ЕС качи екип на шести танкер от сенчестия флот в Средиземно море

🇪🇺⚓ Кораб от европейската военноморска операция „Ирини“ спря танкера „Сън“ в Средиземно море и качи на борда екип за инспекция, за да установи под какъв флаг реално плава той. Това съобщи на следващия ден върховният представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност Кая Калас. По думите ѝ съдът е бил заподозрян, че плава под фалшив флаг и нарушава международното морско право. „Сън“ е регистриран в Камерун.

Действието има конкретно правно наименование и ясно очертани граници. Чл. 110 от Конвенцията на ООН по морско право дава на военния кораб т.нар. право на посещение: наличието на основателно подозрение, че търговски съд плава под чужд или фалшив флаг, инспекционна група може да се качи на борда му, за да провери документите за националност. Операция „Ирини“ (EUNAVFOR MED IRINI) упражнява това законово право от 8 юни, когато Калас обяви на неформална среща на министрите на отбраната в Кипър, че мисията е променила правилата си за прилагане на сила. Според описанието на новия мандат може принудително да спира, инспектира и задържа плавателни съдове. В случая със „Сън“ действията приключват на етапа на инспекцията.

Това обаче не е първоначалното предназначение на операцията. „Ирини“ започва на 31 март 2020 г. след първата Берлинска конференция, за да следи за спазването на оръжейното ембарго, наложено от ООН на Либия, а впоследствие постепенно натрупва допълнителни задачи: спиране на контрабандата на петролни продукти, събиране на разузнавателни данни за трафик на хора и провеждане на обучения на либийските служби. Наблюдението на руския сенчест флот е последната добавена задача. Резолюция 2819 на Съвета за сигурност на ООН подновява правната рамка на частта от мандата, свързана с петролния трафик, до 1 август 2027 г. Тя е приета на 14 април 2026 г. Мащабът на ежедневната работа личи от отчета за юни: 434 плавателни съда са били проверени по радиовръзка, а при два от случаите е извършено качване на борда за проверка на флага. Тези две физически инспекции са най-тесният етап на далеч по-широка система за наблюдение, чиято основа е радиовръзката.

Правната опора, която ЕС използва във всички тези случаи, е една и съща и идва от самия флагов регистър. Камерун отписа 39 кораба, след като официално разследване установи, че те плават под неговия флаг без право и че два уебсайта измамно предоставят регистрация от името на страната. Властите в Яунде заявиха, че след отписването не носят отговорност за тези кораби. „Онейрои“, „Нелса“ и „Сандхя“ бяха установени с точно такива документи при инспекции на „Ирини“. Камерунска регистрация носят и „Тоа Пайох“, и „Сън“. Именно оттук идва конкретната цел на подобен ход: не се доказва собственост на кораба, нито произход на товара; установява се един конкретен факт – че регистърът, на който корабът се позовава, не го признава за свой.

Практиката се утвърди бързо и широко. На 1 юни екип на операцията за първи път се качи на санкциониран танкер – камерунския по документи „Онейрои“, афрамакс от 105 585 тона, в международни води. След него последваха „Нелса“ и „Сандхя“. На 20 юли отряд се качи на „Саут Стар“ – танкер с турски собственик, който е обект на санкции от ЕС и Великобритания още от 2025 г. под друго име, след което сменя регистрацията си на камерунска броени дни преди инспекцията. На 2 август италианският боен кораб „Таон ди Ревел“ прехвърли с хеликоптер група за инспекция на борда на „Тоа Пайох“ западно от Пантелерия; проверката отне повече от два часа и приключи без инцидент. „Сън“ е шестият случай според броя, посочен от Калас, докато публично назованите инспекции реално се събират точно в тази цифра. Екипът, качил се на борда му, е италиански, съобщава ирландският сайт The Journal.

Нито един от тези танкери не е отклонен от последващия си курс. „Онейрои“ стигна Порт Саид на 5 юни и продължи по планирания курс. „Саут Стар“ също беше освободен след инспекцията. „Сън“ пое в западна посока през Средиземно море, съобщава The Journal. Проверката на знамето установява конкретен факт и оставя документална следа, но сама по себе си не спира по-нататъшното плаване и не засяга самия товар. „Незаконните продажби на петрол от корабите на сенчестия флот са жизненоважен източник на средства за руската война срещу Украйна и ще продължим да ги прекъсваме“, категорична е Калас. Самото качване на инспекционен екип обаче все още не представлява такова прекъсване.

Задържанията се извършват по друга правна и оперативна линия. От началото на годината военноморските сили на Обединеното кралство, Белгия, Францяи и Швеция са спрели 9 плавателни съда, 5 от които плавали под флага на Камерун. На 25 юни френски отряд задържа танкера „Деливър“ във водите край Сицилия, при това след като корабът вече беше изваден от камерунския регистър. Посоченият от Калас брой не включва тези случаи, защото отчита единствено мисиите на ЕС.

Разграничението между инспекция и изземване придоби ново законодателно измерение малко повече от месец преди спирането на „Сън“. На 23 юли Съветът на ЕС прие 21-вия си пакет санкции срещу Руската федерация – най-големия единичен пакет от 4 години насам, с 218 обозначения – и въведе правило, което позволява на страните-членки да конфискуват и продават товара на задържани кораби от сенчестия флот. Дотогава подобен механизъм липсваше: всеки спрян танкер се освобождаваше заедно с петрола на борда, защото националните власти не разполагаха с ясно правно основание да задържат товара. Пакетът добави и още 41 плавателни съда към списък, който вече надхвърля 670.

Числата показват и реалния мащаб на инспекциите. Сенчестият флот има численост от над 500 плавателни съда: застаряващи танкери със скрита собственост през подставени дружества и с регистрация в държави, които не задават въпроси. Оценката за размера на флота и санкционният списък измерват различни неща: първото е преценка за действащата флотилия, а второто – броят на взетите правни решения. Независимо коя база се използва, шест инспекции за три месеца не променят обема на превозвания петрол.

Разширяването на режима се готви и на национално равнище. През юни ирландското правителство внесе в парламента изменение на Закона за отбраната от 1954 г. То ще позволи на военните да се качват на кораби в ирландските териториални води и изключителната икономическа зона, за да проверяват документи, оборудване и дейности и да разпореждат промяна на курса. Законопроектът все още не е приет. Мерките срещу тази флотилия са включени и в дневния ред на неформалния съвет на министрите на отбраната на ЕС, който заседава на 31 август и 1 септември в графство Уиклоу под ирландско председателство. Домакин е ирландският министър на отбраната Хелън Макинтий заедно с Калас.

Москва реагира по две линии. Руският посланик в Дъблин Юрий Филатов заплаши, че Ирландия ще понесе „най-сериозни последици“, ако нейните военни започнат да качват отряди на подобни танкери, и определи планираните правомощия като готовност Дъблин да се включи към „пиратските действия“ на своите старши партньори. На 12 август, след като Кралският флот задържа пореден танкер, руският президент Владимир Путин отправи нова заплаха със симетрични действия спрямо европейски кораби: Русия щяла да отговори „със същото“ и да го стори там, където сама прецени. По-ранните спирания той определи като „пиратство и бандитизъм“. На този етап не са постъпвали сведения за реално изпълнение на тази поредна закана.

Разгледано само по себе си, спирането на „Сън“ е епизод без никакви непосредствени последици: корабът продължи да плава, товарът остава непокътнат и никой не беше задържан. Разгледани заедно, общо шестте проверки за три месеца започват да изграждат режим. Инструментът има три свойства, даващи обяснение на високата честота на употребата му. Първо, сравнително евтин е като ресурс: изисква само боен кораб и около два часа работа на група за инспекции. Второ, трудно може да бъде оспорен юридически, тъй като опира едновременно на текст, който Руската федерация също е ратифицирала, и на регистър, който сам е отписал корабите. Трето, процедурата може да се повтаря, без всеки отделен случай да се нуждае от ново политическо решение. Тежестта се крие в кумулативния ефект: всяка нова инспекция създава документи, идентификация и проследима следа, върху която по-късно могат да стъпят санкционни обозначения, откази от застраховане и отписване от регистър. Продължаването на този темп изглежда много вероятно, тъй като мандатът действа до 2027 г. и мерките срещу сенчестия флот вече са залегнали отчетливо в дневния ред на министрите на отбраната.

📸 Снимки: Operation EUNAVFOR MED IRINI

Четирима външни министри искат нова формула за замразените руски активи

🇪🇺💶🇷🇺 Четирима външни министри от държави-членки на Европейския съюз, настояват Европейската комисия да разработи нов механизъм за използване на замразените руски държавни средства. При него рискът трябва да бъде споделен между всички страни членки, така че никоя да не поема непропорционална тежест.

Инициативата е на Швеция и е оформена като отворено писмо, чиято чернова Kyiv Independent видя на 26 август. Документът е датиран 27 август, а трима дипломати от ЕС поотделно са заявили пред изданието, че очакват той да бъде изпратен на тази дата. Към шведската външна министърка Мария Малмер Стенергард като съподписали са се присъединили колегите ѝ от Нидерландия, Полша и Испания – Том Берендсен, Радослав Сикорски и Хосе Мануел Албарес.

Авторите на писмото искат темата да бъде включена в дневния ред на неформалната среща на външните министри в ирландското графство Уиклоу на 1 и 2 септември. Документът е адресиран до върховния представител на ЕС по външните работи Кая Калас, еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис, еврокомисаря по разширяването Марта Кос и ирландската външна министърка Хелън Макентий. Ирландия председателства Съвета на ЕС до края на 2026 г. и поради това участва пряко в определянето на дневния ред на министерските заседания.

ЕС трябва да продължи да осигурява всеобхватна, предвидима и структурирана финансова подкрепа за Украйна, съобразена с нейните нужди, се казва в черновата. След това идва и основното послание: „Смятаме, че сега е моментът да се върнем към въпроса как можем да използваме в по-голяма степен обездвижените руски активи в полза на Украйна.“ Заемът от 90 млрд. евро е определен като значителен напредък, но веднага следва уточнението, че „всички съзнаваме, че той няма да бъде достатъчен“.

Същинското искане е формулирано в едно изречение. Комисията е призована, в тясна консултация със страните членки, да проучи нови варианти за използване на обездвижените активи в полза на Украйна. Те трябва да „гарантират, че рискът лежи върху всички държави членки на ЕС и че никоя държава членка не носи непропорционална тежест“.

Като основни фактори, които трябва да бъдат отчетени, писмото посочва управлението на финансовите и икономическите последици и спазването на международното право. По-нататък авторите признават, че въпросът е сложен и че решенията трябва да отчитат законните интереси.

