройните публикации от руските държавни медии се твърди, че от 2014 г. тя „активно подкрепя Русия“ в своите онлайн публикации и уж заради това два пъти губи работата си, а също така се е сблъсквала със заплахи и физическо насилие във Финландия и Швейцария.

„След като разбрах какви нечовешки престъпления се извършват срещу жителите на Донецк и Луганск, не можех да мълча“, казва тя в интервю за ТАСС.

Проверката на тези изявления обаче е практически невъзможно. В публично достъпните източници липсват следи от нейния дългогодишен проруски активизъм. В Instagram всички публикации на Райски започват едва на 8 март 2026 г. Telegram каналът ѝ е създаден по същото време. YouTube-каналът – също. Стари публикации в подкрепа на Москва, за които тя говори в интервютата, няма нито в TikTok, нито в Instagram. Де факто Райски като активистка се появява малко преди своето преместване в Русия – едновременно с началото на нейното сътрудничество с медиите на Кремъл.

Мощна експлозия в завод за производство на пиротехника в Малта.

🇲🇹💥 Мощна експлозия в завода за производство за пиротехника „Ta Lourdes“ в Малта рано сутринта днес изпрати двама мъже в болница с леки наранявания.

Двамата мъже, на 67 и 47 години, и двамата жители на залива Сейнт Пол, са се намирали в нивите недалеч от фабриката по време на инцидента. Те са били откарани в болница с линейка, заедно с други местни жители, заради преживяния шок. Медицински екипи потвърдиха, че двамата са получили леки телесни повреди. От полицията съобщиха, че никой от лицензираните работници на фабриката не е бил на място в момента на взрива.

Жители на околните населени места съобщават, че са чули експлозията от километри, а други описват как са усетили ударната вълна, която е разтърсила сгради и изпочупила прозорци в голяма част от острова

Човек, разхождал кучета в Кенеди Гроув по това време, разказа за ужасяващото преживяване. „Бях в Кенеди Гроув с кучетата, когато чух първия гръм. Първоначално си реших, че газова бутилка е експлодирала. След това, около 5 минути по-късно, последваха още 3 гърмежа един след друг. Взривовете бяха толкова силни, че буквално усетих как косата ми се раздвижи от налягането на ударната вълна, а всички дървета около нас се разтресоха. Кучетата ми напълно се побъркаха. Никога в живота си не съм се плашил толкова – за момент наистина си помислих, че ни бомбардират.“

Екипите на спешна помощ са изпратени незабавно, а полицията в момента разследва инцидента. Полицията, Департаментът за гражданска защита, Въоръжените сили на Малта и медицински персонал остават на място, за да гарантират безопасността на района, а гражданите са помолени да го избягват.

Политически лидери и председателят на Европейския парламент реагираха с безпокойство в понеделник сутринта след експлозията във фабриката за фойерверки „Ta' Lourdes“ в Магтаб, като изразиха солидарност със засегнатите и похвалиха спешните служби, реагирали на място.

Премиерът Роберт Абела заяви, че мислите му са със засегнатите, и добави, че служители и работници от държавните органи са били изпратени незабавно на мястото, за да окажат помощ.

Лидерът на опозицията Алекс Борг благодари на силите за сигурност за реакцията им, описвайки взрива като такъв, който е „шокирал страната“. Той посочи, че мислите му са насочени към всички, засегнати от силата на експлозията.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви, че е потресена от инцидента, който е „шокирал страната ни“, и изрази своята съпричастност с жителите на околния район. Тя отправи специални благодарности към членовете на Гражданска защита и всички, които се намират на терен „в тези трудни обстоятелства“.

Сърбия обмисля отмяна на безвизовия режим за руски граждани.

🇷🇸🚫🇷🇺 Властите в Сърбия обсъждат отмяната на безвизовия режим за граждани на Руската федерация с цел присъединяване към Европейския съюз. Това съобщи председателят на комисията по въпросите на диаспората и сърбите в региона в парламента на страната Драган Станоевич.

„Има изявления това да бъде направено до края на 2026 г. Но доколкото знам, всичко това трябва да бъде изпълнено половин година преди влизането в ЕС“, заяви Станоевич в интервю за „Известия“. В същото време според него страната все още е далеч от членство в ЕС, а преждевременна отмяна на безвизовия режим може да нанесе удар върху икономиката на страната.

Сърбия подаде молба за членство в ЕС през 2009 г. и получи статут на кандидат през 2012 г. Двустранният безвизов режим между Русия и Сърбия бе въведен през юли 2009 г. Той дава свобода на гражданите на двете държави да пребивават свободно без оформяне на визи до 30 дни. Преди това от Министерство на външните работи на Сърбия заявиха, че до края на 2026 г. ще синхронизират визовата си политика с европейската. Още през 2023 г. властите в страната отмениха безвизовия режим с Куба и прекратиха полетите до нея. Последва въвеждане на визи и за гражданите на Катар, Кувейт, Монголия и Оман.

Освен това ЕС засили натиска върху Сърбия и поиска да се съкрати броят на разрешенията за пребиваване и гражданства, издавани на руснаци. Станоевич отбеляза, че Брюксел настоява Белград да съкрати издаването им наполовина, като в противен случай заплашва да отмени безвизовия режим с ЕС. Както писа „Известия“, Брюксел изисква от Белград още да се откаже от директните авиовръзки с Русия и от газовия си договор с „Газпром“.

