Санду пред Le Monde: обединение с Румъния би ускорило приемането на Молдова в ЕС

🇲🇩 В интервю за френския вестник Le Monde, публикувано на 28 април, молдовският президент Мая Санду сподели, че евентуално обединение с Румъния „би ни позволило да се присъединим по-бързо към ЕС и би могло да ни помогне“ и добави, че „подобно решение трябва да е взето от мнозинството от гражданите“.

Изявлението е второто публично от страна на Санду по темата за тази година – през януари в свое интервю за британски медии тя посочи, че при евентуален референдум би гласувала „за“ обединение. Санду е носител на румънско гражданство, изпълнява втори мандат след преизбирането ѝ през 2024 г.

В същото интервю Санду препотвърди ангажимента на Молдова да бъде готова за приемане в ЕС до 2030 г., с активна работа по съдебните и антикорупционните реформи. Тя посочи и алтернативен сценарий за интеграция, присъединяване към блока без сепаратисткия регион Приднестровие като „възможно решение“.

Освен това тя призова за паралелна интеграция на Молдова, Украйна и Западните Балкани като противотежест на руското влияние, благодари на Франция и президента Еманюел Макрон за подкрепата и изрази надеждата си резултатите от последните парламентарни избори в Унгария да доведат до отблокиране на преговорни глави, които досега имаха наложено вето от Будапеща.

Реакцията от Букурещ не закъсня. Още на следващия ден от бизнес форум на инициативата „Три морета“ в Дубровник, румънският президент Никушор Дан заяви: „Ако има мнозинство за този проект, ние сме готови.“ Дан подчерта, че обединение би могло да се осъществи единствено чрез референдум в Молдова и при ясно мнозинство в подкрепа. Позицията възпроизвежда рамката, утвърдена от румънския парламент с единодушна резолюция от 2018 г. с потвърждение на ангажимента за обединение, ако молдовските граждани го изберат демократично.

Социологическите данни поставят обединителната перспектива далеч от настоящия политически хоризонт. Според Барометъра на общественото мнение на Института за публични политики (IPP) в Кишинев от септември 2025 г., 33,4% от молдовците биха гласували „за“ обединение с Румъния, 45,7% – „против“, 16,7% са неуточнени, 2,5% не биха участвали в гласуване. Тенденцията е стабилна в последните 3-4 години без рязко изместване в нито една от двете посоки. Молдова е страна с население 2,8 милиона души и една от 9-те официални страни кандидатки за членство в ЕС.

Опозицията в Кишинев реагира с искане за наказателно преследване. Партията на социалистите от Република Молдова (PSRM), водена от бившия президент Игор Додон, отправи призив към прокуратурата, разузнаването и други компетентни институции да обвинят Санду в държавна измяна заради думите ѝ. В съобщение на партията изявлението на Санду е описано като „открит акт на политическа измяна срещу молдовската държавност, конституция, суверенитет и неутралитет на страната“.

Самият Додон обвини Санду, че използва идеята за обединение като лост за натиск върху ЕС след забавяне на преговорите за членство, и определи перспективата като „бомба със закъснител“ за Букурещ – с препратка към евентуални териториални искания на унгарското малцинство в Трансилвания. Подобен призив за разследване последва и след януарското изявление на Санду, без последвало процесуално действие.

Стратегическият контекст е свързан с три блокировки в траекторията на Молдова към ЕС. Първата е реалното състояние на унгарския вето над преговорните глави – позиция на правителството на Виктор Орбан, която ограничава отварянето на технически клъстери; Санду свързва очакваното смекчаване с резултати от унгарските избори, провели се през април 2026 г.

Втората е Приднестровието – нерешен териториален спор от 1992 г. с незаконприсъствие на руска военна база и неконтролирана от Кишинев граница; вариантът „приемане без региона“ е политически реалистичен, но изисква съгласие от ЕС за частична териториална рамка. Третата е вътрешнополитическата плътност на анти-обединителната коалиция, отразена в посочените 45,7% против в социологията. PSRM, „Шор“, „Партия Возрождение“ и серия по-малки проруски формации концентрират този електорат предимно в централна и южна Молдова, най-вече в гагаузката автономия.

В оперативно отношение изказването на Санду пред Le Monde разширява един досега вътрешен молдовски и румънски разговор към френска и през Le Monde към европейска аудитория. Перспективата за обединение се поставя като алтернативен инструмент за ускорено присъединяване – не като самостоятелна цел, а като лост, ако стандартният процес на разширяване продължи да буксува. Веднага след това румънското президентство потвърди готовността си – рамка, която съществува институционално от 2018 г., но в редки случаи се потвърждава публично от настоящия глава на държавата. Реакцията на PSRM включва и поетапно изграждана наказателно-процесуална възможност – серия искания за разследване, които към момента не водят до отговор от Прокуратурата на Кишинев, контролирана от мнозинството на партията на Санду PAS.