Става дума за приблизително 210 млрд. евро руски държавни средства, обездвижени в ЕС след началото на пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. Основната част се намира в белгийския депозитар Euroclear. Извън него предложението на Комисията от декември обхващаше и около 25 млрд. евро в частни банкови сметки във Франция, Германия, Белгия, Швеция и Кипър. Прякото използване на тези средства привлича европейските правителства, защото би им позволило да не прехвърлят финансовата тежест върху собствените си данъкоплатци.

Причината темата да се върне именно сега е финансова. Заемът в подкрепа на Украйна беше одобрен от Съвета през април и покрива около две трети от финансовите нужди на страната до края на 2027 г. За останалата една трета все още няма осигурен източник.

На 24 август президентът Володимир Зеленски поиска допълнителна подкрепа още до края на годината, а Европейската комисия призова съюзническите столици също да се включат. Малмер Стенергард беше в Киев същия ден и заяви пред Euractiv, че ще постави въпроса за замразените резерви. Тя предупреди, че двустранната помощ намалява, докато правителствата разчитат във все по-голяма степен на европейския пакет. Зеленски оцени недостига на 23,5 млрд. евро и поиска Брюксел да ускори плащанията по заема.

Съотношението между тези суми обяснява защо въпросът се връща в дневния ред. Недостигът, посочен от Киев, се равнява на около една девета от обездвижените средства, а целият заем представлява малко над две пети от тях. Блокираните в ЕС руски средства са напълно достатъчни както за покриване на оставащите нужди на Украйна за 2027 г., така и за вече отпуснатия пакет – при условие че се намери правно приложим механизъм за използването им.

Концепцията за споделяне на риска не е просто стилистично уточнение. Тя отговаря пряко на причините, поради които предишният опит се провали. На 3 декември 2025 г. Урсула фон дер Лайен представи предложение за репарационен заем, основан на член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Обездвижените средства трябваше да финансират Украйна, а Русия щеше да ги получи обратно едва след като плати репарации. Белгия изложи три възражения в документ, изпратен до партньорите ѝ на 27 ноември.

Първото възражение беше свързано с ликвидността. Страните членки трябваше да предоставят правно обвързващи, безусловни, неотменими и солидарни гаранции, че ЕС ще може да върне средствата по всяко време. Европейската централна банка отказа да поеме ролята на кредитор от последна инстанция, тъй като това би нарушило член 123 от Договора.

Второто възражение засягаше евентуалните искове по белгийско-руския договор за защита на инвестициите. Предложението ограничаваше обезщетенията до размера на заема и до срок от 16 години и половина. Белгийското правителство настояваше за по-дълъг период и по-висок таван, който да покрива както лихвите, така и разноските по съдебните дела.

Третото възражение беше свързано с обхвата на схемата. Белгия настояваше тя да включва всички страни, в които се държат обездвижени руски държавни активи, а не да бъде съсредоточена само върху Euroclear.

На 18 декември Европейският съвет избра друг подход. ЕС набра 90 млрд. евро от капиталовите пазари срещу гаранция от собствения си бюджет, а руските резерви останаха замразени до момента, в който Москва плати репарации. Белгийският премиер Барт де Вевер беше определил първоначалния подход като прикрита конфискация.

Оттогава белгийската позиция се промени. На 18 август белгийският външен министър Максим Прево посети Киев и заяви, че установените рискове не са изчезнали по чудо, но страната му няма принципно възражение средствата да бъдат използвани в подкрепа на украинската кауза.

Условията, посочени от Прево, до голяма степен съвпадат с искането в шведското писмо. Действията трябва да бъдат съгласувани между европейските правителства, клаузите за солидарност – договорени предварително, а Белгия не бива да остава сама срещу евентуален иск за цялата сума. Прево добави, че досегашният отказ на страната му не трябва да се тълкува като нежелание да помогне на Украйна.

Двама от адресатите на писмото вече са изразявали позиция по темата. Кая Калас от години подкрепя използването на руските авоари. Валдис Домбровскис заяви пред Kyiv Independent на 21 април, че ЕС ще трябва да се върне към въпроса, защото самият регламент за заема съдържа клауза, позволяваща средства от замразените сметки да бъдат използвани за неговото погасяване. Следователно обездвижените активи вече са юридически свързани с отпуснатия кредит, но писмото настоява за по-бързо и мащабно използване от предвидената резервна възможност.

Дали инициативата ще стигне по-далеч от предложението през декември, зависи основно от Белгия. Страната е юрисдикцията на депозитара и понася по-голямата част от правния риск, но след декември не е давала съгласие за конкретна схема. Изявлението на Прево показва готовност за обсъждане, без да означава приемане на определен механизъм: то поставя условия, но не предлага окончателно решение.

Алтернативното обяснение за момента на писмото е свързано с политическия календар. Срещата в Уиклоу е първият неформален съвет на външните министри под ирландското председателство, а призивът на Зеленски от 24 август вече постави финансирането в дневния ред. При тези обстоятелства темата вероятно би била обсъдена и без промяната в белгийския тон. Неформалният съвет освен това не може да приема правни актове. Най-много той би могъл да възложи на Комисията да разработи конкретни варианти.

Вероятно въпросът ще бъде обсъден в Уиклоу и срещата ще доведе до възлагане на допълнителен анализ. Малко вероятно е обаче до края на годината да бъде представено законодателно предложение с напълно разработен гаранционен механизъм.

Сигнал за ускоряване на процеса би било белгийско изявление, което посочва приемлива формула за разпределяне на риска, или официално възлагане на Комисията с конкретен срок. Обратният сигнал би бил срещата да приключи без препратка към руските резерви или дискусията отново да бъде ограничена до резервната клауза в регламента за заема.

Италиански военни се качиха на танкер от сенчестия флот край Пантелерия

🇮🇹🇪🇺🚢 Италиански военни се спуснаха от хеликоптер на палубата на танкера Toa Payoh докато плава във водите западно от остров Пантелерия, след като капитанът първоначално отказа да предостави съдействие за извършване на проверка. Инспекцията продължи около два часа и мина спокойно, а италианските власти иззеха документите на кораба за анализ.

Въпреки че е санкциониран от Европейския съюз и плава под флага на Камерун, танкерът не беше задържан и продължи курса си към Истанбул. За операцията съобщи Министерство на отбраната на Италия в деня на нейното извършване, а информацията беше потвърдена от Reuters.

Военноморската група беше прехвърлена с хеликоптер от многоцелевия патрулен кораб „Таон ди Ревел“ – флагман на европейската операция EUNAVFOR MED Irini. В акцията взеха участие гръцки кораб и полски самолет за морско патрулиране. Правното основание за проверката е член 110 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), който позволява на военен кораб да уточни от коя националност и под кой флаг е търговски съд в международни води, когато има основателни подозрения, че обявената регистрация е фиктивна. Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето поздрави екипажа „за професионализма, подготовката и твърдостта“ и определи операцията като ключов принос на Италия към сигурността на Средиземно море.

Сенчестото минало на Toa Payoh

Историята на кораба дава отговори на засиления интерес към него. Toa Payoh (IMO 9298492) е танкер за петролни продукти и химикали с водоизместимост от 50 922 тона, построен в корабостроителния завод STX през 2005 г. През годините е плавал последователно под италиански, маршалски и панамски флаг, а към камерунския регистър преминава едва седмица преди проверката.

Европейският съюз го включи в своите санкционни списъци на 24 април 2026 г. Преди това, на 30 юли 2025 г. той беше санкциониран от Министерството на финансите на САЩ, а между април и юни 2026 г. последваха мерки от Украйна, Великобритания, Канада и Швейцария.

По данни от украинския регистър за мониторинг на сенчестия флот танкерът е изключвал своята система за автоматична идентификация (AIS) докато преминава през Керченския проток, извършил е трансфер на товар от кораб на кораб недалеч от брега на Румъния през май 2024 г. и е акостирал в Новоросийск, Уст-Луга, Приморск и Геленджик. През март 2025 г. е акостирал на Камиш-Бурун в окупирания Крим. Същата година корабът превозва руски петролни продукти до Египет, Сирия, Турция, Бенин, Того и Гана.

Танкерът се управлява от Fractal Marine DMCC (ОАЕ) – дружество, подложено на санкции, част от мрежата на иранския магнат Мохамад Хосейн Шамхани, син на Али Шамхани (личен съветник на върховния лидер). Според Министерство на финансите на САЩ тази мрежа разполага с флот от 30 танкера, които обслужват едновременно ирански и руски товари. През юли Вашингтон разшири санкциите с още десетки кораби и компании. Курсът, прекъснат край Пантелерия, е започнал на 16 юли от Котону, столицата на Бенин – едно от пристанищата, до които самият танкер многократно е доставял горива в последната година.

Географският капан край Пантелерия

Мястото на прехващане не е произволно избрано. Пантелерия е италиански остров, разположен по-близо до бреговете на Тунис, отколкото до остров Сицилия, и се намира в най-тесния възможен участък в тази част на Средиземно море. Сицилианският проток насочва корабния трафик между западната и източната част на водния басейн в тесен коридор от едва няколко десетки мили. През него преминава практически всеки танкер, тръгнал от Гибралтар или пристанищата на Западна Африка към турските проливи. В същия район към края на юни френският военноморски флот отклони и танкера Deliver.

Смяната на регистъра е основният стълб на сенчестия флот, но и неговото най-уязвимо място. Този флот е съставен основно от остарели танкери с неясна собственост, застраховани извън утвърдените западни клубове за взаимно застраховане. Те сменят името, оператора и националния флаг няколко пъти годишно. Тъй като санкциите се налагат срещу конкретен съд, той просто сменя самоличността си и продължава да плава.

Поради тази причина европейските мисии не преследват товара, а се ограничават до документацията. Държавата на флага е единствения епизод, който не би могъл да съществува без съгласието на третата страна – и точно там измамата оставя следи, които военните кораби имат пълното право да проверяват дори без разрешението на Москва.

Правният парадокс: Защо танкерът бе пуснат?

Възможностите на мисията Irini приключиха с проверката на документите. Нейният мандат позволява да инспектира националността на съда, да прегледа корабните книжа и да събере информация, но тя няма право да задържа кораби или да изземва товари. Събраните улики се предават на националните органи на съответните държави, които единствени разполагат с властта за конфискация.

Ето защо Toa Payoh отплава. Това не се дължи на липса на нарушения, а на факта, че в правната рамка на ЕС инспекцията и задържането се явяват две отделни процедури, поверявани на различни институции.