В същото време ЕС разполага с лост за натиск над Сърбия под формата на грантове за реформи по пътя към съюза. В края на април Брюксел замрази отпускането на 1,5 милиарда евро за Сърбия по тази линия. Наред с това делът на страните от ЕС във външния търговски оборот на Сърбия надхвърля 60%, а връщането на визов режим би ударило предприемачите, логистиката и хиляди сръбски граждани, които работят в ЕС.

Европейската интеграция на Сърбия в последно време боксува, включително заради отказа ѝ да се включи към режима на санкции и да прекъсне отношенията си с Кремъл. Въпреки това Белград прави опити да се дистанцира от имиджа си на руски съюзник. В Прага председателят на сръбския парламент Ана Брнабич заяви, че сърбите не смятат Русия за „братска“ страна и осъждат нейната агресия срещу Украйна. През май Сърбия за първи път взе участие в съвместни военни учения с НАТО.

Президентът на Латвия настоява за финансова помощ от ЕС за регионите, засегнати от набези на дронове.

🇱🇻💰🇪🇺 Латвийският президент Едгарс Ринкевичс призова Европейския съюз да предостави допълнителна финансова помощ за граничните региони на страната, засегнати от набези на дронове в продължаващата война между Русия и Украйна.

Ринкевичс подчерта, че тези инциденти със сигурността вече са започнали да оказват негативно влияние върху ежедневието на местните жители. Той цитира неотдавнашните прекъсвания на училищни изпити и дейността на местния бизнес в Източна Латвия като ясно доказателство, че устойчивостта на населението и отбраната вече са дълбоко свързани, съобщи Euractiv на 28 май.

„Това засяга местната икономика, засяга местното население. Хората наистина се страхуват и то с много добри основания“, заяви Ринкевичс.

В отговор на новите предизвикателства пред сигурността лидерите на балтийските държави проведоха среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във Вилнюс. Делегацията призова ръководството на ЕС да представи конкретни предложения за справяне с тези уязвимости. Ринкевичс обясни, че дискусията се е фокусирала върху излизането извън рамките на традиционните параметри на отбраната, за да се обхванат по-широки, взаимносвързани нужди, които изискват финансиране на ниво ЕС.

„Това не е свързано само с отбраната. Става въпрос и за малко по-широки въпроси, които са взаимно свързани и по които обсъдихме възможното участие и финансиране от страна на ЕС“, отбеляза държавният глава.

Размишлявайки върху геополитическите реалности в региона, Ринкевичс посочи, че опасенията за сигурността трябва да имат много по-сериозна роля в предстоящия бюджет на блока, в сравнение с преговорите през 2013 и 2020 г. Той настоя, че страните по източния фланг трябва да получат приоритетна подкрепа за модернизация на наблюдението, радарното покритие и способностите за борба с дронове. Въпреки че в момента НАТО провежда мисии за охрана на въздушното пространство в региона (Baltic Air Policing), трите страни остават разтревожени за значителните пропуски в технологиите за мониторинг с оглед на постоянно развиващите се заплахи.

„Всички признахме, че към отбраната и сигурността, а също и към източните региони, трябва да бъде подходено много по-сериозно“, категоричен е той.

Президентът изтъкна, че бързото развитие на военните технологии налага по-гъвкав подход към обществените поръчки, оперативното планиране и целите за отбранителните способности, и алармира, че статични стратегии вече не са достатъчни за поддържане на сигурността в региона.

„Това, което беше ефективен начин за борба с дроновете преди година, днес вече не е“, изтъкна Ринкевичс, като се застъпи за по-голяма гъвкавост в начина, по който правителствата и алиансите се адаптират към настоящите заплахи.

В резултат на тези инциденти балтийските държави потърсиха ваирнат да се възползват от опита на Украйна в изграждането на инфраструктура за гражданска защита. Спешността на ситуацията илюстрира неотдавнашната визита на Урсула фон дер Лайен и комисаря по отбраната Андриус Кубилиус в Литва, където те се консултираха с тримата държавни глави относно надвисналата опасност в региона.

Освен това ЕС затвърди ангажимента си към регионалната сигурност, одобрявайки пакет от финансова помощ за Украйна в размер на 97,2 млрд долара за следващите две години, като първоначалните 48,6 млрд долара са заделени за отбранителните и бюджетните нужди на страната до края на 2026 г. Средствата ще бъдат насочени към подпомагане на критичната инфраструктура и социалните разходи в предстоящия зимен сезон.

Освен това те позволиха на Украйна да направи рекордни поръчки за жизненоважни оръжия, сред които ракети PAC-3 за Patriot, докато в същото време засили собственото си производство на дронове-прехващачи.

„Диктаторите ви казват какво ще направят“ – Гари Каспаров от Талин за двете десетилетия на европейски илюзии.

🇷🇺🎙️🇪🇪 „Диктаторите винаги лъжат за това, което са направили, но много често ви казват точно какво ще направят“. С тези думи световният шампион по шах и виден руски опозиционер Гари Каспаров започна своето участие на авторитетната конференция „Ленарт Мери“ в естонската столица Талин.

