ЕК изключи възможността за облекчаване на забраната за руски газ.

🇷🇺🚫🇷🇺 Европейската комисия изключи възможността за смекчаване на забраната на ЕС за руски газ въпреки подновения политически натиск, свързан с нарастващите разходи за енергия, съобщи днес POLITICO.

Отказът идва, след като белгийският премиер Барт Де Вевер призова за нормализиране на отношенията с Русия, за да бъде възвърнат достъпът до по-евтина енергия. Европа се сблъска с пореден скок в цените на петрола и газа, предизвикан от войната в Иран.

Брюксел отхвърли тази логика и подчерта, че постепенното прекратяване на вноса на руска енергия в блока вече е задължителен закон, а не временно политическо обещание.

Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта, че ЕС няма да отвори отново вратата за руските доставки, тъй като не може да си позволи да се върне към зависимост, която Москва по-рано използваше като лост за влияние.

Законите на ЕС предвиждат поетапен, но окончателен край на вноса на руски газ, докато вносът на втечнен природен газ (LNG) трябва да бъде прекратен до края на годината, а този по газопроводи – до края на 2027 г.

„Това би било стратегическа грешка“, предупреди председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в коментари, цитирани по-рано този месец. Тя заяви, че завръщането към руските изкопаеми горива отново би изложило Европа на енергийна принуда и ценови шокове. Думите ѝ затвърдиха позицията, че краткосрочен пазарен натиск не може да оправдае преразглеждане на енергийната политика на блока, приета след инвазията.

Дебатът разкри разделения в ЕС, тъй като някои от държавите търсят начини да защитят домакинствата и индустрията от високите разходи, а други настояват, че повторното въвеждане на руски газ би отслабило сигурността на Европа и косвени финансира военната агресия срещу Украйна.

Външният министър на Белгия Максим Прево и външният министър на Литва Кестутис Будрис отхвърлиха призивите за „рестарт“ с Москва. В същото време тя поднови посланията, че остава отворена за подновено енергийно сътрудничество с ЕС. Руският президент Владимир Путин твърди, че страната му не е прекратила връзките си с европейските клиенти и би подновила дългосрочните доставки, ако политиката бъде извадена от уравнението.

Това предложение идва на фона на коренно различна европейска траектория: след началото на инвазията през 2022 г. ЕС предприе действия за намаляване на зависимостта от руската енергия в рамките на плана REPowerEU, докато само няколко държави членки продължиха да настояват за по-евтини руски доставки.

Изказванията на Путин бяха предшествани от нови пазарни сътресения, при които цената на петрола от сорт „Брент“ за кратко скочи до 119 долара за барел, а опасенията за прекъсвания в Ормузкия проток разтърсиха световната търговия с петрол.

Карта на европейските военноморски активи в Близкия изток.

🇪🇺 Активността на военноморските сили на европейски държави в Средиземно море и Близкия изток, където в момента е разгърната значителна групировка от кораби на няколко държави от НАТО и ЕС, продължава да е обект на мониторинг от експерти по разузнаване с открити източници (OSINT).

Ключовият елемент на това присъствие остава френската ударна група, водена от самолетоносача Charles de Gaulle (R91). Тя включва ескадрени миноносци за противовъздушна отбрана FS Alsace и FS Chevalier Paul, както и фрегати от различни държави, сред които испанската ESPS Cristobal Colon и нидерландската HNLMS Evertsen. Този състав позволява да се осигури пълно прикритие на самолетоносача, въздушна отбрана на съединението и ескорт на палубната авиация при изпълнение на задачи в региона.

Паралелно с това в Източното Средиземноморие и прилежащите му води действат и други корабни групи.

Френската амфибийна група на универсалния десантен кораб FS Tonnerre е придружавана от фрегатите FS Languedoc и FS Courbet. Същевременно в Индийския океан действа френският десантен кораб FS Dixmunde заедно с фрегатата FS Aconit.

Отделни кораби участват и в операции на ЕС, включително мисиите ASPIDES и ATALANTA в Червено море и по крайбрежието на Сомалия, където задачи изпълняват италианските фрегати ITS Rizzo и ITS Bianchi, както и испанската ESPS Canarias.

Известно е също, че към региона се насочва и британският ескадрен миноносец за ПВО HMS Dragon.

Юшченко към Орбан: „Ти предаваш паметта на собствения си народ“

🇺🇦✍️🇭🇺 Третият президент на Украйна Виктор Юшченко се обърна с отворено писмо към унгарския премиер Виктор Орбан, призовавайки го да подкрепи Украйна.

„Викторе, погледни тази снимка. Стоим един до друг във времена, когато бъдещето на нашия регион ни изглеждаше общо, ясно и светло. Тогава заедно вярвахме, че свободата не е просто дума, а най-висшият дар, за който си струва да се борим. Помня те различен. Помня лидер, който разбираше цената на достойнството и знаеше какво е освобождение от имперския гнет“, написа Юшченко във Facebook заедно със снимка от среща с Орбан през 1999 г.

Той отбеляза, че Украйна се бори, защитавайки не само себе си, но и Европа, включително Унгария.

„Днес гледам действията ти и се питам: къде изчезна онзи Виктор? Как стана така, че човекът, видял зараждането на свободна Унгария, днес припява на сили, които искат да унищожат свободата на съседа? Днес Украйна кърви за същите ценности, за които някога дискутирахме на масата за преговори. Ние защитаваме не само своята земя, ние защитаваме спокойствието и на твоята страна, както и на цяла Европа. Политиката не е само цифри, изгода или газ. Тя е преди всичко ценности. Когато заставаш на страната на агресора, ти предаваш не само Украйна – ти предаваш паметта на собствения си народ, който знае какво означават съветските танкове по улиците на Будапеща“, подчерта бившият президент.

Той призова Орбан „да се върне към светлината, към истинското европейско братство, където се цени честта, а не съмнителните политически сделки“.

Унгария, в лицето на премиера Виктор Орбан и дипломат номер едно Петер Сиярто, многократно показва благосклонно отношение към Кремъл и критикува Украйна. От началото на пълномащабната руска инвазия официална Будапеща прави изявления, противоречащи на общата позиция на ЕС за подкрепа на Украйна. Тя се обяви и против влизането на Украйна в Европейския съюз.

Напоследък отношенията между Украйна и Унгария значително се влошиха, след като Орбан обвини остро украинските власти в умишлено забавяне на ремонта на нефтопровода „Дружба“, повреден при руски удари по енергийни обекти в Украйна. През този транспортен коридор Унгария, както и Словакия, получават нефт от Русия.