Самата мисия Irini е основана през 2020 г. с съвсем различна цел: да следи за спазването на оръжейното ембарго, наложено на ООН от Либия. През 2025 г. Съветът на ЕС удължи мандата ѝ до 31 март 2027 г. и го разшири, включвайки събиране на данни за сенчестия флот и заплахите за критичната инфраструктура под водата. Ключовата стъпка беше предприета през март, когато мисията получи право да се качва на съдове, заподозрени във фалшива регистрация, по реда на член 110.

Двете задачи обаче стъпват на различни правни основания, което обяснява и разликата в крайните резултати:

• Проверките по либийското ембарго се опират на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която изрично позволява инспектиране и отклоняване на кораби с оръжие.
• Качването на танкери от сенчестия флот няма зад гърба си такава резолюция. То разчита на общото право на военния кораб да установи дали даден съд наистина притежава флага, който обявява.

Член 110 осигурява достъп до палубата и документите, но не и право за задържане на кораба или товара, дори в случай че регистрацията му се окаже фиктивна. На практика режимът на санкции е европейски, но неговото прилагане в международни води минава през правна норма, първоначално създадена за борба с пиратството, робството и корабите без националност.

Примката се затяга

От март насам посочената практика се прилага все по-интензивно. На 11 май танкерът Nelsa бе подложен на проверка, на 1 юни беше последван от Oneiroi, а на 7 юни – Sandhya. Според западни военни източници и трите съда са използвали фалшива камерунска регистрация. На 20 юли беше спрян South Star – танкер с 39 817 тона водоизместимост и турска собственост, санкциониран заради прехвърляния от кораб на кораб. Той бе задържан, докато превозва руски петролни продукти от Черно море към Северна Африка. Регистрите го водеха едновременно под камерунски и екваториалногвинейски флаг. След проверката върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви:

„Всяко незаконно плаване поддържа руската военна машина“, подчертавайки, че ЕС „подкрепя санкциите си с действия в морето“.

Toa Payoh е четвърти санкциониран танкер, подложен на инспекция от май месец насам. Успоредно с това държавите членки позволиха на операция „Аталанта“ в Западния Индийски океан и Червено море да води същите проверки на флага.

Честата поява на камерунския флаг не е съвпадение. Регистърът на страната е използван незаконно чрез два уебсайта, издавали фалшиви документи от нейно име. След разкриването на схемата властите в Яунде отписаха 39 съда и обявиха пълно съдействие на международните морски органи.

За разлика от мисията Irini, националните флоти разполагат с правомощия за задържане и вече активно ги прилагат:

• Отклоненият край Сицилия Deliver стана петият съд от сенчестия флот, задържан от Франция от началото на 2026 г. На борда си той превозваше около 600 000 барела петрол на стойност близо 48 милиона долара.
• През март белгийските власти задържаха товар от около 330 000 барела на стойност близо 26 милиона долара.
• Общо девет кораба са били спрени от френски, белгийски, британски и шведски сили от януари насам, пет от които – под камерунски флаг.

Новият 21-ви пакет санкции: Преломният момент

На 23 юли Съветът на ЕС гласува и прие 21-вия пакет санкции срещу Руската федерация с Регламент (ЕС) 2026/1848. Той включва 218 нови субекта (170 дружества и 48 физически лица) и нови 41 плавателни съда, което покачва общият брой на корабите, подложени на санкции, достигна 673. За първи път критериите обхванаха и танкери-бункеровчици, които зареждат съдовете от сенчестия флот с гориво в открито море.

Най-съществената промяна за морския трафик обаче е друга: пакетът дава на държавите членки законно право да конфискуват и продават товара, иззет от санкционирани съдове (включително петрол и зърно), вместо да го държат блокиран безсрочно. Приходите от тези продажби строго се ограничават и не могат да отиват към руски лица или структури.

Равносметката

Директният материален ефект от конкретна инспекция край Пантелерия е малък. Един танкер беше забавен с около два часа, след което продължи курса с товара; нито един барел не промени собственика си. Москва запази мълчание, а капитанът, отказал първоначално съдействие, отплава без последствия.

Истинската стойност на операцията обаче се крие в събраните доказателства: установената националност, корабните книжа и документираното разминаване между обявената и действителната регистрация. Това прави от подозрението официално доказан случай и предоставя на държавните органи стабилната правна основа, която самата военна мисия няма право да приложи.

Именно тук е разликата с американската практика в Ормузкия проток (за която Frontline Monitor докладва многократно): а морски пехотинци запасняци вземат на абордаж, за да наложат блокада, европейските военни слизат от палубата с папка, пълна с доказателства.

Съпоставен с общия мащаб, натискът все още се запазва скромен като обеми – за 3 месеца 4 проверки на 673 танкера, подложени на най-тежките възможни съда. Освен това, според оценки на Институт за Близкия изток от февруари 2026 г., сенчестият флот обхваща почти 20% от общия брой петролни танкери в световен мащаб. Toa Payoh смени своя флаг седмица преди инспекция, отплава необезпокояван и продължи по курс към Черно море. Дори Камерун да е отписал 39 кораба, нищо не пречи друг регистър да заеме мястото му.

Срещу този песимистичен прочит обаче стоят финансовите измерения с акта на задържане, извършени от отделни държави. Само товарите на Deliver и задържания в Белгия съд надхвърлят 70 млн долара, от 23 юли те вече могат да бъдат официално продавани. Механизмът на ЕС работи на две стъпала:

1. Първото стъпало (мисии като Irini) събира доказателства.
2. Второто стъпало (националните държави) отнема финансовите ресурси, като вече разполага и с законов изход за реализиране на иззетия товар.

Ако тази тенденция се запази, Европа вероятно ще продължи да оскъпява плаването за сенчести оператори поетапно с по-високи застраховки, трудности с регистрите, престоя и рисковете от загуба на товара, без да прекъсва изцяло потока на руски петролни продукти през Средиземно море.

Потвърждение за успеха на тази стратегия би бил първият случай, в който документи, събрани от Irini, биха могли да доведат до конфискация и продажба на товар по новия регламент. Отслабване на натиска ще има при повторение на сценария от 2 август: бърза смяна на националния флаг, инспекция и продължаване на рейса без никакви правни последици.

Дотогава символиката от Пантелерия остава в сила: Европейският съюз вече може да качва свои военни на чужда палуба, но все още няма правомощия да изведе кораба от неговия курс.

Глобалният срив на t.me: Технически проблем или целенасочена блокада?

🇲🇪🌐 Кратките връзки на Telegram (всички t.me адреси на канали, постове, ботове и профили) спряха да се отварят в глобален мащаб, след като операторът на националната домейн зона на Черна гора постави домейна под ограничителен статус „serverHold“. Проблемът, отбелязан първо от изданието „Код Дурова“ и по-късно потвърден от редица технологични издания, не е локална блокада от даден доставчик или държавен регулатор. Делегирането на t.me е прекратено директно на ниво регистър на .me зоната, изключвайки го от глобалната система за домейн имена (DNS) едновременно навсякъде.

„serverHold“ е стандартен статус по EPP протокола за управление на домейн имена. Той бива налаган не от регистратор или собственик, а от оператора на регистъра. Според документацията на ICANN това означава, че домейнът вече не е активен в DNS: адресът остава формално записан на името на притежателя си, но не се преобразува в IP адрес. На практика, той изчезва за потребителите.

Публичният DNS на Google вече връща грешка NXDOMAIN в отговор на заявка за t.me, което е ясен сигнал, че домейнът отсъства от глобалната система. При това отговорът идва от адрес 199.253.60.1, посочен от IANA като един от авторитетните (authoritative) сървъри за самата зона .me. Ефектът е глобален: щом кеш паметта на устройствата и интернет доставчиците се обнови, линковете спират да се отварят едновременно в Русия, Европа, САЩ и Азия. Случаите, в които t.me все още се зарежда, се дължат на инерция от стар кеш, а не на работещ домейн.

Ограничението засяга конкретно късия домейн. По-дългият telegram.me, намиращ се в същата зона и при същия регистратор, продължава да работи. Това подсказва, че мярката е насочена изолирано към t.me, а не към присъствието на Telegram като цяло. Самото приложение не е засегнато: основната инфраструктура и сайтът telegram.org използват други домейни. Разговорите, каналите и профилите остават достъпни през самото приложение, включително през вградения му браузър, който обработва t.me адресите вътрешно. Засегната е единствено връзката с външната среда – линковете, които прехвърлят потребителите от уеб страници или търсачки към съдържанието в месинджъра.

Записът в WHOIS, обновен на 13 юли 2026 г., показва, че t.me не просто е спрян, но и напълно заключен. Освен „serverHold“, той има пълен набор от ограничения (изтриване, прехвърляне, подновяване и редакция), наложени както от регистратора, така и от регистъра. Тук очевидно не говорим за техническа неизправност или изтекла регистрация. Домейнът остава собственост на Telegram до 20 май 2035 г. и все още е насочен към сървърите за имена на Google Domains. Заключването е целенасочена мярка: домейнът е обездвижен и предпазен от всякакви промени, докато проблемът не бъде разрешен.

Кой стои зад решението, става ясно от структурата на самата зона. .me е националният домейн на Черна гора. Според IANA, негов управляващ орган е правителството на страната, а услугите се предоставят от регистъра Domain.me. За оператор е избрана компанията doMEn, докато в поддръжката участват Identity Digital, GoDaddy и местната ME-net. Именно на това административно ниво е изключен t.me. Това отхвърля тезата, че става дума за поредна руска цензура (напр. от Роскомнадзор). Блокирането произлиза от чужда юрисдикция и важи глобално. Въпросът кой е подал искането към регистъра засега остава без отговор.

Официалната причина не е съобщена – нито от Telegram, нито от оператора на зоната. Статусът „serverHold“ може да се наложи при правен спор, разследване на правоохранителни органи, нарушение на правилата на зоната и техническа грешка. Плътното, многослойно заключване обаче сочи към предварително обмислено административно или правно действие, а не към случаен срив.

Тежестта на тази хипотеза нараства заради тайминга. Спирането съвпада с период на засилен натиск върху Telegram в Европа. На 9 юли Европейският парламент върна на дневен ред законодателството Chat Control за сканиране на лични съобщения. Само броени дни по-рано френското разследване срещу съоснователя на Telegram Павел Дуров навлезе във втората си година с пореден дълъг разпит в Париж. Основният въпрос там е дали операторът на платформата носи наказателна отговорност за споделяното чрез нея съдържание – прецедент, ключов за всяка криптирана услуга в ЕС. На този фон, изваждането на основните уеб линкове на Telegram от европейска домейн зона (Черна гора е кандидат за членство в ЕС и член на НАТО) се тълкува по-скоро като епизод от регулаторен натиск.

Разбира се, до официално потвърждение това остава само обосновано предположение. Домейн регистрите понякога налагат подобни ограничения и по банални причини – спор за собственост, автоматичен сигнал за злоупотреба или съдебни обезпечения по странични дела.