Според него Европа продължава да живее в опасни илюзии и да търси дипломатически пътища с режим, който от две десетилетия съвсем открито заявява враждебните си намерения към свободния свят.

Хронология на един предизвестен сблъсък

Каспаров направи пряк исторически паралел с появата на книгата „Моята борба“, която през 1925 г. е ясен план, но тогава никой не взима сериозно. По същия начин светът остава сляп за думите на Владимир Путин. Още през 2005 г. в началото на втория си президентски мандат, контролирайки най-големия ядрен арсенал в света, както и огромните финансови ресурси на Кремъл, Путин обяви пред Държавната дума, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век.

За тези, които отказаха да го чуят в Москва, Путин го повтори отново през 2007 г. от трибуната на Мюнхенската конференция по сигурността, гледайки право в очите тогавашния американски президент Джордж Буш-младши и останалите западни лидери. Последваха и конкретни действия:

• Военната агресия срещу Република Грузия – за тези, които не разбраха думите на думи.
• Повторно поставяне на ултиматума от 2007 г. за изтласкване на НАТО обратно до границите от 1997 г..

„Целта на Владимир Путин беше и ще бъде да върне величието и славата на Руската империя. Това означава изтласкване на НАТО до границите от 1997 г. Ето защо Украйна е основната мишена сега, но не е крайната цел“, категоричен е Каспаров.

Провалът на европейската дипломация

Основният акцент в участието на Каспаров на конференцията беше насочен към неспособността на Европа да се събуди от своята геополитическа летаргия. Докато Путин от 20 години повтаря, че Европа и НАТО са врагът, много европейски политици все още наивно вярват, че с диктатора може да се води дипломация и да се правят компромиси.

„Големият проблем е, че Европа все още не иска да го признае и да си даде сметка за това. Ние продължаваме да говорим за някакви хипотетични неща. Това тук не е просто заплаха. Това е реална опасност “, предупреди шахматистът.

Реалната опасност

Изказването на Каспаров на конференцията „Ленарт Мери“ е силен шамар за политическия прагматизъм, който твърде дълго подхранва руската агресия чрез икономическо сътрудничество и политически отстъпки. Изводът му е мрачно, но реалистично: „Владимир Путин няма да се спре сам. Той показва съвсем ясно, че ще продължи войната, докато разполага с каквито и да било ресурси за това.“

Въпросът, който конференцията оставя отворен, е не какво ще направи Путин, а кога Европа най-накрая ще спре да се залъгва и ще се изправи срещу него с цялата икономическа и военна мощ. Защото в тази шахматна партия за бъдещето на демокрацията времето на Запада изтича.

Лавров обвини Европа в подготовка на атака срещу Русия и възраждане на нацизма под прикритие.

🇷🇺⚔️🇪🇺 Руският външен министър Сергей Лавров обвини Запада, че води подготовка за нападение срещу Руската федерация, съобщи The Moscow Times на 22 май. Той упрекна Обединена Европа, че се опитва да изкорени руската цивилизация под прикритието на реваншизъм.

Твърденията бяха направени по време на поредица от публични прояви, в рамките на които топ дипломатът на Кремъл многократно представи западната подкрепа за Украйна като продължение на фашизма от годините на Втората световна война.

В интервю за ориентираната към младежта пропагандна медия „Детска редакция“ Лавров заяви, че западните сили сформират коалиция за унищожаването на страната.

„Сега, под същите знамена на нацизма и реваншизма, се създава общоевропейска група за атака срещу Русия не само с хибридни методи, но те мислят и за физическа атака“, отбеляза Лавров. „И начело на тази група не е Адолф Хитлер, него просто вече го няма, а Володимир Зеленски с неговите нацистки лозунги.“

Министърът на външните работи доразви тези твърдения по време на заседание на комисията по международно сътрудничество към Генералния съвет на партия „Единна Русия“, като стовари вината за руската война срещу Украйна изцяло върху западните елити, които той определи като глобалисти, предава The Moscow Times.

„Именно те, тези глобалисти, носят основната отговорност за факта, че смисълът на съществуването на сегашното украинско правителство стана изтреблението на всичко, свързано с Русия“, каза Лавров. „Западът щедро плаща и насърчава тази нацистка политика, настоявайки Украйна да продължи този неприемлив курс.“

The Moscow Times отбелязва, че Лавров освен това е изтъкнал, че коренът на войната се крие в историческата неспособност на Европа и Вашингтон да приемат Русия като независима глобална сила.

Говорейки на обществено-политически дебати за евразийската сигурност, той оприличи борбата на Кремъл с тази на авторитарните съюзници Китай, Иран, Беларус и Северна Корея – държави, които според него просто се опитват да водят независима политика въпреки западната намеса.

„Точно както преди 200, точно както преди 100 години, Западът не може да се примири със самия факт, че Русия съществуване като независим субект, който представлява цивилизационна алтернатива“, настоя Лавров.