Словакия и Унгария блокират 20-ия пакет санкции срещу Русия и отпускането на 90 млрд евро кредит за Украйна, за който лидерите на ЕС се разбраха на срещата на върха през декември. Двете страни обещават да запазят ветото си, докато не се поднови транзита на руска суровина по „Дружба“.

По-рано този месец в Будапеща бяха задържани седем украински граждани, служители на държавната „Ощадбанк“, които са пътували с два инкасо автомобила между Австрия и Украйна. Инкасаторите бяха освободени скоро след това, но средствата и ценностите, които са превозвали (40 милиона долара, 35 милиона евро и 9 кг банково злато), все още остават в Унгария. Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че властите имат въпроси за превоза на пари в брой през територията на страната и ще „проведат щателно разследване“. В отговор украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че „такива действия трябва да се наричат с истинските им имена: държавен тероризъм“.

През април в Унгария предстоят парламентарни избори, за които все още никой не прави категорични прогнози, въпреки че социологическите проучвания дават известно предимство на опозицията пред партията на Виктор Орбан. В международната преса се появиха публикации, че Кремъл работи по всякакъв начин за преизбирането на Орбан и успеха на неговата партия „Фидес“, включително с политтехнолози, изпратени на терен.

Над 15 европейски бойни кораба се втурват към Средиземно море след иранските удари срещу Кипър

🇪🇺 Над 15 военни кораба от няколко европейски държави се разполагат в Средиземно море в отговор на иранските атаки срещу Кипър, докато напрежението в региона продължава да расте, съобщи Defense Mirror на 11 март.

Нидерландия потвърди, че нейната фрегата за противовъздушна отбрана и контрол HNLMS Evertsen ще бъде разгърната в Източното Средиземноморие до началото на април, за да подпомогне oтбраната на Кипър и територията на съюзниците.

Mинистърът на външните работи Том Берендсен и министърът на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус обявиха разполагането пред нидерландския парламент, описвайки го като част от по-широк европейски отговор на ескалиращата ситуация със сигурността.

Фрегатата е оборудвана със сензори, способни да откриват въздушни заплахи и да подпомагат защитата на съюзническите сили на големи разстояния. Преди това тя е оперирала заедно с френския самолетоносач Charles de Gaulle като част от ударна група, натоварена със защитата срещу заплахи от дронове и ракети.

Франция също разшири присъствието си в региона, след като обяви разполагането на осем фрегати и два амфибийни десантни кораба в Средиземно и Червено море. Те се включват към ударната група на Charles de Gaulle, която вече е разгърната в региона след скорошна атака с дронове срещу съвместна оперативна база в Кипър.

По време на визита на борда на самолетоносача президентът Еманюел Макрон подчерта, че сигурността на Кипър е въпрос, който засяга всички в Европа. Говорейки заедно с президента на островната държава Никос Христодулидис и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, той заяви, че когато Кипър е подложен на атака, това засяга Европа като цяло.

Обединеното кралство също подсили своето военноморско присъствие, изпращайки разрушителя от тип 45 HMS Dragon от Портсмут към региона. Той е оборудван със система за противовъздушна отбрана Sea Viper, която ще се използва за защита на британските интереси и съюзническите активи в региона.

Британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че подготовката за разполагането е приключила в рамките на шест дни. В допълнение, три хеликоптера Wildcat от 815-та военноморска ескадрила, въоръжени с леки ракети въздух-повърхност Martlet, бяха разположени в Кипър за борба със заплахи от дронове.

Хеликоптер за въздушно наблюдение Merlin от 820-та военноморска ескадрила също е на разположение, за да осигури ранно предупреждение за приближаващи ракети или дронове.

Гърция допринесе с изтребители F-16 и две фрегати, сред които наскоро въведената в експлоатация фрегата Kimon (F601).

Италия обяви разполагането на своята управляема ракетна фрегата ITS Federico Martinengo.

Съединените щати вече поддържат значително военноморско присъствие в региона. Самолетоносачите USS Abraham Lincoln и USS Gerald R. Ford в момента действат в региона, докато USS George H.W. Bush се подготвя да навлезе в Източното Средиземноморие.

В подкрепа на разгръщанията са над 30 американски бойни кораба, сред които разрушители с управляеми ракети като USS Mahan, USS Bainbridge и USS Winston S. Churchill.

ЕК заплаши да спре финансирането на Венецианското биенале заради участието на Русия

🇪🇺 Европейската комисия заплаши да спре финансирането на Венецианското биенале, след като неговите организатори позволиха на Русия да отвори отново своя национален павилион, съобщи изданието „Бабел“.

Предупреждението е било отправено в съвместно изявление на изпълнителния заместник-председател на ЕК Хена Виркунен и комисарят по въпросите на справедливостта между поколенията, младежта, културата и спорта Глен Микалеф.

Те осъдиха решението на фондация „Биенале“ да допусне Русия до тазгодишното изложение за първи път, откакто тя започна своята пълномащабна война срещу Украйна.

„Европейската комисия ясно изрази позицията си за незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна“, се посочва в изявлението. „Културата насърчава и защитава демократичните ценности, подпомага открития диалог, многообразието и свободата на изразяване и никога не трябва да се използва като платформа за пропаганда.“

Длъжностните лица определиха този ход като несъвместим с колективния отговор на Европейския съюз срещу руската агресия. Те предупредиха, че ако фондация „Биенале“ не отмени решението си, Комисията ще разгледа по-нататъшни стъпки, включително спиране или прекратяване на финансовата си подкрепа чрез безвъзмездни средства.

Венецианското биенале е едно от водещите световни изложения за съвременно изкуство и се провежда на всеки две години във Венеция. Участието на Русия беше отменено на 27 февруари 2022 г. – броени дни след началото на инвазията.

Украински официални лица призоваха организаторите да преразгледат планираното завръщане на Русия, подчертавайки, че фестивалът не трябва да се превръща в платформа за нормализиране на агресията или легитимиране на военни престъпления с културен престиж.

Те изтъкнаха, че Русия използва международни културни събития за „изпиране“ на войната, посочвайки като доказателство връзките на комисаря на руския павилион Анастасия Карнеева с руския военно-промишлен комплекс. Според тях това е потвърждение, че павилионът ще служи по-скоро на държавната пропаганда, отколкото на културния обмен.

Украйна призова организаторите и партньорите да запазят ограниченията и да проявят солидарност, като алармираха, че реинтеграцията без да се поеме отговорност рискува да подкопае ценностите на събитието и общия европейски отговор на руската инвазия.

Икономическата полза от украинските бежанци е много по-голяма от разходите.