В практически план ситуацията разкрива уязвимостта на инфраструктурата на публичния Telegram. Това са милиарди връзки в статии, реклами и резултати от търсене, водещи към t.me. Самият факт, че един статус в малка балканска зона може да ги изключи наведнъж, показва колко силно достъпът до платформата зависи от външен домейн в чужда юрисдикция. Telegram има капацитета да пренасочи трафика или да договори възстановяване на делегирането, но следващите дни ще покажат дали това е временно неудобство, или началото на сериозен институционален сблъсък.

Анализ: Волинската памет става условие за пътя на Украйна към ЕС

🇵🇱🕯️🇺🇦 На 11 юли – Националния ден за възпоменание, отбелязван за втори път след официалното му въвеждане през 2025 г. по повод 83-годишнината от „Кървавата неделя“ – украинският посланик в Полша Васил Боднар положи венец пред паметника на жертвите от Волинското клане на Волинския площад във Варшава.

„Наш общ дълг е да почетем достойно паметта на всяка жертва“, заявиха от украинското посолство, като подчертаха, че настояват за „установяване на пълната историческа истина, продължаване на издирванията и ексхумациите, както и за професионален диалог между историците“. Този жест на солидарност съвпада с най-дълбоката криза в двустранните отношения от години насам. В последните 12 месеца спорът надхвърли рамките на историческия дебат, навлезе в голямата политика и вече се превръща в сериозна пречка по пътя на Украйна към Европейския съюз.

Разнопосочните сигнали на полския елит

Възпоменателните прояви ясно откроиха политическото разделение в Полша:

• Президентът Карол Навроцки – историк, който до избирането си през 2025 г. оглавяваше Института за национална памет – присъства на церемония в село Радруж край украинската граница. Там той заяви, че Полша „няма да допусне 120 000 поляци, зверски избити от украински националисти, да бъдат забравени“. Същевременно той уточни, че „днес не се осъжда целият украински народ“ и призна, че предвоенна Полша „не е била рай“ за етническите украинци. Навроцки обаче призова Сейма да забрани в страната червено-черния флаг на Украинската въстаническа армия (УПА).
• Премиерът Доналд Туск направи обръщение, в което обяви изграждането на „Стена на паметта“ с вечен огън във Варшава, където ще бъдат изписани имената на всички идентифицирани жертви. „Истината е наш дълг към жертвите, но и начин да преодолеем болезненото минало“, отбеляза Туск, като добави, че готовността за приемане на тази истина е изрично условие за интеграция: „Всеки, който иска да се присъедини към европейската общност, трябва да бъде готов за нея“.
• Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш демонстрира най-силен контраст, като отпътува за украинското село Олика във Волинска област. Там той коленичи пред дървен кръст, охраняван от почетен полски караул, за да се помоли за загиналите. Министърът предложи „единадесета заповед“ към библейските: „Не причинявай болка и не прославяй онези, които причиняват болка на приятеля ти, защото приятелството е способността да си казвате истината – дори когато е трудна за приемане“. По-рано пред полската медия RMF24 той зае по-помирителна позиция: „Тук съм не за да отварям раната, а за да помогна да заздравее. Но за да заздравее, за нея трябва да се говори“.

Напредък в ексхумациите на фона на политическа криза

От украинска страна президентът Володимир Зеленски отбеляза, че „всяка година на този ден Полша и Украйна почитат паметта на цивилните граждани, убити по време на Втората световна война във Волин“. Той обяви ускоряване на ексхумациите, като проучванията в селата Островки и Воля Островецка бяха насрочени броени дни след изявлението му.

Това е продължение на процеса от началото на 2025 г., когато премиерът Туск обяви „пробив“ по въпроса, а Киев отмени наложения през 2017 г. мораториум върху издирвателните дейности. През февруари 2026 г. обхватът бе разширен с проучвания в Хута Пеняцка, което Украинският институт за национална памет определи като „най-големия напредък от години“. Процесът е замислен като двупосочен – Киев също се надява да получи разрешение за издирване на украински жертви в полските села Сахрин и Лашкив.

Въпреки това годишнината е помрачена от кризата, избухнала на 26 май, когато Зеленски кръсти военно подразделение на името на „героите на УПА“. За съвременните украинци тази армия е символ на дългогодишната борба за независимост срещу съветския режим. За Полша обаче тя е основният извършител на Волинското клане.

В отговор на този акт Навроцки лиши Зеленски от най-високото полско отличие – Ордена на Белия орел, което предизвика вълна от солидарност сред украински официални лица, върнали своите полски ордени. Европейският парламент също критикува Киев за „непровокирана ескалация“. Последваха трудни дипломатически стъпки: на 3 юли външният министър Андрий Сибига представи пакет от антикризисни мерки, а на 7 юли Зеленски и Навроцки се срещнаха лично за първи път от началото на разрива. На тази среща полският президент подари на украинския си колега книга за Волинската трагедия. Дни преди това Зеленски сравни Навроцки с унгарския премиер: „Навроцки прави това, което направи Орбан. Това ще свърши зле“.

Евроинтеграцията като залог

Основната тежест на спора вече се пренесе върху темата за Европейския съюз. Още по време на предизборната си кампания Навроцки обвърза евроатлантическата интеграция на Украйна с отказа от прославянето на ОУН и УПА: „Държава, която не може да поеме отговорност за жестокото престъпление срещу 120 000 свои съседи, не може да бъде част от международни съюзи“. Кошиняк-Камиш бе още по-категоричен: „С Бандера Украйна няма да влезе в ЕС“ и „никой няма да диктува на Полша“ как да гласува за разширяването. Лидерът на опозиционната партия „Право и справедливост“ Пшемислав Чарнек дори внесе в Сейма проект на резолюция срещу членството на Украйна, докато Киев прославя спорни исторически личности.

Зеленски отвърна с призив към Варшава и Будапеща да не блокират европейския път на страната му, а бившият ръководител на украинското военно разузнаване Кирило Буданов заяви, че Украйна „няма да приема ултиматуми от Полша, както отказа и руските“. Опасността от тези политически търкания е съвсем реална заради процедурата по разширяване на ЕС – Украйна е кандидат от юни 2022 г. и започна официални преговори през 2024 г., но всяка следваща фаза изисква пълно единодушие, което дава право на вето на всяка страна членка.

Натискът има и сериозна обществена подкрепа. Според социологическо проучване от края на юни 2026 г., проведено сред 1071 респонденти, 33,6% от поляците заявяват, че отношението им към украинците се е влошило след последната криза, а близо 60% се обявяват против приемането на Украйна в ЕС. По данни на Kyiv Independent разривът вече е довел и до реални последици, спирайки поне един двустранен обмен в сферата на отбраната.

Историческият контекст и вътрешнополитическите игри

В основата на конфликта стоят събитията от периода 1943–1945 г., когато силите на ОУН-УПА избиват десетки хиляди поляци във Волин и Източна Галиция. Официалната полска оценка е за около 100 000 жертви, докато Навроцки и Кошиняк-Камиш говорят за 120 000. От 2016 г. Полша официално класифицира тези събития като геноцид. Киев разглежда трагедията през друга призма – като двустранен конфликт, вкоренен в по-старото противопоставяне от периода между двете световни войни, когато Волин и Източна Галиция са под полска власт и в резултат на което загиват хиляди украинци. Образът на УПА като борци за свобода в Украйна остава засенчен в Полша от участието на техни отряди в погроми срещу полско и еврейско цивилно население под нацистка окупация.

Стратегически погледнато, сегашната криза бележи качествено нова фаза. Волинската тема присъства в двустранните отношения от десетилетия, но досега оставаше главно на символно ниво. Днес тя се превърна в структурен инструмент в рамките на ЕС, способен да забави европейския избор на една воюваща държава.

Фактът, че Навроцки налага тази твърда линия, не е изненада – за него Волин е професионална кауза. Двете крила на полската власт обаче подхождат различно към проблема: докато президентът и опозицията поставят категорични условия, правителството на Туск говори по-умерено – за „готовност за истината“, а не за изрични забрани. Остава отворен въпросът дали това ще доведе до реално вето, или ще се ползва просто като инструмент за дипломатически натиск. Предвид институционалното съперничество между президента и правителството, по-вероятен е вторият сценарий.

Двата паралелни курса в полската политика се виждат ясно: в деня, в който Зеленски ускори ексхумациите, а полски министър отдаде почит на украинска земя, полският президент настоя за забрана на украински символи, а опозицията блокира евроинтеграцията на Киев. Това втвърдяване е продиктувано от вътрешни политически съображения – Полша се намира в ситуация на разделена изпълнителна власт (президент десен националист срещу центристко правителство). Промяната в обществените нагласи прави острата реторика политически печеливша. Самият Зеленски отдава ескалацията на „вътрешните борби“ в Полша – интерпретация, която изглежда напълно съвместима с действията на опозицията и държавния глава.

В този контекст заключението на Kyiv Independent, че конфликтът е „в крайна сметка победа за Кремъл“, звучи логично, но с едно важно уточнение. Спорът има дълбоки и автентични местни корени в политиката на паметта и националната идентичност на двете страни, а не е изкуствено създаден отвън. Москва не е първоизточник, а по-скоро бенефициент, който чрез кампании за дезинформация се опитва да задълбочи пукнатините и да отслаби европейската солидарност.

Бъдещето на спора ще се определи от конкретни действия, а не от реториката около годишнината. Ако Варшава официално блокира преговорна глава за членството на Украйна или ако проекторезолюцията на опозицията стане официална държавна позиция, това ще бъде знак за трайно блокиране на отношенията. Обратният сценарий предвижда продължаване на ексхумациите и постепенното затихване на споровете в Брюксел. Засега 11 юли 2026 г. показа двете лица на Полша едновременно – това на коленичилия във Волин министър и това на президента, който превърна историческата травма в политически аргумент.

Сикорски: Реакцията ни спрямо Украйна беше неуместна.

🇵🇱🎖️🇺🇦 Реакцията на Полша към решението на украинския президент Володимир Зеленски да присъди почетно звание „На името на героите от УПА“ на армейска част е била неуместна. Това заяви полският външен министър Радослав Сикорски, според когото ако президентът Карол Навроцки беше потърсил съвет, е щял да му предложи нещо друго. Топ дипломатът на Варшава направи изявление в интервю за полската телевизия TVN24.

Двете държави гледат диаметрално противоположно на ролята, която са изиграли Украинската въстаническа армия и Организацията на украинските националисти. В Украйна те са почитани като борци за независимост, докато в Полша ги обвиняват в геноцид. В същото време Киев се нуждае от добри отношения с Варшава – не на последно място защото съгласието на Полша е нужно и за присъединяване към Европейския съюз.