Руският дипломат взе на прицел и германския канцлер, визирайки изявленията му във връзка с реформите в германските въоръжени сили. „Фактът, че канцлерът Фридрих Мерц заявява, че Германия трябва отново да бъде водеща военна сила в Европа, е задача с дългосрочна историческа перспектива“, каза Лавров. „Изглежда, че са предприети всички мерки в международното право, но идеологията на нацизма и практиката на нацизма се възраждат.“

Тези изявления идват на фона на застоя в дипломатическия напредък между Русия и САЩ. Наскоро Лавров обвини САЩ, че продължават „враждебната политика“ на предишната администрация. Той заяви, че въпреки постоянния диалог с американския президент Доналд Тръмп, Вашингтон поддържа икономическия натиск и е въвел нови санкции срещу руски петролни гиганти като „Лукойл“ и „Роснефт“.

Докато Кремъл продължава да настоява за дипломатически отстъпки, украински и западни представители редовно напомнят за историята на Москва с нарушаването на близо 200 международни споразумения – включително Будапещенския меморандум от 1994 г. Те твърдят, че Русия използва дипломатическите преговори единствено като тактическо забавяне, за да се подготви за по-нататъшни военни действия.

Киргизстан спря 50 компании за заобикаляне на санкциите срещу Русия под натиск от ЕС

🇰🇬🚫🇷🇺 Киргизстан спря дейността на 50 компании, обвинени в извършване на трансакции, свързани със санкционни рискове по отношение на Руската федерация. Това е първият известен случай от такъв мащаб в страната.

Според местното издание 24.kg, решението е издадено от Министерството на правосъдието в рамките на новия междуведомствен механизъм, насочен към откриване на компании, които участват в рискови външнотърговски дейности, свързани с усилията на Москва за заобикаляне на санкциите.

Съобщава се, че списъкът със закритите търговски субекти е съставен от Министерството на икономиката и търговията съвместно с други държавни агенции, които преди това са разглеждали случаи, свързани със схеми за заобикаляне на санкционния режим.

В официално изявление, цитирано от 24.kg, киргизките власти отбелязват, че мерките са въведени с цел защита на икономиката на страната от вторични санкции. В документа се твърди още, че няколко механизма за контрол са били одобрени „в интерес на западните партньори“, за да бъдат спрени нарушения на санкциите.

Този ход идва в отговор на засилен натиск от страна на Европейския съюз във връзка предполагаеми маршрути за реекспорт през Централна Азия. На 22 април Брюксел активира за първи път специален механизъм, насочен срещу заобикаляне на санкциите спрямо Киргизстан, ограничавайки износа на някои стоки с двойна употреба за страната.

ЕС твърди, че Киргизстан се е превърнал в основен транзитен канал за забранени продукти, влизащи в Руската федерация, въпреки по-ранните технически дискусии за затягане на граничния контрол, съобщава The Insider. Съобщава се също, че няколко местни логистични компании са загубили достъпа си до части от транспортната инфраструктура на ЕС.

По-рано ЕС наложи санкции на няколко киргизки банки, обвинени в подпомагане на усилията за избягване на санкционния режим. Киргизки служители многократно определяха тези мерки като неоправдани. През 2023 г. Министерството на външните работи призна, че се съобразява със санкциите „доколкото е възможно“.

Песков: Кремъл може да поднови диалога с ЕС за Украйна.

🇷🇺 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви днес, че Кремъл може да поднови диалога с Европа във връзка с войната в Украйна. Той направи това изявление пред руския пропагандист Павел Зарубин броени часове след една от най-мащабните украински атаки срещу Московска област от началото на войната.

Думите му идват в момент, когато европейските дипломати продължават да дискутират бъдещите отношения с Москва с оглед на нарастващата несигурност около усилията на САЩ за прекратяване на войната в Украйна.

„Активното обсъждане на тази тема – завоят към схващането, че в даден момент ще трябва да се разговаря с руснаците – е нещо добро“, заяви Песков и добави, че Кремъл има интерес от подновяване на комуникацията. Той изрази надежда, че в крайна сметка ще се оформи това, което той нарече „прагматичен подход“.

„Руската страна ще бъде готова за това“, заяви той.

В същото време Песков отправи критики към върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас, бивш министър-председател на Естония, намеквайки, че тя няма да бъде подходяща за евентуалните бъдещи преговори с Москва.

„Не би било в интерес на Кая Калас да действа като преговарящ. Няма да ѝ бъде лесно. Ако си спомняте, Путин каза, че това като цяло може да бъде всеки, който все още не е успял да наговори твърде много лоши неща“, каза Песков.

Само ден по-рано естонският външен министър Маргус Цахкна призова съюзниците да не влизат в преговори с Кремъл, тъй като той може да използва разговорите, за да спечели време.

„Европейците не трябва да изпускат момента“ да отслабят Русия с допълнителни санкции и натиск, отбеляза Цахкна по време на конференция по сигурността в Талин на 16 май.

От своя страна финландският президент Александър Стуб заяви, че европейските лидери трябва да преминат към директен диалог с Руската федерация, аргументирайки се с това, че политиката на САЩ вече не съвпада напълно с европейските интереси.

🔙 Frontline Monitor припомня: Службата за сигурност на Украйна (СБУ) проведе рано сутринта днес най-масираната далекобойна операция от началото на войната, включваща координирани удари с дронове по военни и стратегически обекти в Московска област и окупирания Крим.

Европа преминава към оперативна фаза на специалния трибунал за агресията на Русия срещу Украйна

🇪🇺⚖️🇷🇺 Генералният секретар на Съвета на Европа одобри прехода от събиране на подписи към оперативна фаза на Специалния трибунал от нюрнбергски тип, предназначен да преследва руското ръководство за престъплението агресия срещу Украйна, съобщиха официални лица по време на среща на 46 европейски външни министри в Молдова днес.