🇺🇦🇪🇺 Украинските бежанци в Полша са генерирали 328,6 милиарда злоти към брутния вътрешен продукт на страната от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. За същия период от време Полша е похарчила 40,3 милиарда злоти за помощ към Украйна и подкрепа за самите бежанци. Простите сметки сочат, че икономическата полза за Варшава е осем пъти по-голяма от направените разходи.

По данни на Евростат, цитирани от РБК-Украйна, нивото на заетост сред украинците в Полша варира между 75 и 85 процента. Този показател надвишава средния за самите поляци. Повечето бежанци са жени с деца, а 70–80 процента от възрастните имат висше образование и се включват бързо в пазара на труда, посещават езикови курсове и записват децата си в местни училища.

Дария Михайлишина от Киевската школа по икономика подчертава, че от чисто икономическа гледна точка Европа би спечелила, ако голяма част от украинците останат. Те запълват структурни дефицити в работната сила на стареещи общества и допринасят за растежа, без да натоварват бюджетите в дългосрочен план. В Полша, Германия и други държави украинците вече се превръщат в очевиден нетен приносител, а не в тежест.

 

В България, по данни на UNHCR от началото на годината, около 73–80 хиляди украинци пребивават под временна закрила или други статуси, сред които има 24 хиляди деца (25–30% от общия брой). От началото на войната над 220 хиляди са получили временна закрила, но мнозина са се преместили или върнали. Правителството е дало или подновило закрила на около 75 хиляди лица през 2024–2025 г. с удължаване до март догодина. Около 5379 деца посещават български училища, с ръст в записванията.

Заетостта сред бежанците на възраст 20–64 години е около 67% – над средния показател за Европа от 57%. Много от тях работят в сектора на услугите, продажби и елементарни професии, със 70–80% високо образовани, макар и да има несъответствия в квалификациите. Над 5600 са сключили трудови договори от 2022 г. – много високо ниво на интеграция спрямо минали бежански вълни.

Данните за икономическото въздействие са ограничени за разлика от тези за Полша, но украинците допринасят положително чрез запълване на дефицити в хотелиерския и производствения бранш. Първоначалните фискални тежести от помощта отстъпват на дългосрочни ползи за стареещо общество. Липсват точни данни за БВП, но европейски анализи сочат, че такива бежанци добавят 0,2–0,8% към работната сила, облекчавайки пазара.

Въпреки тези данни, политическата реалност в цяла Европа върви в друга посока. Дясно-популистките партии, които бележат възход, традиционно се обявяват против всякаква миграция и не правят изключение за украинците, дори когато икономическите сметки говорят ясно в тяхна полза. В Полша общественото одобрение към бежанците е паднало до исторически минимум: през януари 2026 г. 48% от поляците все още ги подкрепят, а 46% са против. Най-критични са жителите на селата, хората с ниски доходи и електоратът на десните формации.

Разрив между икономическа полза и обществено мнение се наблюдава и в други страни. 60% от анкетираните в Чешката република споделят мнение, че украинците вземат повече от бюджета, отколкото внасят – въпреки това, че реалните данни сочат точно обратното, споделя анализаторът на STEM Иржи Таборовски. В Германия две трети от гражданите подкрепят спирането на социалните помощи за украинци и връщането на мъже в мобилизационна възраст. В Ирландия, Норвегия и други държави обезщетенията са съкратени драстично, а временната закрила в ЕС е удължена само до 2027 г. без ясна перспектива за постоянно пребиваване.

Този дисбаланс отразява по-широката динамика след най-голямата миграционна криза в Европа след Втората световна война. От една страна, украинците, с високата си квалификация и бърза интеграция, предлагат решение на демографските проблеми на Стария континент. От друга, нарастващото недоволство от миграцията като цяло и умората от продължаващия конфликт правят политическата подкрепа крехка. Михайлишина смята, че решенията за връщане на бежанците зависят преди всичко от сигурността в Украйна, а не от еднократни финансови стимули, чиято ефективност е под въпрос.

За самата Украйна ситуацията е двойствена. Страната губи квалифицирани кадри и задълбочава демографската криза, според експертът Ела Либанова загубите достигат до 10 милиона души, включително емигранти, жертви на войната и неродени деца. В същото време завръщането на тези хора след края на конфликта би било от ключово значение за възстановяването на страната.

Материалът на РБК-Украйна показва, че икономическата логика и политическата реторика все по-често вървят в изцяло противоположни посоки. Докато данните за Полша и други държави потвърждават нетния положителен ефект от присъствието на украинците, нарастващото влияние на популистки сили рискува да ограничи тази полза точно когато Европа се нуждае от нея. Бъдещето на статута на бежанците след 2027 г. ще зависи от това дали икономическите аргументи ще надделеят над политическите емоции.

Как Русия вкарва мигранти в Европа през тайни подземни тунели

🇵🇱🚧🇧🇾 Полските гранични власти установиха поредна ескалация в тактиките на хибридна война, прилагани от режима в Беларус: използването на сложни, подсилени тунели за  беларуския на мигранти на територия на Европейския съюз.

Според доклад на The Telegraph от 25 февруари, за изминалата година граничната охрана в Подляско войводство са открили четири отделни тунела, което сочи към опити за изграждане на по-трайна подземна инфраструктура.

Военни експерти и полски държавни служители смятат, че изграждането на съоръженията изисква професионални инженерни умения, характерни за въоръжени групировки от Близкия изток.

Според The Telegraph, заместник-министърът на вътрешните работи Чеслав Мрочек е заявил, че решението за привличане на специалисти от Близкия изток вероятно е в отговор на високата ефективност на наземните бариери на Полша. Експерти смятат, че тунелите са проектирани от кадри на Хамас, за да бъде гарантирана устойчивост в тежките почви в граничния район.

Техническите подробности, предоставени от полските власти, подчертават колко сложни са в действителност тези структури.

• Укрепване: видео разкрива тунели с височина около 1,5 метра, подсилени с бетонни подпори – специфична техника, използвана от Хамас в техните подземни мрежи;
• Мащаб: един от значимите тунели, открит през декември, се е простирал на 50 метра навътре в Беларус и е излизал на 10 метра навътре в Полша;
• Обем: при разкриването на този обект властите са пресрещнали 180 мигранти, предимно от Афганистан и Пакистан, в опит да използват прохода.

Подполковник Катажина Зданович заяви пред The Telegraph, че „физическите и електронните мерки за сигурност по границата, като термографски камери и системи за откриване, ни позволяват да реагираме незабавно на всеки опит за нарушаване на държавната граница, дори и под земята“.

Специфичният дизайн на тунелите накара експертите да направят паралели с подземните мрежи, използвани от милиции, подкрепяни от Иран. Ланет Нусбахер, американски военен историк и стратег, сподели пред изданието, че експертизата за такива проекти за дълбоко прокопаване се корени в Близкия изток.