Навроцки лиши украинския държавен глава от Ордена на Белия орел – най-висшето държавно отличие, което се връчва от Полша, защото през май Зеленски удостои едно от звената на Силите за специални операции на Украйна с почетното звание „На името на героите от УПА“.

Коментирайки кризата в отношенията между двете страни, Сикорски отбеляза, че когато Зеленски е получил „искане от войниците, е трябвало да се замисли: да, УПА воюва срещу съветите, но е избивала и поляци“.

„Затова нека по-скоро да намерим и да предложим на войниците по-добро име. Да изберем конкретен герой, който се е сражавал срещу съветската окупация например“, изрази мнениет Навроцки. В същото време той призна, че отговорът на страната му „също беше неуместен, защото лично унизи президента на Украйна“.

„Ако президентът Навроцки беше потърсил моя съвет, щях да му предложа нещо друго. Равностоен ход би бил например летището в Ясьонка да се преименува на „Летище на жертвите на УПА“ – и тогава всичко щеше да е наред“, посочи Сикорски, имайки предвид летище Жешув-Ясьонка, което приютява ключов логистичен пункт за доставката на западна помощ за Украйна.

Полският външен министър заяви още, че Навроцки „на практика се е лишил от възможността да води диалог с президента на важна воюваща държава – Украйна“.

Сикорски се спря и на въпроса дали решението на полския президент, което беше взето в деня след разговор между полския премиер Доналд Туск и Зеленски и само броени дни преди Конференцията за възстановяване на Украйна (URC) в Гданск, е било опит да навреди на полския кабинет или дори да саботира събитието.

„Действително – това е или злонамереност, или лекомислие, но самата конференция се оказа успешна“, заяви Сикорски.

Двамата с Туск са част от управляващата коалиция в Полша. От своя страна Навроцки представлява партията „Право и справедливост“, която е сред основните опозиционни сили. Следващите избори за парламент трябва да се проведат през 2027 г.

Сикорски сподели, че няма намерение да връща своя орден на Украйна. След като Зеленски беше лишен от отличието, негови предшественици на поста, както и действащи официални лица също се отказаха от своите награди, а впоследствие същото направиха и редица други полски политици.

„В европейската култура ордени се отнемат за извършени престъпления. Но тук става дума за разминаване в оценките по много важни исторически въпроси“, обясни министърът и добави, че „да отнемеш или да върнеш орден е форма на оскърбление“.

Сикорски притежава няколко отличия от украинската държава, последният от които е Ордена на княз Ярослав Мъдри, II степен, връчен през февруари 2026 г.

По-рано Зеленски заяви, че решението на Навроцки е свързано с вътрешната политика на Полша и борбата за власт. Той обвини и своя колега в опит да провали Конференцията за възстановяване на Украйна.

Украйна договори над 10 милиарда евро за възстановяване на конференцията в Гданск, Полша.

🇺🇦💰⚒️ Украйна подписа 160 споразумения на обща стойност над 10 млрд евро в рамките на последното издание на Конференция за възстановяване на Украйна, което се проведе в полския град Гданск. Това обяви първия вицепремиер и министър на икономиката на страната Юлия Свириденко, която оповести успешния край на събитието и потвърди ключовите резултати от него.

„160-те подписани споразумения тази година на стойност над 10 млрд евро са резултат от ежедневна работа от президента Володимир Зеленски и целия украински екип“, написа Свириденко. Тя допълни, че основните постижения от конференцията включват широк пакет от финансови инициативи и проекти за възстановяване.

Сред тях са първи транш от 3,2 млрд евро по новия финансов инструмент на Европейския съюз, споразумение за 3,4 млрд долара със Световната банка и успешния старт на водещия европейски фонд за възстановяване на Украйна.

Останалите резултати включват основаването на Фонд за подкрепа на транспорта в Украйна, отпускането на 140 млн евро за жилищни програми и споразумение с Европейската инвестиционна банка за реконструкция и защита на пътищата във фронтовите региони.

Свириденко подчерта, че конференцията е доказателство за дългосрочната интеграция на Украйна с Европа.

„Този ден за пореден път потвърди, че Украйна и Европа споделят общ път, общи ценности и общо бъдеще“, заяви тя.

Само ден по-рано Европейската комисия подписа споразумения на стойност над 1,1 млрд евро в рамките на Инвестиционната рамка за Украйна и официално даде старт на Водещия европейски фонд за възстановяване на Украйна по време на петата Конференция за възстановяване на Украйна в Гданск, Полша.

Инициативата, реализирана в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, цели да насочи критична финансова подкрепа към възстановяването на общините, стабилизирането на енергийния сектор и финансирането на бизнеса, особено в близост до фронтовата линия.

Финансовият пакет е част от широки международни усилия за подкрепа, включващи отделно споразумение за 3,39 млрд долара между правителството на Украйна и Световната банка, което обхваща заем за политиката по развитие в размер на 1,04 млрд долара, обезпечен с 500 млн долара от Обединеното кралство и 540 млн от Япония, както и 2,35 млрд долара безвъзмездно финансиране от фонда F.O.R.T.I.S. Ukraine FIF.

Освен това по време на конференцията в Гданск германският канцлер Фридрих Мерц призова за незабавно започване на преговори за преустановяване на войната, заявявайки, че е настъпил моментът за замразяване на фронтовата линия и спиране на кръвопролитията.

В своето обръщение към участниците в събитието той увери, че Москва няма да получи своето във войната, като в същото време потвърди, че подкрепата от страна на Германия остава твърда и непоколебима, докато на Украйна се налага да се защитава от пълномащабната руска война.

Полша отнема висше държавно отличие на Зеленски заради исторически скандал.

🇵🇱🎖️🇺🇦 Полският президент Карол Навроцки заяви, че е отменил указа за награждаването на президента Володимир Зеленски с Ордена на Белия орел, най-високото държавно отличие на Полша, заради решение на Украйна да присъди на военно формирование почетното наименование „Герои на УПА“.

В изявление, публикувано в X Навроцки подчерта, че Орденът на Белия орел символизира най-високо доверие и признателност на Полша и поради това изисква от лауреатите да уважават ценностите, които са фундаментални за полската държава и общество.

„Такъв символ изисква не само заслуги, но и уважение към ценностите, съставляващи основата на общността ни“, подчерта Навроцки.

Украинската въстаническа армия (УПА) е националистическа партизанска сила, която се сражава за независима държава по време на Втората световна война и след него. Докато много украинци разглеждат групировката като част от историческата борба за независимост, Полша я държи отговорна за масови убийства на полски цивилни във Волиния и Източна Галиция по време на войната.

Навроцки посочи, че след консултации с Капитула на ордена е взел решение да лиши Зеленски от отличието заради одобрението на това наименование. Той добави, че решението не е насочено срещу украинския народ и не сигнализира за промяна в политиката за сигурност на Полша спрямо Украйна.

„Подкрепяхме и продължаваме да подкрепяме Украйна, защото знаем, че руската агресия продължава заплаха за сигурността на Полша и на цяла Европа“, каза той и описа Русия като агресор, а нейния президент Владимир Путин – като престъпник, отговорен за отприщването на най-големия военен конфликт в Европа след Втората световна война.

В същото време Навроцки заяви, че Варшава ще продължи да защитава паметта на своите граждани и няма да приеме това, което той описа като възхваляване на личности, отговорни за избиването на полски цивилни. Той изтъкна, че пътят на Украйна към европейска интеграция изисква готовност за изправяне пред трудните глави от нейната история.

„За тези, които не разбират това, не може да има място в ЕС и Полша със сигурност няма да го позволи“, каза Навроцки и отбеляза, че за по-голямата част от поляците Украинската въстаническа армия остава свързвана с престъпленията, извършени срещу полското цивилно население по време на Втората световна война.

Украинският външен министър върна своето отличие.

Спорът ескалира още повече, когато украинският външен министър Андрий Сибига обяви, че ще върне своя Командорски кръст със звезда на Ордена за заслуги към Република Полша, който получи през октомври 2022 г.

Сибига определи решението на полския президент като „стратегическа грешка“, от която ще се възползва само Москва. „Съжаляваме, че емоциите в Варшава надделяха и тласнаха полските политици в посока неоправдани, импулсивни и неуважителни стъпки, насочени не само към президента Зеленски, но преди това към държавата Украйна“, написа Сибига във Facebook.

Той заяви, че през последната година и половина Киев е работил за деполитизиране на историческите спорове и напредък в партньорството по теми като ексхумациите, историческите изследвания и почитането на паметта.

„Тук не става въпрос за медали, а за уважение“, каза Сибига и добави, че Украйна търси отношения, базирани на взаимно уважение, въпреки разногласията по исторически теми. Топ дипломатът на Киев допълни, че в момента по искане на Полша се извършват съвместни дейности по издирване и ексхумация в Гута Пеняцка.

ЕП одобри нов строг закон за миграцията с депортационни центрове извън ЕС и претърсвания на домове.

🇪🇺 Европейският парламент даде окончателна зелена светлина с 418 гласа „ЗА“ на нови закони на ЕС, които позволяват създаването на центрове за депортация на мигранти извън територията на съюза и претърсвания на домове.

В сряда Европейският парламент одобри закон, насочен към ускоряване на депортацията на мигранти без законно право да останат в ЕС, благодарение на подкрепата от дясноцентристки и десни политически групи.

„Регламентът за връщане“ е най-строгият обрат в миграционната политика на блока от десетилетия насам. Той се смята за спорен, тъй като ще позволи на страните от ЕС да създават депортационни центрове извън блока, известни като „центрове за връщане“, чрез споразумения с държави извън ЕС.

Тези центрове биха могли да служат или като транзитни обекти, където хората чакат завръщане в страната си на произход, или като места, където мигранти остават за дълъг период от време, евентуално без ограничение в периода и гаранция за последващо връщане. Единствено непридружените непълнолетни са изключени от мярката, докато семействата с деца ще могат да бъдат прехвърляни в тези центрове.

Законът беше одобрен с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържали се“. След обявяването на резултата поддръжниците на закона аплодираха, докато някои евродепутати в дясната част на залата скандираха „върнете ги обратно“ по адрес на незаконните мигранти. Депутатите от другата страна на залата отвърнаха със възгласи „позор за вас“.

Гласуването потвърди появата на мнозинство с дясна ориентация по въпросите на миграцията. Европейската народна партия (ЕНП) отново се съюзи с Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) и крайнодесните „Патриоти за Европа“ (ПзЕ) и „Европа на суверенните нации“ (ЕСН). Няколко депутати от либералната група „Обнови Европа“ също подкрепиха законопроекта.