Досега 36 държави и Европейският съюз са потвърдили своята подкрепа за инициативата. Нидерландия е завършила подготвителната работа за приемане на трибунала в Хага. Украинският външен министър Андрий Сибига определи решението като исторически момент:

„Днес е исторически ден... Хага ще възстанови справедливостта от руините на войната.“

Трибуналът е замислен да запълни празнина в международното право – нито един съд няма юрисдикция над престъплението агресия, дефинирано като вземане на решение за започване и провеждане на незаконна война.

В обхвата на трибунала влизат висши руски длъжностни лица, като президентът Владимир Путин и членовете на близкия му кръг. Сибига посочи, че беларуското ръководство начело с президента Александър Лукашенко също може да е обект на наказателно производство, както и други чуждестранни участници, за които се смята, че подпомагат руските военни усилия.

Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Бурсе подчерта нуждата от преход от политическа сделка към изпълнение: „Сега е нужно да се предприемат действия за осигуряване на работата и финансирането на трибунала.“

Сибига описа споразумението като „точка, след която няма връщане назад“ и заяви, че Путин и други висши служители в Москва и Минск са получили своите „билети за Хага“.

„Преди година в Лвов взехме политическо решение. Само година по-късно имаме споразумение за неговото изпълнение. За международното наказателно право тази скорост е истински правен рекорд“, заяви той.

Успоредно с това Службата за външно разузнаване на Украйна съобщи, че руската икономика е отчела спад в размер на 0,3% през първото тримесечие на годината, а беларуската — спад от 0,4%, което се разминава с прогнозите за ръст от съответно 1,3% и 2,8%. Спадът повишава риска от стагфлация и в двете страни, според оценката.

Писториус: Европа трябва да стане „по-европейска“ в рамките на НАТО, за да запази трансатлантическия съюз

🇩🇪🤝🇺🇦 Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус заяви, че НАТО остава единен и все по-фокусиран върху своите усилия за укрепване на възпиращите способности, но в същото време призна, че Европа все още е във фаза на бърза адаптация след години на недостатъчни инвестиции в отбраната.

В отговор на въпрос от UNITED24 Media дали ЕС и НАТО полагат достатъчно усилия за възпиране на Руската федерация и дали има ясна стратегия в случай на нападение срещу държава-членка, той заяви, че силата на Алианса в крайна сметка зависи от единството и политическата решимост.

„Имаме Член 4, имаме Член 5. Използвахме го само веднъж, преди над 20 години. Основн предизвикателство винаги ще е единството и решителността на всички членове на НАТО. Към момента няма никакви индикации, че това няма да бъде така“, подчерта той.

Според министъра, членовете на НАТО в Европа сега са фокусирани над корекция на дългогодишни дефицити в разходите и способностите за отбрана, посочвайки, че договорените цели са пренебрегвани в продължение на години.

„Но основната цел на всички членове на НАТО в Европа е най-сетне да направят това, което започнахме сега, защото не направихме достатъчно до 2023–2024 г. Въпреки че още през 2013 г. се споразумяхме да отделяме 2% от БВП за отбрана, почти нито една страна в НАТО не го направи. Но сега ускоряваме темпото, наистина го правим. Германия ще достигне 3,5% за основна отбрана още след три до четири години“, заяви той.

Според Писториус укрепването на европейската отбрана е от ключово значение за поддръжката на надежден алианс от двете страни на Атланитка.

„Ако искаме да запазим САЩ като надежден член на НАТО, и то най-важния във връзка с ядрените оръжия, е нужно да станем „по-европейски“ като част от НАТО, за да можем да останем трансатлантически съюз“, каза той.

Процесът включва по-високи разходи за отбрана, по-ясно стратегическо планиране и по-силна воля в цяла Европа, отбелязвайки, че това включва голям ангажимент за възпирането и отбраната, по-голяма яснота по стратегическите въпроси и устойчиви усилия през последните три години.

Писториус отбеляза, че през този период е постигнат значителен напредък и подчерта, че Германия е сред водещите страни както в европейските усилия за отбрана, така и за общата подкрепа за Украйна, описвайки тези роли като взаимно допълващи се. Той подчерта историческата отговорност на страната си и нуждата тя да бъде балансирана с настоящите предизвикателства пред сигурността.

„Много съм доволен и се гордея със страната и хората в Германия за това, че са толкова разумни по темите на войната и армията заради нашата история. Но в същото време носим отговорност пред хората, живеещи сега, и пред следващите поколения, когато става въпрос за сигурността и заплахите, произтичащи от Русия“, заяви той.

По-рано той посочи ключови сектори, в които Германия интегрира поуките си, взети от иновации на фронта, за да насърчи дълбоко сътрудничество. Писториус открои ключов настъп в сферата на изкуствения интелект, електронната война и системите за борба с дронове, както и съвместното разработване на Напреднали ракетни технологии.

Путин призова Армения към референдум за ЕС, чертаейки мрачни паралели с Украйна

🇷🇺⚔️🇦🇲 Руският президент Владимир Путин заяви, че Армения трябва да проведе референдум за бъдещите си отношения с Европейския съюз и Руската федерация и отново повтори тезата си, че пълномащабната инвазия в Украйна е започнала именно заради стремежа на Киев към по-близки връзки с Брюксел.