„Така че, ако търсите специалисти по дълбоки тунели, гледате точно натам“, отбеляза Нусбахер.

Майор Роб Кембъл, специалист по фортификации и бивш инженер от британската армия, анализира кадрите от полските тунели и предположи участие на „специалисти от Хамас или Палестинския ислямски джихад“.

По подобен начин бивш офицер от израелското разузнаване Сарит Зехави заяви, че макар проирански милиции да са основни кандидати, тази експертиза се притежава и от други регионални играчи, например кюрдските милиции или останки от Ислямска държава.

Използването на миграцията като „оръжие“ е неизменен елемент от хибридната стратегия на Русия и Беларус към Полша и Прибалтика от 2021 г. насам.

🔙 Frontline Monitor припомня: Министерство на отбраната на Латвия заяви, че Службите за сигурност на Беларус са ангажирани пряко в улесняването на незаконната миграция към ЕС, цитирайки доказателства от въоръжените сили и граничните власти на Латвия.

Според изявлението мигрантите са били транспортирани с военни автомобили под ескорт от граничари, а в някои случаи у тях са били откривани оборудване и документи, свързани със звено на беларуското разузнаване.

ЕС обмисля варианти за заобикаляне на ветото на Унгария.

🇪🇺 Европейският съюз обмисля начини да заобиколи ветото на Унгария върху предложения заем за Украйна в размер на 106,1 милиарда долара. Според публикация на Politico от 25 февруари обаче, официалните лица се опасяват, че засилването на натиска върху премиера Виктор Орбан по време на предизборната кампания в Унгария може да има обратен ефект.

Очакваше се преговорите да продължат на 25 февруари на среща на посланиците на ЕС, след като на 24 февруари Съветът на ЕС прие два документа от пакета, докато Унгария блокира третия.

Представител на ЕС сподели пред Politico, че Будапеща се опитва да превърне спора за заема и по-широката си конфронтация с Брюксел в политически капан за унгарската опозиция преди парламентарните избори на 12 април.

Дипломати, цитирани от изданието, описват Унгария като „още по-непредвидима от обикновено“ и заявяват, че остава неясно дали Орбан ще се върне към компромисен вариант с наближаване на вота. Представители на ЕС коментираха, че блокът може да ескалира ситуацията чрез задействане на процедури по Член 7, които в краен случай могат да доведат до спиране правото на глас на държава членка.

Те допълниха, че ЕС може да прибегне и до стъпки като спиране на европейски средства или стартиране на наказателни процедури, макар да предупредиха, че тези опции изискват време и биха могли да подхранят предизборната реторика на Орбан.

Унгария също така заплаши да блокира заема, освен ако Украйна не поднови транзита на руски петрол към Европа по тръбопровода „Дружба“.

По-рано стана ясно, че председателят на Европейската комисия е уверил, че ЕС ще подсигури планирания заем за Украйна въпреки блокадата на Унгария, като спорът остава обвързан с прекъснатите доставки на петрол.

ЕС ще предостави заема от 106 милиарда долара за Украйна въпреки ветото на Унгария

🇪🇺🤝🇺🇦 Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен бе категорична, че ЕС ще изпрати планирания заем за Украйна в размер на 106 милиарда долара „по един или друг начин“, след като Унгария наложи вето на пакета, съобщава Euronews.

Фон дер Лайен говори в Киев заедно с председателя на Европейския съвет Антонио Коща и украинския президент Володимир Зеленски в момент, когато пълномащабната война навлиза в своята пета година.

Ангажиментът, който поеха лидерите на ЕС през декември, „не може да бъде нарушен“ и блокът разполага с „различни варианти“, за да бъде гарантирано, че финансирането ще бъде реализирано, добави тя.

Ветото на Унгария беше обвързано от служители на ЕС с енергиен спор за прекъснатия поток на петрол по руския тръбопровод „Дружба“, който минава през територията на Украйна.

По-късно Коща отправи призив към унгарския премиер Виктор Орбан да спази договореното през декември в писмо, видяно от Ройтерс на 23 февруари.

Спорът въвлече и Словакия, където премиерът Роберт Фицо заплаши и след това предприе стъпки да преустанови аварийните доставки на ел. енергия за Украйна, освен ако доставките на петрол към Словакия не бъдат подновени.

Междувременно френският президент Еманюел Макрон призова партньорите в „Коалицията на желаещите“ да премахнат ограниченията върху подкрепата си за бъдещи гаранции за сигурност за Украйна.

Армения поиска ЕС да изпрати отряд за бързо реагиране преди изборите.

🇪🇺🤝🇦🇲 Европейският съюз обмисля разполагането на „хибриден отряд за бързо реагиране“ в Армения преди изборите за парламент в страната през юни, според сведения от репортаж на Радио Свободна Европа.

Позовавайки се на писмо от 13 февруари, RFE/RL съобщава, че арменският външен министър Арарат Мирзоян е отправил официално искане за изпращане на отряд за бързо реагиране в Ереван. Предложената инициатива има за цел да противодейства на дезинформацията и да укрепи устойчивостта на страната към чуждестранна намеса, по-специално от страна на Русия.

По-рано ЕС изпрати подобен екип от около 20 експерти в Молдова по време на изборите за парламент, проведени през есента, за да помогне на властите за идентифициране и отговор на кампании за дезинформация, особено със социалните мрежи. Представители на ЕС и властите в Молдова оцениха усилията като успешни, което предизвика дискусии за прилагането на същия модел и в Армения.

Дипломатически ноти сочат, че Брюксел планира да подсили „демократичната устойчивост и информационния интегритет“ на Армения както преди изборите през юни, така и в мирния процес между Армения и Азербайджан. Съобщава се също, че държавите членки на ЕС са насърчили поддържането на диалог с Баку, за да се разяснят целите на мисията и да се избегнат негативни последици за крехкия процес на нормализация.

Ако бъде одобрена, новата мисия ще се фокусира върху хибридните заплахи, опазването на честността в изборния процес и последвалия евентуално конституционен референдум. Няколко дипломати от ЕС заявиха пред RFE/RL, че се полагат усилия инициативата да стартира преди планираната среща на върха ЕС–Армения в Ереван на 4 май, макар че процесът изисква официално одобрение от всички държави членки.

Финансови ограничения и вътрешната динамика в ЕС, включително миналите възражения на Унгария срещу мерки, свързани с Армения, биха могли да усложнят вземането на решение. Според източници на RFE/RL мисията ще бъде в малък състав, като основното ядро ще бъде подпомогнато от персонал на наличната мониторингова мисия на ЕС в Армения.