ЕНП продължава да изключва официално партньорство с партии, считани от нея за твърде екстремни, като немската „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и френския „Национален сбор“. Лидерът на ЕНП Манфред Вебер многократно е отхвърлял перспективата за официални съюзи с тези две и други подобни сили.

В същото време обаче ЕНП вижда гласовете им като решаващи за по-строгото миграционно законодателство, създавайки алтернативно мнозинство спрямо традиционната центристка коалиция на ЕНП, Социалистите и демократите (С&Д) и „Обнови Европа“.

Социалистите и левите евродепутати до голяма степен се обявиха против закона, като аргументираха това с риска то да накърни основните права на мигрантите.

„Този регламент крие риск от нормализиране на съмнителни юридически практики, които бяха немислими в ЕС само преди няколко години“, каза в изявление Ана Катарина Мендеш, заместник-председател на групата на Социалистите и демократите (С&Д).

Освен пунктовете за връщане, новият закон включва разпоредба за претърсване на „местоживеене или други подходящи помещения“ на незаконни мигранти, което правозащитни групи и гражданско общество сравняват с акциите, провеждани от Службата за имиграция и митнически контрол на САЩ (ICE).

Други разпоредби включват по-дълги периоди на задържане, строги забрани за влизане и нови правомощия за локализиране на незаконни мигранти. Повишава се максималния законен срок за задържане на незаконни мигранти, чакащи връщане, от 6 месеца на 2 години, с възможно удължаване от още 6 месеца и неограничен период за лица, считани за заплаха за сигурността.

Забраните за влизане на територията на ЕС също стават значително по-строги, нараствайки от 5 на 10 години в повечето случаи, с възможност за доживотни забрани за тези, които се считат за риск за сигурността.

Законът ще промени и процеса на обжалване. Според текущите правила депортациите спират автоматично, докато се разглеждат съдебни жалби. Новият закон ще сложи край на тази автоматична защита, оставяйки съдилищата да решават за всеки конкретен случай дали заповедта за връщане трябва да бъде спряна.

MBDA и Луч подписаха меморандум за разбирателство за производство на крилата ракета „Нептун-2“.

🇺🇦 Украинското конструкторско бюро „Луч“ си партнира с европейската компания за производство на ракетни системи MBDA, създател на крилатите ракети Storm Shadow, за разработка на крилата ракета от ново поколение „Нептун-2“ в рамките на наскоро подписан меморандум за разбирателство.

Според изявление, публикувано от MBDA днес, споразумението е фокусирано върху развитие на украинските способности за нанасяне на далекобойни удари чрез продължаващо сътрудничество в рамките на ракетното семейство „Нептун“. От там посочват, че партньорството ще обедини експертния опит на MBDA в сферата на ракетните технологии с опита на „Луч“ в проектирането и производството на сложни оръжейни системи.

„Споразумението ще се фокусира върху по-нататъшното развитие на крилатата ракета „Нептун“. ЛУЧ и MBDA ще внедрят пробивни иновации за разработка на способности за нанасяне на дълбоки удари с „Нептун-2“ и междувременно ще развиват стратегическото партньорство в сферата на отбраната с Украйна“, се посочва в изявлението.

От MBDA допълват, че партньорството отразява широката подкрепа на компанията за Украйна и подчертават нейния опит в разработката на системи за прецизни удари с голям обсег. Европейската отбранителна група е известна с производството на няколко ракетни фамилии, сред които крилатите ракети Storm Shadow/SCALP, които Украйна използва в момента.

Украинското държавно конструкторско бюро „Луч“ е създател на ракетния комплекс „Нептун“ и отговаря за неговото проектиране, интеграция и производство. Първоначално разработена като противокорабна ракета след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. тя привлече международното внимание, когато през април 2022 г. потопи крайцера „Москва“ – флагмана на Черноморски флот на Руската федерация.

През последните години Киев разшири ролята на ракетата отвъд морските цели. Версия за нанасяне на удари по цели на сушата, известна като Long Neptune, влезе на въоръжение със значително увеличен обсег и по-голяма бойна глава. Украински официални лица заявиха, че може да поразява цели на разстояния до 1000 км в сравнение с близо 280 км при оригиналния противокорабен вариант.

Според оповестени спецификации Long Neptune носи 260 кг бойна глава и запазва съвместимост с пусковите системи, използвани от предишните версии на ракетата. Уголеменият дизайн има допълнителен капацитет за гориво, което увеличава както размерите на ракетата, така и нейния оперативен обсег.

Украинските сили използваха ракети Neptune и при удари срещу предприятието „Атлант Аеро“ в Таганрог, което произвежда дронове от сериите „Молния“ и „Орион“, както и при мащабна операция през ноември 2025 г. Тогава цел на атаките бяха авиационният завод „Бериев“, свързан с руските самолети за далечно засичане и контрол А-50 и стратегическите бомбардировачи Ту-95, заедно с енергийна инфраструктура в Новоросийск и Туапсе.

Джорджа Мелони призова за единен представител на ЕС за преговорите с Русия.

🇪🇺🇮🇹 Европейските съюзници на Украйна трябва да назначат единен представител за преговорите за прекратяване на войната. Това заяви италианският премиер Джорджа Мелони пред депутатите в четвъртък с настояване, че по-малки групи от държави не могат да представляват целия блок.

В неделя лидерите на Обединеното кралство, Франция и Германия, които са начало на неформалния пакт за сигурност E3 – се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски и заявиха, че подкрепят предложението на Киев за преговори с Русия с цел постигане на примирие.

Мелони, която е твърд поддръжник на Украйна, посочи, че Европа трябва да „взаимодейства“ с Москва, за да спре конфликта, но никоя ограничена група държави няма „легитимността да говори“ от името на всички.

„Отдавна подкрепям нуждата от определяне на авторитетна фигура, натоварена с доверието и мандата на всички държави-членки, която да представлява Европа“, каза тя пред парламента преди срещите на върха на ЕС и на лидерите на Г-7 (Групата на седемте най-развити демокрации) идната седмица.

Тя добави, че усилията за изграждане на траен мир в Украйна изискват и по-силна координация между САЩ и ЕС, която според нея е „невинаги лесно, но необходимо предизвикателство“.

Думите на Мелони съвпадат с позицията на полския премиер Доналд Туск, който тази седмица изрази своето съжаление във връзка с отсъствието на страната си от разговорите със Зеленски в Лондон и увери, че скоро ще бъде проведена нова среща за Украйна с участието на Италия и Полша.

В речта си Мелони засегна и войната между САЩ и Иран, по отношение на която подчерта, че напрежението в Ормузкия проток повишава цените на енергоносителите и тежи на световната икономика. Тя заяви, че Европа трябва да има готовност за облекчаване на санкциите срещу Иран, в случай че режимът покаже намерението си за преговори.

„Ако вместо това Техеран продължи по грешния път, заплашва свободата на корабоплаването, извършва атаки, подкрепя милиции и нарушава своите международни задължения, тогава ЕС трябва да е готов за засилване на натиска, включително чрез нови целеви мерки“, заключи тя.

България спира военната подкрепа за Украйна.

🇧🇬🇺🇦 България спира доставките на оръжие за Украйна, тъй като конфликтът не може да бъде решен на бойното поле. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на пресконференция за представяне на приоритетите на ведомството, която се проведе по-рано днес.

Изявлението му не е изненада. То официално нарежда страната ни сред онези държави в Европейския съюз, опитващи се да изместят фокуса от активното възпиране на Русия към полето на дипломацията за започване на мирни преговори. Едновременно с това ходът бележи рязко отстъпление от мащабната роля, която изигра родната военна индустрия като доставчик на съвместими боеприпаси и въоръжение от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. Министър Стоянов аргументира своята позиция с твърдението, че конфликтът е придобил изявен позиционен характер и по-нататъшното натрупване на оръжия води само до увеличаване на жертвите. По думите му е настъпил моментът за търсене на „справедлив мир, който да бъде определен от двете страни“, при активното посредничество на Европейския съюз.

Политическата траектория на този ход е тясно свързана с кабинета на Радев. През изминалия месец начело на страната премиерът говори малко за войната, според траектория, очертана още докато в президентството: последователна опозиция на военно-техническата помощ и настояване за „дипломатическо решение“. На 18 май, след срещата си с германския канцлер Фридрих Мерц, той засегна темата едва след като получи въпрос от репортер. „Крайно време е за дипломация, защото тази проточила се война изтощава всички участващи в нея и подкрепящи я страни“, каза Радев в отговор на въпрос за възможни преговори за спиране на войната.

Икономическото измерение и мащабите на родния отбранителен износ

Решението за спиране на доставките придобива особено голяма тежест, когато се разгледа реалният мащаб на българската военна подкрепа. Според официалните данни, подадени от правителството към Регистъра за конвенционални оръжия на ООН (UNROCA), общата стойност на изнесеното от страната оръжие, свързано с войната в Украйна, възлиза на близо 2.7 млрд щатски долара за периода от 2022 г. до момента. Като една от малкото страни-членки на Европейския съюз, съхранили значими производствени мощности за боеприпаси от съветски калибър, които съставляват гръбнака на украинската артилерия, България предостави подкрепа, несъразмерно голяма спрямо мащаба на националната си икономика.

Поради сложната обстановка на вътрешната политическа сцена през първите години на войната, голяма част от доставките се извършваха непряко, а оръжейният износ минаваше през партньорски държави от Източния фланг на НАТО, които прехвърляха оборудването към Украйна. Приложената таблица показва обобщени данни за обема и дестинациите на българския износ въз основа на декларираното пред ООН в периода 2022–2025 г.

Данните показват, че спирането на тези доставки има съществени оперативни последици. Прекратяването на износа изважда важен производител на боеприпаси и консумативи от архитектурата на украинската отбрана, които са незабавно съвместими с предната линия на фронта и не изискват допълнително технологично време за обучение или логистична адаптация.

Парадоксите в стратегията за отбрана: 5% от БВП и историческия паралел

Позицията на кабинета Радев съдържа едно дълбоко вътрешно противоречие, проявено по време на днешната пресконференция. Едновременно с обявеното спиране на военната помощ за Киев, военният министър разкри дългосрочен план за радикално увеличение на българските разходи за отбрана, според който те ще достигнат рекордните 5% от БВП до 2030 г. – разпределени между 3.5% преки военни разходи и 1.5% свързана дейност като киберсигурност и стратегическа инфраструктура.