Според коментари, публикувани от руските държавни медии на 9 май, Путин е засегнал въпроса за засиленото сътрудничество между Ереван и Брюксел по време на пресконференция в Кремъл след честванията за Деня на победата. Държавният глава подчерта, че Армения трябва да определи геополитическата си посока „възможно най-скоро“, и предложи това да стане чрез обществен вот за интеграцията в ЕС.

„Според мен е правилно както по отношение на населението, гражданите на Армения, така и по отношение на нас, като основен икономически партньор, да се вземе решение възможно най-скоро. Например с провеждане на референдум“, каза Путин. Той допълни, че резултатът от подобно допитване би позволил на руската държава да стигне до „съответните заключения“ и да премине към това, което той определи като „меко, интелигентно и взаимноизгодно разделяне“.

Освен това Путин предложи стремежите за европейска интеграция на Армения да бъдат обсъдени на бъдеща среща на върха на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), ръководен от Русия, където членуват още Беларус, Казахстан и Киргизстан.

Путин оформи очевиден паралел между усилията на Армения за членство в ЕС и събитията, които предшестваха войната в Украйна. „Сега преживяваме всичко, случващо се в украинското направление. Но как започна всичко? С присъединяването на Украйна или опитите за присъединяване към ЕС“, заяви той в твърдение, че именно тези процеси са довели до „държавния преврат, историята с Крим и военните действия“.

Заплахите, отправени от руския президент, идват на фона на ескалиращо напрежение по оста Москва-Ереван. Малката държава в Южен Кавказ подсили своите политически връзки с ЕС и остро разкритикува Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) заради неспазването на ангажимент по отношение на сигурността в Нагорно Карабах.

През 2025 г. парламентът на Армения одобри нов закон, с който беше стартиран процесът по присъединяване към ЕС. Руски дипломати отговориха със заплахи, че страната ще трябва да избира между ЕС и ЕАЕС, а руският вицепремиер Алексей Оверчук намекна, че Кремъл може да ревизира икономическите отношения с Ереван, ако курсът към Брюксел бъде запазен.

Нидерландия подновява дебата в ЕС за 210 млрд евро замразени руски активи за Украйна.

🇪🇺💰🇷🇺 Нидерландия се опитва да поднови преговорите в рамките на Европейския съюз за използването на замразени руски активи на стойност до 210 милиарда евро за финансиране на отбраната на Украйна през следващата година, съобщи Politico на 7 май, позовавайки се на дипломати и служители на ЕС.

Нидерландският министър на финансите Елко Хейнен е потърсил подкрепа за този ход по време на среща при закрити врата на финансовите министри от ЕС в Брюксел на 5 май. Инициативата получи незабавна подкрепа от Естония, Латвия, Литва и Финландия, тъй като посочените страни настояват за оползотворяване на руските средства, вместо емитирането на нов съвместен дълг на ЕС в подкрепа на Киев.

Подновената инициатива идва в момент, когато ЕС се готви да отпусне 90 милиарда евро заем, договорен от 24 държави-членки през декември. Първият транш от заделените за тази година 45 милиарда евро се очаква през юни. Изплащането им беше освободено, след като Унгария оттегли ветото си след победата на Петер Мадяр над Виктор Орбан на парламентарните избори през април, пише Politico.

Въпреки това, спасителният пояс от 90 млрд евро се очаква да покрие само две трети от бюджетния дефицит на Киев до 2027 г. Настоящите финансови прогнози на Брюксел смятат, че войната ще приключи тази година – сценарий, който масово е считан за нереалистичен от дипломатите. Очаква се Международният валутен фонд да предложи актуализирани оценки за дългосрочните финансови нужди на Киев след мисия в столицата през юни.

Възобновяването на дебата за конфискация на активи рискува да разпали отново остър политически и правен сблъсък в рамките на блока. В края на миналата година белгийският премиер Барт Де Вевер спря опитите на Европейската комисия да използва паричната стойност на активите с настояване за неограничена финансова застраховка от ЕС срещу потенциални руски ответни мерки.

Близо 185 милиарда евро от замразените държавни активи на Руската федерация се съхраняват в Euroclear, финансов депозитар със седалище в Брюксел.

По-рано България, Франция, Италия, Малта и Европейската централна банка също изразиха особени резерви и изразиха опасения, че посягането към блокираните средства може да доведе до правни усложнения и спре други правителства по света от правене на бизнес в еврозоната.

Колебанията сред някои държави-членки на ЕС произтича отчасти от по-ранните правни репресии на Кремъл, когато Руската централна банка заведе дело срещу Euroclear в московски съд, искайки обезщетение за щети върху блокираните средства. Въпреки последните заплахи, ЕС продължава да засилва хватката си. Наскоро посланиците одобриха безсрочно замразяване на руските държавни активи, променяйки процедурите така, че поддържането на вето да изисква квалифицирано мнозинство – заобикаляйки подобни спънки от страни членки като Унгария в бъдеще.

Взрив пред централата на управляващата партия D66 в Хага; премиерът Роб Йетен осъди „акта на заплаха“

Взрив нанесе щети на централата на най-голямата партия в нидерландския парламент, D66, в четвъртък вечерта. Местната полиция съобщи, че при инцидента няма пострадали.