Денис Шмихал заведе европейските лидери в разрушен ТЕЦ край Киев.

🇺🇦🤝🇪🇺 На четвъртата годишнина от пълномащабната руска инвазия в Украйна, вицепремиерът и министър на енергетиката Денис Шмигал посети една от топлоелектрическите централи (ТЕЦ) на столицата Киев с европейските съюзници на страната, съобщи той в изявление на своя профил, публикувано днес.

Посещението, в което участваха видни гости като председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейския съвет Антонио Коща и президентите на Финландия, Естония и други европейски държави, илюстрира нагледно тежките последствия от руските удари по енергийната мрежа на Украйна.

По време на визитата министърът коментира опустошителния резултат от ударите с ракети и дронове: „На такива места войната спира да бъде просто статистика или образ на екрана. Тук става ясно, че Русия води война срещу светлината, топлината и възможността за нормален живот.“

Централата, която осигурява отопление на 500 000 жители на Киев, е понесла 13 руски атаки през последните четири години, като девет от тях са се случили само през последните шест месеца.

Един от последните удари през януари спря производството на електричество, а в началото на февруари пет балистични ракети взеха под прицел съоръжението, спирайки топлоподаването. Това остави над 1100 жилищни сгради, 118 училища и 18 болници на студено в средата на зимата.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) класифицира систематичните удари по енергийната мрежа на страната като престъпления срещу човечеството, позовавайки се на множество доказателства, че атаките са насочени към унищожаване на условията за живот на цивилното население.

Според СБУ следователите са документирали продължителна руска кампания, насочена срещу системите за производство на електричество и отопление, като част от по-широка политика срещу цивилното население на Украйна.

„Това е едновременно местопрестъпление и доказателство за руското варварство, но и символ на устойчивост, партньорство и солидарност“, заяви Шмигал. Въпреки непрестанните щети, Украйна продължава да ремонтира и да възстановява мощностите, често под заплаха от нови атаки.

Повече от 40 държави и организации подкрепиха енергийния сектор на Украйна тази зима. През 2025 г. около 600 милиона евро бяха мобилизирани чрез Фонд за енергийна подкрепа, а от началото на войната Украйна получи над 2000 хуманитарни пратки за своята енергийна инфраструктура, според Шмигал.

„Светлината неизбежно ще надделее“, завърши той, с което потвърди решимостта на Украйна за възстановяване на енергийната устойчивост.

Русия предприе най-мащабното си въздушно нападение срещу Украйна досега през 2026 г., изстрелвайки общо 447 въздушни цели, сред които ракети и дронове, срещу енергийната мрежа в западните региони.

Ключови обекти, сред които ТЕЦ „Бурщин“ и „Добротвор“, понесоха щети в резултат на координирания среднощен удар. Денис Шмигал заяви, че са поразени линии с високо напрежение от 330 и 750 kV, критични за националната мрежа на Украйна – заедно с двете ТЕЦ.

„Към момента в цялата страна са въведени между 4,5 и 5 степени на аварийни прекъсвания на електричеството“, каза още той и добави, че временно е намалено производството от АЕЦ, за да бъде поддържана стабилността на мрежата.

ЕС отново е парализиран от ветото на Унгария.

🇪🇺⚔️🇭🇺 В навечерието на четвъртата годишнина от началото на най-кървавия военен конфликт в Европа след Втората световна война, Европейският съюз отново се оказва парализиран от две поредни вета на Унгария.

Спешен заем от 90 милиарда евро за Киев и нов пакет от санкции в отговор на продължаващата руска агресия са блокирани от Унгария заради енергиен спор, който включва транзита на руски нефт през съветския тръбопровод „Дружба“.

„Не трябва да обвързваме неща, които нямат абсолютно нищо общо помежду си“, заяви в понеделник сутринта Кая Калас, преди да се отправи към среща на министрите на външните работи, която трябваше да одобри новия пакет санкции.

„Но нека ги изслушаме да обяснят причините, поради които блокират, и след това да видим дали има възможности за преодоляване“, добави тя.

Тръбопроводът беше повреден при скорошна атака, поради което Унгария стовари отговорността за последвалите прекъсвания в доставките върху Украйна, която обвиняви в „изнудване“. През уикенда унгарският премиер Виктор Орбан обяви набор от „контрамерки“: спиране на унгарския износ на дизел за Украйна и едновременни вета върху заема от 90 милиарда евро и 20-ия пакет от санкции.

„Щом петролните доставки бъдат възобновени, нормалните отношения ще бъдат възстановени“, каза Орбан.

Киев отхвърли това, което също нарече „изнудване“, и заяви, че ремонтните дейности продължават „на фона на ежедневни заплахи от нови ракетни атаки“. Страната също така предложи „алтернативни начини“ за осигуряване на транзит на неруски петрол за Централна Европа.

Ескалиращата криза постави Брюксел в сложна позиция, разкъсан между целта да гарантира енергийна сигурност за всички държави членки и спешната нужда да предостави на Украйна помощта, от която се нуждае, за да удържи руската инвазия.

За сряда е насрочена кризисна среща. Хърватия, чийто Адриатически тръбопровод се очертава като алтернатива, също ще вземе участие в нея.

Европейската комисия настоява 20-тия пакет санкции, в който е включена пълна забрана на услугите за руските петролни танкери, да получи зелена светлина до утре, когато се навършват четири години от началото на войната.

Калас обаче заяви, че за съжаление е малко вероятно пакетът да бъде договорен днес, поради „много острите изявления“ на унгарското правителство.

Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард заяви пред Euronews, че блокадата е „срам“ и „позор“.

„Всяко забавяне в приемането на пакет от санкции е провал за Европа“, каза Стенергард. „Все още не се предавам.“

Френският представител Жан-Ноел Баро заяви, че „всеки трябва да спазва ангажиментите си“, докато естонският министър Маргус Цахкна каза, че няма „никаква причина“ за задънената улица.

Унгарското вето върху заема от 90 милиарда евро е особено противоречиво, тъй като финансовата помощ вече е одобрена от Европейския парламент, както и на най-високо политическо ниво от лидерите на ЕС на среднощна среща на върха през декември, като Орбан договори пълно изключване (opt-out) за своята страна.

Словакия, която също спря износа на дизел за Украйна, и Чешката република също бяха освободени от участие в заема.

Киев предупреди, че се нуждае от нова помощ още през април, предвид пълното оттегляне на американските дарения след преизбирането на президента на САЩ Доналд Тръмп.

За да се усложни ситуацията още повече, ветата идват в момент, когато Орбан води предизборна кампания за преизбиране, в която опозицията на неговото правителство срещу Киев и Брюксел заема централно място.

Унгария отива до урните на 12 април.