ЕС активира €6 млрд за дронове за Украйна като част от мащабен заем от €90 милиарда

🇺🇦🤝🇪🇺 Украйна ще получи първия си пакет за отбрана от Европейския съюз в размер на 6 млрд евро още през настоящото тримесечие, като средствата са предназначени предимно за закупуване на дронове, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

По време на пленарна сесия на Европейския парламент на 29 април Фон дер Лайен посочи, че финансирането е част от мащабния европейски заем за Украйна в размер на 90 млрд евро. По думите ѝ близо една трета от целия пакет ще се разпредели за покриване на бюджетните нужди на Украйна, докато останалите средства ще подпомогнат отбраната срещу руската агресия.

Тя подчерта, че ЕС изпълнява поетият ангажимент за предоставяне на макрофинансова помощ и добави, че се очаква по-голям транш от 45 млрд евро за 2026 г. да бъде изплатен до края на второто тримесечие.

„Докато Русия удвоява агресията си, Европа удвоява подкрепата си за Украйна“, заяви тя.

Очакваше се ЕС да даде зелена светлина за 90-те млрд евро за Украйна с решение още на 22 април. Говорител на Кипърското председателство на Съвета на ЕС потвърди, че предложеното изменение на Многогодишната финансова рамка на блока е официално включено в дневния ред на Комитета на постоянните представители.

Радио Свободна Европа предаде, че изменението представлява последната техническа стъпка, необходима за активиране на механизма за финансиране в помощ на Украйна. Предложението е класифицирано като „точка I“, което значи, че не се очаква допълнителен дебат – обикновено сигнал, че държавите членки вече са постигнали консенсус по мярката.

Междувременно Украйна обвини Русия в инсцениране на т.нар. „антивоенни“ протести в Кипър, насочени към саботиране на дискусиите между европейските лидери на продължаващата финансова и военна помощ за Киев.

Украински официални лица предупредиха, че проруски агитатори се опитват да повлияят на изхода от срещата на високо ниво на ЕС в Кипър, където президентът Володимир Зеленски представи предложения за укрепване на партньорството в сферата на отбраната в цяла Европа. Срещата е частично фокусирана върху дългосрочното финансиране за Украйна, което включва разширена подкрепа за военното производство, както и допълнителни доставки на зенитно-ракетни комплекси. Украинските власти твърдят, че Кремъл се опитва да подкопае тези усилия чрез организиране на демонстрации, представени като граждански инициативи за мир.

Краят на една епоха: Европейската космическа агенция премахна комплекса за руските ракети „Союз“.

🇪🇺🇷🇺🇬🇫 Европейската космическа агенция (ESA) премахна ключови елементи от стартовата площадка за руските ракети „Союз-СТ“ на космодрума Куру във Френска Гвиана, с което на практика сложи край на оперативната роля на обекта в съвместните мисии с Руската федерация.

Според репортаж на Deutsche Welle от 25 април, разрушаването е включвало контролирана детонация на 52-метровата мобилна обслужваща кула, която беше част от инфраструктурата за изстрелване на „Союз“.

Бившият ръководител на пресслужбата на „Роскосмос“ Дмитрий Струговец, който публикува кадри от взрива, заяви, че преди него са били отстранени критични структурни компоненти. „Преди това бяха отрязани т.нар. ‘лале’ – четирите фермови опори, които държаха ракетата преди старта – и кабелните мачти“, написа той.

Останалата инфраструктура на обекта, включваща монтажно-изпитателният комплекс, жп линии, съоръжения за съхранение на течен кислород и системи за зареждане, ще бъде прехвърлена на френския стартъп MaiaSpace, свързан с Arianespace. Компанията планира да използва повторно до 80% от наличната инфраструктура за своя собствена програма за ракети-носители.

MaiaSpace разработва двустепенна ракета, наречена Maia, с версии за еднократна и частично многократна употреба. Очаква се тя да има дължина около 50 метра и диаметър 3,5 метра. Първата ѝ степен ще се задвижва от три метанови двигателя Prometheus, всеки от които генерира около 100 тона тяга, докато втората степен ще използва един двигател, оптимизиран за вакуум.

Според обявените по-рано спецификации, версията за еднократна употреба ще може да доставя полезен товар до 1,5 тона в слънчево-синхронна орбита, докато вариантът за многократна употреба ще пренася до 500 килограма. Системата може да включва и горна степен Colibri.