Органите на реда уточниха, че е арестуван заподозрян непосредствено след експлозията, избухнала в партийния офис в центъра на Хага малко след 21:00 ч. местно време (19:00 ч. по Гринуич).

Нидерландският премиер Роб Йетен, който е и лидер на D66, заяви, че през пощенската кутия на входната врата на сградата е била хвърлена самоделна бомба от пиротехнически средства. Той определи случилото се като „страхлив акт на заплаха“.

Центристката, проевропейска партия D66 спечели изборите в Нидерландия миналата година, постигайки изненадваща победа над крайнодясната Партия на свободата, водена от националиста Герт Вилдерс.

Централният офис на партията пострада и миналата година по време на антиимиграционен протест, когато демонстранти разбиха прозорците на сградата. За мнозина в крайната десница D66 е символ на обслужването на интересите на прогресивния елит.

Зеленски: Унгария върна активите на „Ощадбанк“ след дипломатическия скандал

🇺🇦🤝🇭🇺Украинският президент Володимир Зеленски обяви успешното връщане на средствата и ценностите на „Ощадбанк“, които бяха иззети от специалните служби на Унгария по-рано тази година, определяйки това като положително разрешаване на дипломатическия спор между двете съседки.

Активите бяха конфискувани през март по време на инцидент, при който унгарската страна задържа незаконно инкасатори на банката по време на пътуване от Австрия към Украйна. Въпреки че персоналът беше освободен малко след първоначалния инцидент, финансовите активи останаха под унгарски надзор до днес.

„Върнахме хората по-бързо, а сега средствата и ценностите вече са на украинска територия в пълен размер“, заяви Зеленски, описвайки решението като „важна стъпка в отношенията с Унгария“. Той похвали публично властите в Будапеща за сътрудничеството за деескалация на ситуацията и връщането на активите обратно в Киев. „Благодарен съм на Унгария за конструктивния подход и цивилизованата стъпка“, написа Зеленски.

Той също така похвали усилията на длъжностните лица, преговаряли за освобождаването на инкасаторите и имуществото на банката. „Благодаря на всички в украинския екип, които се бориха за справедливо решение и защитиха интересите на нашата държава и нашия народ“, заключи Зеленски.

Дипломатическото решение и връщането на активите са в рязък контраст с драматичните обстоятелства около тяхното конфискуване. През март тежко въоръжен отряд за борба с тероризма на унгарската полиция прехвана конвоя на „Ощадбанк“ близо до Будапеща, докато транспортираше пари в брой и злато от Австрия към Украйна.

След освобождаването инкасаторите обвиниха унгарските сили за сигурност в изтезания и жестоко отношение. Генадий Кузнецов, един от задържаните служители, съобщи, че екипът е бил държан с белезници над 28 часа, с маски на очите и с напълно отказана правна или консулска помощ, въпреки наличието на изрядни европейски митнически документи. Кузнецов сподели още, че е бил подложен на „принудително медицинско въздействие“, получавайки неоторизирани интравенозни инжекции, които сериозно са влошили здравето му, преди екипажът да бъде експулсиран обратно на украинска територия без своя товар.

Санду пред Le Monde: обединение с Румъния би ускорило приемането на Молдова в ЕС

🇲🇩 В интервю за френския вестник Le Monde, публикувано на 28 април, молдовският президент Мая Санду сподели, че евентуално обединение с Румъния „би ни позволило да се присъединим по-бързо към ЕС и би могло да ни помогне“ и добави, че „подобно решение трябва да е взето от мнозинството от гражданите“.

Изявлението е второто публично от страна на Санду по темата за тази година – през януари в свое интервю за британски медии тя посочи, че при евентуален референдум би гласувала „за“ обединение. Санду е носител на румънско гражданство, изпълнява втори мандат след преизбирането ѝ през 2024 г.

В същото интервю Санду препотвърди ангажимента на Молдова да бъде готова за приемане в ЕС до 2030 г., с активна работа по съдебните и антикорупционните реформи. Тя посочи и алтернативен сценарий за интеграция, присъединяване към блока без сепаратисткия регион Приднестровие като „възможно решение“.

Освен това тя призова за паралелна интеграция на Молдова, Украйна и Западните Балкани като противотежест на руското влияние, благодари на Франция и президента Еманюел Макрон за подкрепата и изрази надеждата си резултатите от последните парламентарни избори в Унгария да доведат до отблокиране на преговорни глави, които досега имаха наложено вето от Будапеща.

Реакцията от Букурещ не закъсня. Още на следващия ден от бизнес форум на инициативата „Три морета“ в Дубровник, румънският президент Никушор Дан заяви: „Ако има мнозинство за този проект, ние сме готови.“ Дан подчерта, че обединение би могло да се осъществи единствено чрез референдум в Молдова и при ясно мнозинство в подкрепа. Позицията възпроизвежда рамката, утвърдена от румънския парламент с единодушна резолюция от 2018 г. с потвърждение на ангажимента за обединение, ако молдовските граждани го изберат демократично.