Испания отпуска нови 235 милиона долара за енергетиката на Украйна

🇪🇸🤝🇺🇦 Испания ангажира допълнителни 235 милиона долара за модернизация на енергийната инфраструктура в Украйна. Финансирането ще бъде контролирано от наскоро създадената Испанска служба за възстановяване на Украйна, съобщи Укринформ.

Обявяването на средствата беше предшествано от среща между Министерство на развитието на общините и териториите на Украйна и директора на службата Клара Гусман Сапатер. Официални лица от Киев споделиха, че общият принос на Испания вече надхвърля 993 милиона долара.

„Ценим високо значителния принос на Испания в подкрепа на Украйна, който вече надхвърля 845 милиона евро. Създаването на службата и отпускането на нови 200 милиона евро за модернизация на енергийната мрежа са важни стъпки към засилване на участието на испанския бизнес в посочените процеси. Готови сме да определим заедно приоритетни проекти, така че тези средства да се използват с максимален социален ефект за нуждите на реконструкцията на украинска инфраструктура“, каза първият заместник-министър Олена Шкрум.

Службата за възстановяване е проектирана да действа като „едно гише“ за частни испански компании, желаещи да работят в Украйна. По време на срещата служителите обсъдиха нови дългосрочни заеми, безвъзмездни средства и техническа подкрепа за предприятия, участващи в усилията за реконструкция.

Украинското ведомство предложи испанските партньори да се фокусират върху инвестиционни проекти в сектори енергетика и логистика. Тези проекти се считат за приоритетни инициативи, които са готови за незабавно финансиране както от испанското правителство, така че и от частни инвеститори.

В момента започва работа по междудържавни споразумения, които ще играят ролята на правна рамка за конкретни проекти за реконструкция и развитие. Испанската служба цели да координира ресурсите, нужни за модернизация и реформи в Украйна. За по-добър мениджмънт на тези усилия официалните лица обмислят отварянето на клон на службата директно в Украйна.

В средата на януари Министерският съвет на Испания одобри официално договор за 44,26 милиона долара с компанията Indra за производство и доставка на тактическа радарна система с голям обсег Lanza LTR-25 за Украйна. Това включваше логистична подкрепа и беше планирано да продължи до края на 2026 г. Решението беше предшествано от среща на високо ниво в Мадрид, на която президентът Володимир Зеленски се срещна с испанските лидери в отбраната, за да обсъдят укрепването на военното сътрудничество.

Разкриха мащабна мрежа за контрабанда, прехвърлила руски петрол за 90 милиарда долара

🇷🇺🇦🇪 Мрежа за контрабанда, разкрита чрез софтуерен гаф на имейл сървър, е прехвърлила руски петрол за най-малко 90 милиарда долара, заемайки централна роля във финансирането на войната в Украйна. Това съобщи Financial Times днес.

Изданието посочва, че е открило 48 привидно независими компании, действащи от различни физически адреси, за да прикрият на произхода на руския петрол – по-конкретно суровина, свързана с руския държавен гигант „Роснефт“. Мрежата е разобличена заради това, че всичките компании са използвали един-единствен частен имейл сървър.

Правната връзка между субектите остава неясна, но дружествата изпълняват специфични роли: една група изкупува товарите, а друга ги продава на пазари като Индия и Китай, като някои пратки се пренасочват през трети локации, като например ОАЕ.

Външният министър на Латвия Байба Браже заяви, че мрежата прави „почти невъзможно“ прилагането на таван на цените на петрола, както и че „цялата екосистема трябва да бъде санкционирана“.

Трима служители на ЕС заявиха пред Financial Times, че направените констатации могат да се превърнат в основа за по-строги санкции, а пратеникът на ЕС по въпросите на санкциите Дейвид О’Съливан каза, че блокът наблюдава „все по-сложни модели“, насочени към заобикаляне на мерките.

Financial Times уточнява, че е разкрил 442 уеб домейна, чиито публични регистрации показват използването на един-единствен имейл сървър – mx.phoenixtrading.ltd, което е индикация за споделени бек-офис функции. Документи, свързани от вестника със списъка с домейни, показват руски износ на петрол на обща стойност над 90 милиарда долара.

Голяма част от суровия петрол е вписвана под общи названия като „експортна смес“ (export blend), а повечето дружества нямат сайтове и данни за контакт в домейните си. Вестникът смята, че реалната цифра е значително по-висока, защото митническите данни са непълни, а проучването е приложило консервативен подход при броенето на участниците и пратките.

„Използването на лабиринт от 50 компании е стар трик от 90-те години. Така бъдещите олигарси трупаха състояния и избягваха данъци“, коментира Сергей Вакуленко, бивш ръководител на стратегията в „Газпром нефт“.

„Изненадващо е обаче, че една мрежа е станала толкова голяма и важна за Роснефт. Очаквах повече на брой фиктивни структури“, добави той.

По-рано стана ясно, че новите американски санкции срещу Роснефт и Лукойл са накарали водещи клиенти да спрат покупките, което е довело до спад в морските превози на руски суров петрол и ръст в обемите петрол, съхранявани в танкери в морето.

Агент на ГРУ беше арестуван в Белгия след разкритие на The Insider.

🇷🇺⚖️🇧🇪 Виктор Лабин, заподозрян за агент на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация, е арестуван в Белгия, след като е бил обект на разследвания от независимото издание The Insider.

Белгийските власти задържаха Лабин по обвинение в съдействие за износ на координатно-измервателни машини, чиято роля има критично значение за руския военно-промишлен комплекс.

Федералната прокуратура в страната потвърди ареста, а съдът е насрочил първото изслушване по делото за 26 февруари. Арестът на Лабин е резултат от полицейски обиск на негови обекти през юни 2025 г., след който той е оставен в ареста, пише The Insider.

Лабин е управлявал бизнес в Белгия заедно със своите синове Роман и Руслан. Неговата компания, Groupe d’Investissement Financier, е участвала в доставката на оборудване за руски контрагенти, чийто краен получател е московската компания Сонатек, свързана с фамилията на Лабин, подпомагала дейността на най-малко 18 предприятия в руската отбранителна индустрия.

Лабин също така е свързан с регистрационен адрес в академията на ГРУ в Москва, което според The Insider доказва тесните му връзки с мрежата на руското военно разузнаване.

🔙 Frontline Monitor припомня: Латвийските власти задържаха най-малко три лица, свързани с групата „Антифашисти от Прибалтика“, поддържала мрежа от информатори, снабдявали руското разузнаване с чувствителни сведения. Според наличните доклади, в продължителен период от време мрежата е предавала данни за движението на военна техника, за украински граждани, както и за лица, изразили публична подкрепа за Украйна.