Този амбициозен план е основан на премълчаното, но напълно очевидно допускане, че България е изправена пред непосредствена и мащабна заплаха за националната си сигурност. Единственият източник на подобна заплаха в Черноморския регион, способен да оправдае най-рязкото увеличение на военния бюджет в новата история на страната, е военният ревизионизъм на Руската федерация. И именно тук започва да се откроява основният стратегически парадокс: ако руската заплаха е реална дотолкова, че да изисква мобилизиране на 5% от БВП, то украинската отбрана е своеобразна предна линия на същата тази сигурност.

Оказаната помощ с изпращане на боеприпаси се случва на незначителна част от цената, която България и всяка друга държава в Европа би платила при евентуална необходимост от директно възпиране по своите граници. Цената, която е необходимо да платим за национална сигурност нараства пропорционално на руските териториални и военни успехи в Украйна и отвъд нея.

Историческият прецедент, който веднага изниква в съзнанието, е печално известен. През есента на 1938 г. в навечерието на Втората световна война, Великобритания и Франция отстъпиха пред претенциите на Нацистка Германия към Судетската област в Чехословакия с надеждата, че това ще осигури – по думите на британския премиер Невил Чембърлейн – „мир за нашето време“. Тази дипломатическа отстъпка не само не задоволява апетитите на агресора, но му дава криле. До март 1939 г. Германия поглъща останалата част от Чехословакия, което ѝ осигурява контрол върху производствения капацитет на „Шкода“ – една от най-големите оръжейни индустрии на континента, която оттам насетне започва да работи за нуждите на Вермахта.

Капитулацията не осигурява мир, а окуражава агресора още повече и скъсява пътя до атаката срещу Полша на 1 септември същата година. Поуката е недвусмислена: умиротворяването на авторитарен режим, воден от имперски реваншизъм, неизменно катализира по-голяма катастрофа, вместо да донесе траен мир. Въпросът е: може ли Европа и светът да си позволят трета такава за малко над един век?

Илюзията „справедлив мир““: Защо тезата на кабинета „Радев“ не издържа пред фактите

Тезата на кабинета Радев, че спирането на оръжейните доставки ще принуди страните да седнат на масата за преговори и ще ускори постигането на „справедлив мир“, стъпва на дълбоко погрешно тълкуване на опитите за дипломация и намеренията на Руската федерация. Противно на внушенията, че Киев залага единствено на военно решение, украинският президент Володимир Зеленски многократни демонстрира своята готовност за диалог и още през ноември 2022 г. представи подробен план от 10 точки. От началото на 2025 г. украинската държава последователно настоява за неограничено и безусловно спиране на огъня, което да послужи като фундамент за започване на реални преговори.

Позицията на Киев бе затвърдена с изпращането на официално отворено писмо от Зеленски до Владимир Путин с предложение за директна среща лице в лице – инициатива, която беше категорично отхвърлена от руския диктатор с аргумента, че подобен разговор е „безпредметен“. Украинският външен министър Андрий Сибиха предупреди, че с това си действие Путин е пропуснал шанса си за изход от войната при сравнително благоприятни условия, което неизбежно ще задълбочи икономическата рецесия и военните загуби на Русия.

Отказът на Кремъл да се ангажира с искрени преговори беше потвърден от поведението на руската делегация при опитите за посредничество на САЩ. Въпреки усилията за откриване на разумен компромис между двете страни, Путин отхвърли предложенията за незабавно примирие, вместо което предложи единствено работа по необвързващи меморандуми и предяви максималистичен ултиматум и териториални претенции, изискващи доброволно предаване на територии, които руската армия никога не е контролирала. Поради това Зеленски и редица експерти по международни отношения аргументирано обвиняват руската страна в съвсем умишлено протакане на разговорите.

Стратегията на Путин за „купуване на време“ има чисто военни измерения: тя цели да разколебае западните партньори на Украйна, да изтощи подкрепата им, да спре доставките на оръжие и да даде оперативна пауза за прегрупиране на силите, подготовка на нови вълни на мобилизация и преодоляване на вътрешния дефицит на ресурси. Руското ръководство продължава да вярва, че инициативата на бойното поле се намира в негови ръце и може да бъде катализирана с продължителен натиск, който да доведе до успешен пробив на фронта в Донбас.

С оглед на всичко казано дотук, всяко примирие и спиране на военната помощ без категорични гаранции за сигурност и суверенитет представлява опасен капан, каквито бяха провалените Мински споразумения, които послужиха единствено за подготовка на следващата фаза от руската военна агресия. Анализи на сигурността сочат, че стратегическите цели на Кремъл за унищожаване на украинската държавност остават непроменени. Войната се развива в цикличност между конвенционални и хибридни методи. При евентуално замразяване на конфликта, Русия ще използва времето за възстановяване и преструктуриране на военния си потенциал, след което неизбежно ще поднови военните действия.

Затварянето на каналите за подкрепа от страна на България не само не приближава мира, но директно помага на Русия да реализира своите реваншистки планове. Това увеличава дългосрочните рискове за сигурността в Черноморския регион, изправяйки страните от източния фланг на НАТО пред една значително по-укрепена и опасна военна заплаха, която в утрешния ден би могла да се озове на собствените им граници.

Арменският премиер Пашинян обяви победа в изборите за парламент.

🇦🇲🗳️ Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над една пета от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете.

На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции.

Вчерашният вот, първите парламентарни избори в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност.

Ранните резултати показаха, че „Граждански договор“ печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армия“ е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армия“ изоставаше на четвърта позиция с около 5%.

Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви официални предварителни резултати по-късно днес.

„Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски опозиционни сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл.

Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку.

📈 Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели.

• Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%)
• Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%)
• Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%)
• Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%)
• Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%)
• Партия „Демокрация, закон, discipline“ — 1585 гласа (1.63%)
• Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%)
• Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%)
• Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%)
• Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%)
• Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%)
• Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%)
• Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%)
• Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%)
• Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%)
• Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%)
• Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%)
• Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%)

Десетки нови фирми в Азербайджан са поели управлението на танкерите от „сенчестия флот“.

🇦🇿⚓️🇷🇺 През последните две години множество фирми, наскоро регистрирани в Азербайджан, тихомълком поеха управлението на десетки петролни танкери, обект на международни санкции заради своята роля в операциите на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация.

Европейският съюз и Обединеното кралство наложиха санкции на плавателните съдове заради тяхното участие в транспортирането на суров петрол и петролни продукти от Руската федерация за нейни клиенти по света. Тези ограничения бяха въведени като отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г.

Според документи, видяни от разследващи журналисти, в периода 2023-2025 г. в Азербайджан са регистрирани най-малко 31 нови компании за управление на международната безопасност (ISM).По данни на международната агенция Equasis, която следи морския трафик с цел сигурност, фирмите са управлявали санкционирани кораби – или преди, или след като станат обект на санкции между 2024 и 2026 г. Седем от посочените дружества вече не обслужват санкционирани кораби, след като прехвърлят своите отговорности на други фирми от групата.

Айзък Леви, ръководител на направлението за политика „Европа-Русия“ в Център за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), сподели пред Център за изследване на корупция и организирана престъпност (OCCRP), че ISM компаниите представляват „оперативният гръбнак на корабоплаването“.

Те се занимават с абсолютно всичко – от „съответствие с изискванията за безопасност и екипажи до поддръжка и координация на застраховките“, обясни той. В рамките на „сенчестия флот“ обаче те често осигуряват и „слой оперативна легитимност, който е способен да прикрие кой в крайна сметка притежава или контролира кораба“.

Той добави, че собствениците на тези фирми избират скрити данъчни убежища, които предлагат „анонимност, слаби правила за разкриване на информация и ограничен регулаторен контрол... това улеснява прикриването на това кой реално управлява или печели от даден плавателен съд“.

„В сенчестия флот тази липса на прозрачност често е умишлено създадена особеност и начин за намаляване на риска от санкции“, отбелязва Леви.

📸 Снимка: Хеликоптер NH90 на френската армия прелита над петролния танкер Tagor – обект на международни санкции, плавал от Русия през Атлантическия океан, 31 май 2026 г.

Анатомия на руската пропагандна: Откъде изникна „финландската активистка“ Сали Райски?

🇷🇺⚔️🇫🇮 През последните няколко месеца руските държави медии излязоха с редица публикации за това как качеството на живот във Финландия се влошава, нацистките идеи се нормализират, а младите хора биват вербувани във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) чрез „радикални организации“. Обикновено тези изказвания идват от някоя си Сали Райски, която Кремъл представя като финландска активистка.

Така например на 27 март РИА „Новости“ публикува неин коментар, озаглавен „Финландска бежанка в Русия разказа за нормализирането на нацизма в Европа“, на 28 март – „Бежанка говори за влошаването на живота във Финландия заради курса към НАТО“, на 29 март – „Бежанка от Финландия разказа за вербуването на младежи в редиците на ВСУ“, а на 30 март – два материала: „Във Финландия откриха магазин с нацистка символика“ и „Финландците воюват на страната на ВСУ, за да влязат във висши учебни заведения“. С други думи, РИА Новости публикува нейни изявления почти ежедневно. ТАСС, Российская газета, Газета.ru, Комсомольская правда, Life.ru и останалите близки до Кремъл медии също не останаха по-назад.

В края на април и в продължение на няколко дни през май ТАСС публикува извадки от нейно интервю, където Райски, наред с друго, заявява, че икономиката на Финландия е отслабнала заради членството на страната в НАТО, а вместо да подкрепя безработните, правителството се опитва да се отърве от тях.

„Безработицата във Финландия е 12,4%, защото след затварянето на границите с Руската федерация, след влизането в НАТО, всички наши бюджети, всички приходи, икономиката – просто рухнаха. Парите за пенсии, безработни, другите плащания, които поддържат някаква част от народа, стават по-малко. По-рано беше така: завършил си институт, имаш диплома и се стараеха да те пратят именно в това направление. Колкото и време да беше нужно за това – 2–6 месеца. Ако си безработен и не можеш да намериш работа по професията си, те подкрепят. Сега Финландия променя политиката спрямо безработните – от тях трябва да се отърват. Армията е прекрасен метод“, отбелязва мнимата активистка.

Нивото на безработица във Финландия действително се покачва от 2023 г. В същото време правителството в Хелзинки наистина преразгледа системата за социални плащания: бяха съкратени отделни видове помощи и бяха въведени по-строги изисквания към техните получатели, но самите мерки за подкрепа на безработните продължават да действат успешно.

От май 2026 г. правителството въведе нова система за подкрепа на безработните – т.нар. „универсална помощ“ (yleistuki), заменила базовата дневна помощ за безработни (peruspäiväraha) и помощта за пазара на труда (työmarkkinatuki). Нейният размер остана същият – около 800 евро месечно, а самото плащане е достъпно и за тези, които нямат право на „осигурителна“ помощ от касата за безработица или вече са изчерпали срока за нейното получаване.