Социологическите данни поставят обединителната перспектива далеч от настоящия политически хоризонт. Според Барометъра на общественото мнение на Института за публични политики (IPP) в Кишинев от септември 2025 г., 33,4% от молдовците биха гласували „за“ обединение с Румъния, 45,7% – „против“, 16,7% са неуточнени, 2,5% не биха участвали в гласуване. Тенденцията е стабилна в последните 3-4 години без рязко изместване в нито една от двете посоки. Молдова е страна с население 2,8 милиона души и една от 9-те официални страни кандидатки за членство в ЕС.

Опозицията в Кишинев реагира с искане за наказателно преследване. Партията на социалистите от Република Молдова (PSRM), водена от бившия президент Игор Додон, отправи призив към прокуратурата, разузнаването и други компетентни институции да обвинят Санду в държавна измяна заради думите ѝ. В съобщение на партията изявлението на Санду е описано като „открит акт на политическа измяна срещу молдовската държавност, конституция, суверенитет и неутралитет на страната“.

Самият Додон обвини Санду, че използва идеята за обединение като лост за натиск върху ЕС след забавяне на преговорите за членство, и определи перспективата като „бомба със закъснител“ за Букурещ – с препратка към евентуални териториални искания на унгарското малцинство в Трансилвания. Подобен призив за разследване последва и след януарското изявление на Санду, без последвало процесуално действие.

Стратегическият контекст е свързан с три блокировки в траекторията на Молдова към ЕС. Първата е реалното състояние на унгарския вето над преговорните глави – позиция на правителството на Виктор Орбан, която ограничава отварянето на технически клъстери; Санду свързва очакваното смекчаване с резултати от унгарските избори, провели се през април 2026 г.

Втората е Приднестровието – нерешен териториален спор от 1992 г. с незаконприсъствие на руска военна база и неконтролирана от Кишинев граница; вариантът „приемане без региона“ е политически реалистичен, но изисква съгласие от ЕС за частична териториална рамка. Третата е вътрешнополитическата плътност на анти-обединителната коалиция, отразена в посочените 45,7% против в социологията. PSRM, „Шор“, „Партия Возрождение“ и серия по-малки проруски формации концентрират този електорат предимно в централна и южна Молдова, най-вече в гагаузката автономия.

В оперативно отношение изказването на Санду пред Le Monde разширява един досега вътрешен молдовски и румънски разговор към френска и през Le Monde към европейска аудитория. Перспективата за обединение се поставя като алтернативен инструмент за ускорено присъединяване – не като самостоятелна цел, а като лост, ако стандартният процес на разширяване продължи да буксува. Веднага след това румънското президентство потвърди готовността си – рамка, която съществува институционално от 2018 г., но в редки случаи се потвърждава публично от настоящия глава на държавата. Реакцията на PSRM включва и поетапно изграждана наказателно-процесуална възможност – серия искания за разследване, които към момента не водят до отговор от Прокуратурата на Кишинев, контролирана от мнозинството на партията на Санду PAS.

ЕС активира €6 млрд за дронове за Украйна като част от мащабен заем от €90 милиарда

🇺🇦🤝🇪🇺 Украйна ще получи първия си пакет за отбрана от Европейския съюз в размер на 6 млрд евро още през настоящото тримесечие, като средствата са предназначени предимно за закупуване на дронове, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

По време на пленарна сесия на Европейския парламент на 29 април Фон дер Лайен посочи, че финансирането е част от мащабния европейски заем за Украйна в размер на 90 млрд евро. По думите ѝ близо една трета от целия пакет ще се разпредели за покриване на бюджетните нужди на Украйна, докато останалите средства ще подпомогнат отбраната срещу руската агресия.

Тя подчерта, че ЕС изпълнява поетият ангажимент за предоставяне на макрофинансова помощ и добави, че се очаква по-голям транш от 45 млрд евро за 2026 г. да бъде изплатен до края на второто тримесечие.

„Докато Русия удвоява агресията си, Европа удвоява подкрепата си за Украйна“, заяви тя.

Очакваше се ЕС да даде зелена светлина за 90-те млрд евро за Украйна с решение още на 22 април. Говорител на Кипърското председателство на Съвета на ЕС потвърди, че предложеното изменение на Многогодишната финансова рамка на блока е официално включено в дневния ред на Комитета на постоянните представители.

Радио Свободна Европа предаде, че изменението представлява последната техническа стъпка, необходима за активиране на механизма за финансиране в помощ на Украйна. Предложението е класифицирано като „точка I“, което значи, че не се очаква допълнителен дебат – обикновено сигнал, че държавите членки вече са постигнали консенсус по мярката.

Междувременно Украйна обвини Русия в инсцениране на т.нар. „антивоенни“ протести в Кипър, насочени към саботиране на дискусиите между европейските лидери на продължаващата финансова и военна помощ за Киев.

Украински официални лица предупредиха, че проруски агитатори се опитват да повлияят на изхода от срещата на високо ниво на ЕС в Кипър, където президентът Володимир Зеленски представи предложения за укрепване на партньорството в сферата на отбраната в цяла Европа. Срещата е частично фокусирана върху дългосрочното финансиране за Украйна, което включва разширена подкрепа за военното производство, както и допълнителни доставки на зенитно-ракетни комплекси. Украинските власти твърдят, че Кремъл се опитва да подкопае тези усилия чрез организиране на демонстрации, представени като граждански инициативи за мир.