Кремъл заплашва да разположи бойни кораби, ако Европа конфискува друг кораб на руския флот

Секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев гледа президента Владимир Путин по време на среща с висши служители на страните от БРИКС, отговарящи за въпросите на сигурността, в Кремъл, 26 май 2015 г. (REUTERS/Sergei)

🇷🇺⚓️ Високопоставен представител на Кремъл намекна, че руската страна може да прибегне до ответни действия на своя военноморски флот, ако европейските сили продължат практиката по задържане и инспекция на руски кораби в Балтийско море.

Заплахата идва в момент, в който европейските държави обмислят по-директни мерки срещу руския „сенчест флот“ – мрежа от стотици танкери, плаващи под чужд флаг, за да заобикалят международните санкции.

Николай Патрушев, съветник на президента и бивш директор на ФСБ и секретар на Съвета за сигурност, направи този коментар в интервю за руския вестник „Аргументи и факти“ на 17 февруари.

През последните месеци, макар повечето плавателни съдове да продължават работа необезпокоявано, някои танкери от „сенчестия флот“ попаднаха под засилен контрол. Франция, Германия, Финландия и Италия извършиха акции срещу кораби, заподозрени в нарушаване на санкциите срещу Русия, както в пристанища, така и в открито море.

На 22 януари френските военноморски сили спряха и задържаха кораб, за който се предполага, че е част от „сенчестия флот“ – по-късно идентифициран като танкера GRINCH. Операцията бе представена от френския президент Еманюел Макрон като директно противодействие на руските военни усилия.

Танкерът GRINCH бе освободен на 17 февруари – същия ден, в който бяха публикувани коментарите на Патрушев – след заплащане на глоба в размер на милиони евро, съобщи френският външен министър Жан-Ноел Баро.

Междувременно системата на „сенчестия флот“ е подложена на натиск и от украински военноморски атаки в Черно море, докато САЩ също извършиха проверки на руски плавателни съдове във връзка с търговията на венецуелски петрол.

В интервюто си Патрушев определи европейските акции срещу корабите като „пиратство“ и изрази опасение, че следващата стъпка може да бъде пълномащабна блокада.

„Ако не окажем силна съпротива, скоро британците, французите и дори балтийските държави ще станат дотолкова арогантни, че ще се опитат напълно да блокират достъпа на страната ни до моретата, поне в Атлантическия басейн“, заяви Патрушев.

Въпреки затягането на санкциите и постепенното прекратяване на зависимостта от руски нефт и газ, до момента европейските държави се въздържаха от по-строги мерки срещу „сенчестия флот“, макар над 600 кораба от него вече да са включени в санкционните списъци.

Русия анулира двустранни военни споразумения с 11 европейски държави.

🇷🇺⚔️🇪🇺 Правителството на Руската федерация официално упълномощи Министерството на отбраната да анулира множество двустранни военни споразумения с 11 европейски страни. Оформен с правителствено постановление, този ход бележи поредната стъпка към пълния разпад на архитектурата за сигурност в Европа, изградена след края на Студената война.

Списъкът включва двустранни споразумения от периода 1992–2002 г. – епоха, в която Русия и Западът изграждаха мерки за взаимно доверие. Решението засяга конкретно България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Норвегия, Дания, Нидерландия, Белгия, Хърватия, както и договора за взаимопомощ с Обединеното кралство.

Въпросните договори покриваха широк спектър от дейности – от обмен на военна информация, през съвместни учения до технологично сътрудничество и мерки за укрепване на доверието.

Повечето от тях бяха сключени в духа на програмата „Партньорство за мир“ и Основополагащия акт Русия-НАТО. За България споразуменията от 90-те години бяха част от преходния период на страната към пълноправно членство в Алианса, което стана факт на 29 март 2004 г.

Още през юли месец Кремъл взе решение да анулира своето споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество с Германия, което обясни с аргумента, че „абсолютно не отговаря на текущото състояние на руско-германските междудържавни отношения“.

Берлин, който в продължение на дълги години беше основен икономически партньор на Москва, вече играе ролята на един от водещите доставчици на оръжие за украинската отбрана – позиция, която агресорът нарече „директна намеса в конфликта“.

Въпреки че от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. активното сътрудничество между двете страни беше прекратено, досега същите споразумения осигуряваха минимална, но критична рамка за сигурност. Интегрирането на новите детайли в международната обстановка показва реалния мащаб на промяната:

• Ерозия на Виенския документ: Тези двустранни договори бяха „тухлите“, поддържащи духа на Виенския документ на ОССЕ. Чрез тях държавите бяха длъжни да обменят информация за военни учения и разполагане на техника. Без тях Русия вече няма правен ангажимент да осведомява съседите си за мащабни движения на войски по техните граници.
• Повишен риск от инциденти в морето и въздуха (INCSEA): Споразуменията съдържаха конкретни протоколи за поведение при срещи на бойни кораби и самолети – от честоти за радиокомуникация до светлинни сигнали за избягване на сблъсък. Тяхното анулиране дава зелена светлина за по-агресивни маневри в международни води, без нарушаване на правни норми.
• Прекъсване на преките „горещи линии“: Досега страни като Норвегия или Нидерландия поддържаха технически канали за деескалация (deconfliction lines), предлагащи на военните командвания инструмент за връзка в реално време, за да потвърдят, че конкретно нахлуване на чужда територия е грешка, а не целенасочено действие. Сега страните губят директните си лостове за бърза реакция.
• Изолация на военните аташета: Макар аташетата да остават последна физическа връзка в посолствата, без действащи договори тяхната роля се свежда до формални наблюдатели без достъп до структуриран диалог.

Експерти смятат, че целта на Кремъл е да се създаде ситуация на пресметнато двусмислие. Когато няма правила за уведомяване, всяко руско учение в Черно море или прелитане край Балтика може да бъде интерпретирано като непосредствена заплаха.

Липсата на официални канали за комуникация, които функционираха дори в пиковите моменти на агресията досега, драстично увеличава риска от случайна ескалация поради грешна преценка или липса на техническа връзка между военните центрове.

Европейските лидери очертаха широк пакет от ангажименти към Украйна.

🇪🇺📄🇺🇦 Европейските лидери очертаха широк пакет от ангажименти в сферата на сигурността и икономическата подкрепа за Украйна, в случай че бъде постигнато мирно споразумение за прекратяване на войната с Руската федерация.

Това включва дългосрочна подкрепа за Въоръжените сили на Украйна и международни механизми за сигурност, според съвместно изявление, разпространено в Брюксел на 15 декември.