Едновременно с това правителството промени редица изисквания към самите безработни. От март 2026 г. за първо нарушение на правилата за търсене на работа (като неявяване на задължителна среща и игнориране на предложения за заетост) се налага спиране на плащанията за период от 7 дни. При повторно нарушение се изисква участие в програми за заетост за период от 6 седмици или работа за същия срок – едва тогава изплащането на помощта се възстановява.

Това трудно би могло да се нарече опит за „избавяне от безработните“. Става дума за постепенна корекция на условията за получаване на помощ, характерна за много европейски държави в условията на промени на пазара на труда. Финландия и досега остава сред страните с най-развита система за социално осигуряване в Европа: безработните получават плащания, жилищни субсидии, компенсации за лекарства, както и достъп до безплатни или частично компенсирани програми за преквалификация.

Нещо повече, едновременно със съкращаването на част от облекченията, държавата стартира и нови форми на подкрепа. Освен универсалната помощ, през 2026 г. се разширяват програмите за рехабилитация на хора с хронични заболявания и се въвеждат нови мерки за подкрепа на семействата. Дори след съкращенията базовата система за социално осигуряване на Финландия остава съществено по-щедра, отколкото в повечето страни от Източна Европа, и още повече от Русия, която на Райски толкова ѝ харесва.

Към момента, по съобщения на държавните медии, жената се намира в Виборг, където е поискала политическо убежище. По нейните думи тя е преминала границата през септември 2025 г.

Та коя всъщност е тази особа, разказваща за трудностите на живота във Финландия? Там за нея почти никой не знае. Едва през последните месеци финландските издания се поинтересуваха от въпросната „финландска активистка“ – малко след като тя започна да се появява активно в руската държавна преса. Така, веднага след интервюто ѝ за ТАСС, финландският вестник Iltalehti публикува статия за нея под заглавие „Финландката Сали разпространява в Русия резки изявления за Финландия“. В нея се посочва:

„Райски влиза в същата група, в която са например преместилият се в Русия бивш депутат от парламента Ано Туртиайнен, скандално известният проруски доцент Йохан Бекман и изявяващият се в ролята на политически анализатор Сакари Линден. Всички те са използвани от Русия за разпространение и засилване на държавната пропаганда и дневен ред, но напоследък точно Райски все по-често се появява в руските медии“.

През март в интервю за петербургския телевизионен канал „78“ Райски разказа, че е родена във Финландия, но дълго време е живяла в Швейцария. Майка ѝ е рускиня, а баща ѝ – финландец.

Биографията ѝ не се връзва с образа на „финландска активистка“. Според нейния профил в LinkedIn тя изучавава право в Цюрихския университет в продължение на година, след което продължава обучението си в швейцарско бизнес училище, където в течение на 2 години учи по направление икономика и мениджмънт. По-късно нейните интереси се изместват към областта на дигиталните технологии и маркетинга. През 2018 г. записва програмата Digital Marketing Manager в Люцернския университет за приложни науки и изкуства (Fachhochschule Luzern), като след това продължава обучението си във Висшето училище по икономика и информатика SIW (Höhere Fachschule für Wirtschaft und Informatik AG), от което придобива квалификация за Digital Innovation Engineer. Впоследствие, съдейки по LinkedIn, Райски работи в PHM Group – една от водещите финландски компании в сферата на управлението и обслужването на жилищни и търговски имоти.

С други думи, до внезапната си поява в руските държавни медии тя води напълно обикновен живот на служител в голяма европейска компания. Зад гърба си няма видна политическа дейност, участие в обществени движения или медийна популярност във Финландия.

Нещо повече, съдейки по акаунтите ѝ в социалните мрежи, Райски започва публична дейност едва през 2025 г. – малко преди преместването си в Руската федерация. В TikTok тя периодично пуска видеа, критични към ЕС, правителството на Финландия и членството на страната в НАТО. В едно от видеата, отговаряйки на коментар на потребител: „Докато не премахнете плешивото джудже Путин, нищо няма да стане“, Райски отбелязва:

„Какво общо има Путин? Аз винаги говоря за това да поемем отговорност за своето правителство. Аз съм от Финландия, ето това е нашият президент Стуб. Преди Финландия да допусне НАТО в нашите земи, да позволи да управляват парите ни и да променят вътрешната стратегия, във Финландия всичко си беше наред[...] Сега Финландия, след страната, която беше, се превърна в онази… След Испания ние заемаме второ място по безработица. И Путин няма нищо общо тук. Русия само ни търпи. Всички страни от Евросъюза се побъркаха със своите изказвания. Молете се Путин да е на власт дълго.“

В многобройните публикации от руските държавни медии се твърди, че от 2014 г. тя „активно подкрепя Русия“ в своите онлайн публикации и уж заради това два пъти губи работата си, а също така се е сблъсквала със заплахи и физическо насилие във Финландия и Швейцария.

„След като разбрах какви нечовешки престъпления се извършват срещу жителите на Донецк и Луганск, не можех да мълча“, казва тя в интервю за ТАСС.

Проверката на тези изявления обаче е практически невъзможно. В публично достъпните източници липсват следи от нейния дългогодишен проруски активизъм. В Instagram всички публикации на Райски започват едва на 8 март 2026 г. Telegram каналът ѝ е създаден по същото време. YouTube-каналът – също. Стари публикации в подкрепа на Москва, за които тя говори в интервютата, няма нито в TikTok, нито в Instagram. Де факто Райски като активистка се появява малко преди своето преместване в Русия – едновременно с началото на нейното сътрудничество с медиите на Кремъл.

Мощна експлозия в завод за производство на пиротехника в Малта.

🇲🇹💥 Мощна експлозия в завода за производство за пиротехника „Ta Lourdes“ в Малта рано сутринта днес изпрати двама мъже в болница с леки наранявания.

Двамата мъже, на 67 и 47 години, и двамата жители на залива Сейнт Пол, са се намирали в нивите недалеч от фабриката по време на инцидента. Те са били откарани в болница с линейка, заедно с други местни жители, заради преживяния шок. Медицински екипи потвърдиха, че двамата са получили леки телесни повреди. От полицията съобщиха, че никой от лицензираните работници на фабриката не е бил на място в момента на взрива.

Жители на околните населени места съобщават, че са чули експлозията от километри, а други описват как са усетили ударната вълна, която е разтърсила сгради и изпочупила прозорци в голяма част от острова

Човек, разхождал кучета в Кенеди Гроув по това време, разказа за ужасяващото преживяване. „Бях в Кенеди Гроув с кучетата, когато чух първия гръм. Първоначално си реших, че газова бутилка е експлодирала. След това, около 5 минути по-късно, последваха още 3 гърмежа един след друг. Взривовете бяха толкова силни, че буквално усетих как косата ми се раздвижи от налягането на ударната вълна, а всички дървета около нас се разтресоха. Кучетата ми напълно се побъркаха. Никога в живота си не съм се плашил толкова – за момент наистина си помислих, че ни бомбардират.“

Екипите на спешна помощ са изпратени незабавно, а полицията в момента разследва инцидента. Полицията, Департаментът за гражданска защита, Въоръжените сили на Малта и медицински персонал остават на място, за да гарантират безопасността на района, а гражданите са помолени да го избягват.

Политически лидери и председателят на Европейския парламент реагираха с безпокойство в понеделник сутринта след експлозията във фабриката за фойерверки „Ta' Lourdes“ в Магтаб, като изразиха солидарност със засегнатите и похвалиха спешните служби, реагирали на място.

Премиерът Роберт Абела заяви, че мислите му са със засегнатите, и добави, че служители и работници от държавните органи са били изпратени незабавно на мястото, за да окажат помощ.

Лидерът на опозицията Алекс Борг благодари на силите за сигурност за реакцията им, описвайки взрива като такъв, който е „шокирал страната“. Той посочи, че мислите му са насочени към всички, засегнати от силата на експлозията.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви, че е потресена от инцидента, който е „шокирал страната ни“, и изрази своята съпричастност с жителите на околния район. Тя отправи специални благодарности към членовете на Гражданска защита и всички, които се намират на терен „в тези трудни обстоятелства“.

Сърбия обмисля отмяна на безвизовия режим за руски граждани.

🇷🇸🚫🇷🇺 Властите в Сърбия обсъждат отмяната на безвизовия режим за граждани на Руската федерация с цел присъединяване към Европейския съюз. Това съобщи председателят на комисията по въпросите на диаспората и сърбите в региона в парламента на страната Драган Станоевич.

„Има изявления това да бъде направено до края на 2026 г. Но доколкото знам, всичко това трябва да бъде изпълнено половин година преди влизането в ЕС“, заяви Станоевич в интервю за „Известия“. В същото време според него страната все още е далеч от членство в ЕС, а преждевременна отмяна на безвизовия режим може да нанесе удар върху икономиката на страната.

Сърбия подаде молба за членство в ЕС през 2009 г. и получи статут на кандидат през 2012 г. Двустранният безвизов режим между Русия и Сърбия бе въведен през юли 2009 г. Той дава свобода на гражданите на двете държави да пребивават свободно без оформяне на визи до 30 дни. Преди това от Министерство на външните работи на Сърбия заявиха, че до края на 2026 г. ще синхронизират визовата си политика с европейската. Още през 2023 г. властите в страната отмениха безвизовия режим с Куба и прекратиха полетите до нея. Последва въвеждане на визи и за гражданите на Катар, Кувейт, Монголия и Оман.

Освен това ЕС засили натиска върху Сърбия и поиска да се съкрати броят на разрешенията за пребиваване и гражданства, издавани на руснаци. Станоевич отбеляза, че Брюксел настоява Белград да съкрати издаването им наполовина, като в противен случай заплашва да отмени безвизовия режим с ЕС. Както писа „Известия“, Брюксел изисква от Белград още да се откаже от директните авиовръзки с Русия и от газовия си договор с „Газпром“.

В същото време ЕС разполага с лост за натиск над Сърбия под формата на грантове за реформи по пътя към съюза. В края на април Брюксел замрази отпускането на 1,5 милиарда евро за Сърбия по тази линия. Наред с това делът на страните от ЕС във външния търговски оборот на Сърбия надхвърля 60%, а връщането на визов режим би ударило предприемачите, логистиката и хиляди сръбски граждани, които работят в ЕС.

Европейската интеграция на Сърбия в последно време боксува, включително заради отказа ѝ да се включи към режима на санкции и да прекъсне отношенията си с Кремъл. Въпреки това Белград прави опити да се дистанцира от имиджа си на руски съюзник. В Прага председателят на сръбския парламент Ана Брнабич заяви, че сърбите не смятат Русия за „братска“ страна и осъждат нейната агресия срещу Украйна. През май Сърбия за първи път взе участие в съвместни военни учения с НАТО.