Изявлението, съгласувано с ръководството на ЕС и 10 европейски държави, обещава „трайна и съществена“ подкрепа за възстановяване на украинската армия, като предвижда общият размер на въоръжените сили в мирно време да достигне до 800 000 души личен състав.

Освен това Европа ще съдейства за създаване на „многонационални сили за Украйна“, координирани от европейски държави с подкрепата на САЩ. Тяхната задача ще е да подпомагат възстановяването на отбранителните способности на Киев и да гарантират за сигурността му във въздуха и по море, включително с операции на територията на Украйна.

Ангажиментите включват механизъм за наблюдение на примирието под ръководството на САЩ с международно участие, който е замислен да осигурява ранно предупреждение при възобновяване на атаките и да гарантира отговор при нарушения. Европейските лидери поеха и правни задължения да предприемат действия, в това число и военни мерки, в случай на бъдеща въоръжена агресия срещу Украйна.

В допълнение, изявлението обещава значителни ресурси за възстановяването и реконструкцията на Украйна, като в същото време настоява Русия да компенсира Украйна за причинените щети. Освен това беше потвърдена и подкрепата за бъдещото членство на Украйна в ЕС.

Лидерите подчертаха, че международните граници не трябва да се променят със сила, а решенията за територията могат да бъдат взети единствено от украинския народ, след налагането на надеждни гаранции за сигурност. Те заявиха, че подкрепят президента Володимир Зеленски в консултациите на украинската общественост, ако е необходимо.

Подписалите се ангажираха да поддържат и увеличават натиска върху Москва, за да я тласнат към сериозни преговори. Изявлението беше публикувано от Европейската комисия и правителството на Германия от името на държавните глви на Обединеното кралство, Германия, Франция, Финландия, Дания, Нидерландия, Норвегия, Швеция, Италия, Полша, както и от президентите на Европейската комисия и Европейския съвет. То остава отворено за присъединяване и на други държави.

🖊️ Съвместното изявление, което очертава плана, беше подписано от:

• 🇩🇪 Германският канцлер Фридрих Мерц;
• 🇩🇰 Датският министър-председател Мете Фредериксен;
• 🇫🇮 Финландският президент Александър Стуб;
• 🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон;
• 🇮🇹 Италианският министър-председател Джорджа Мелони;
• 🇳🇱 Нидерландският министър-председател Дик Схооф;
• 🇳🇴 Норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре;
• 🇵🇱 Полският министър-председател Доналд Туск;
• 🇸🇪 Шведският министър-председател Улф Кристершон;
• 🇬🇧 Министър-председателят на Обединеното кралство Кийр Стармър;
• 🇪🇺 Председателят на Европейския съвет Антониу Коща;
• Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Остър спор между външните министри на Полша и Чехия в Х.

🇵🇱⚔️🇭🇺 Министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски и неговият унгарски колега Петер Сиярто влязоха в остър спор в платформата X по темата за конфискацията на замразените руски активи в Европа.

Сблъсъкът започна с отговор от страна на Сикорски под публикация на унгарския премиер Виктор Орбан, в която той заявява, че решението на лидерите на Европейския съюз да конфискуват руски активи, заобикаляйки страната му, всъщност нарушава собственото им законодателство и обявява на Русия. Орбан увери, че Унгария „няма да участва в тази извратена схема на Брюксел“.

В отговор полският топ дипломат намекна за връзката на Орбан с Русия със следните думи: „Виктор си заслужи Ордена на Ленин“, предизвикайки възмущение в Сиярто, който му отговори, че Варшава „наистина иска война между Русия и Европа“, а Унгария не би допуснала да е въвлечена в такава.

„Няма да има война, освен ако Русия не нахлуе отново, но изглежда, че този път си на тяхна страна“ написа в отговор Сикорски.

На 11 декември генералният секретар на НАТО Марк Рюте отправи призив към държавите в Европа да вдигнат разходите си за отбрана и производство, за да „се борят с Русия“ и подчерта, че те трябва да продължат да „оказват натиск върху Русия и да подкрепят усилията, насочени към прекратяване на конфликта в Украйна“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков разкритикува Рюте, определяйки думите за подготовка за война като изявление, направено от представител на поколение, забравило какво е Втората световна война.

Същия ден руският външен министър Сергей Лавров посочи, че Москва няма агресивни намерения спрямо ЕС и НАТО и е готова да даде това писмено, но заяви готовността за отговор при възможни атаки от страна на ЕС.

ЕС ускорява санкционирането на „сенчестия флот“.

🇪🇺⚔️🇷🇺 Европейският съюз реши да ускори процеса на санкциониране на плавателни съдове от „сенчестия флот“ на Руската федерация, които превозват руски петрол, като тези мерки вече няма да зависят от графика на общите пакети със санкции срещу Русия. Тази промяна към по-гъвкав и бърз подход беше обявена от дипломати на ЕС в Брюксел, съобщи DW.

Първата стъпка в този нов подход ще бъде предприета на 15 декември, когато се очаква Съветът по външни работи на ЕС да добави още около дузина кораба от сенчестия флот в списъкa със санкции. Докато този ход е очакван, 20-ият пакет от санкции, който включва повече мерки срещу Кремъл, все още е в начален етап на обсъждане и няма да бъде финализиран по време на тази среща.

Заради продължителния процес по прилагане на нови санкционни пакети, ЕС избра да действа бързо и добави кораби към списъка веднага след като бъдат открити. Дипломати подчертаха, че подходът ще позволи продължаване на ефективните действия срещу заобикалянето на санкциите от страна на Руската федерация. Неназован дипломат заяви пред DW, че въпросните мерки вече имат значително въздействие върху руската икономика.

ЕС вече ще може да налага санкции извън самите пакети със санкции и на лица, които подпомагат сенчестия флот. Тези решения обаче все пак ще изискват единодушно одобрение от Съвета на ЕС.

Министрите също така ще обсъдят засилване на инспекциите на кораби в териториалните води, вдъхновени от скорошното задържане от Франция на танкера „Boracay“, плаващ под знамето на Бенин. Френското законодателство позволява на военнослужещи да се качват на кораби, след което случаят се предава на прокуратурата. Въпреки това, не всички страни от ЕС имат подобна правна рамка и се очаква министрите да работят по разработването на единен европейски подход.

По-рано беше съобщено, че ЕС е наложил допълнителни санкции на Русия, специално срещу нейния т.нар. сенчест флот, след одобрението на посланиците на блока, съобщи Рикард Йозвяк, редактор в Радио Свободна Европа.

Новите мерки включват санкции срещу 9 физически и юридически лица, участващи в улесняване на операциите на флота, както и черен списък от 43 плавателни съда, свързани с него, който по-късно предстои да бъде официално одобрен.