MaiaSpace вече е осигурила първоначални търговски споразумения, включително договор от 2025 г. с френската компания Exotrail и сделка от януари 2026 г. с Eutelsat за изстрелване на сателити OneWeb. Първото изстрелване на ракетата Maia в момента е планиран за 2027 г.

Демонтирането на стартовата площадка на „Союз“ следва колапса на 15-годишната програма за сътрудничество между ESA и „Роскосмос“, известна като „Союз в Куру“, в рамките на която бяха реализирани 26 успешни изстрелвания, преди да бъде прекратена в отговор на пълномащабното руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. След въвеждането на санкциите от страна на САЩ и ЕС върху руския космически сектор, „Роскосмос“ изтегли своя персонал и спря операциите на обекта.

Куру, разположен в близост до екватора, отдавна се счита за изключително изгоден за търговски изстрелвания поради допълнителната скорост, която ракетите получават от въртенето на Земята. Преминаването на обекта към програма под европейско ръководство отразява усилията на ESA и нейните партньори да заменят руските стартови мощности и да разширят независимия достъп до космоса.

По-рано структурен разпад на космодрума Байконур повреди единствената действаща стартова площадка, използвана за руските пилотирани мисии, потенциално прекратявайки полетите до МКС за период до две години. Инцидентът, причинен от взрив на двигател на ракета „Союз“, направи съоръжението непотребно и отбеляза първото прекъсване на този сегмент от руските способности от 1961 г. насам.

Рама: Албания е готова предостави база за удари срещу Иран в замяна на ПВО.

🇦🇱🤝🇺🇸 Албанският премиер Еди Рама сподели, че е готов да разреши на Пентагона да провежда военни операции срещу Иран от територията на страната, при условие че ѝ осигури противовъздушна отбрана, с каквато към момента тя не разполага. Изявлението, направено в рамките на ексклузивно интервю за POLITICO в кулоарите на икономическия форум в Делфи, идва в момент, когато европейските лидери са в Никозия за разговори във връзка с продължаващата подкрепа за Украйна и енергийната криза заради иранската блокада на Ормузкия проток.

„Не е наша работа да решаваме как да се действа спрямо Иран на световната сцена, но е наша работа да подкрепяме всеки опит за отслабване и възможно сваляне на този режим“, заяви Рама. Албания е членка на НАТО от 2009 г. и домакинства американски военни обекти, сред които модернизираната авиобаза в Кучова, отворена като оперативна точка на Алианса през 2024 г. Страната не разполага със собствена изтребителна авиация и зависи от съюзническата охрана на въздушното пространство по линия на НАТО.

Албанският премиер отправи и публична критика към подхода на Брюксел спрямо Москва. „Европа допусна голяма стратегическа грешка, като прекъсна всеки канал с Русия“, каза той и настоя, че блокът трябва „винаги, винаги, винаги да говори с всички“. Позицията се разминава с линията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховния представител по външната политика Кая Калас, които отказват директни контакти с Владимир Путин, аргументирайки се с продължаващата руска агресия в Украйна. Рама предупреди, че колкото повече ЕС отлага диалога, толкова по-малко тежест ще има при евентуална бъдеща сделка между Киев и Москва, тъй като „Русия не отива никъде“. В подкрепа на правото да говори така той посочи, че Албания няма руски инвестиции, не зависи от руски газ и няма икономически връзки с Москва.

В интервюто Рама разсея и слуховете, че островът Сазан в Адриатическо море е продаден на Джаред Къшнър – зет на Доналд Тръмп. Преговорите между правителството в Тирана и компанията на Къшнър Affinity Partners продължават от преди второто избиране на Тръмп и предвиждат инвестиция от 1,4 млрд долара за превръщане на необитавания 5 км.км. остров в луксозен еко-курорт с вили, марини и бункери. „Не сме сключили сделка с Джаред Къшнър. Преговаряме за сделка“, уточни премиерът. Проектът разпали остра реакция на природозащитни групи – 41 неправителствени структури отправиха през януари писмо до Рама и министъра на околната среда с искане преговорите да бъдат прекратени, тъй като според тях планът е в „пряко противоречие“ с поетите от Албания ангажименти по членството в ЕС. Сазан е стратегически разположен на входа на Отрантския проток и има историческо значение като бивша съветска подводна база през 50-те години, отдавана от Албания на СССР преди скъсването на отношенията.

Рама определи Албания и Черна гора като „първенци“ в процеса на разширяване и потвърди, че Тирана се стреми да приключи преговорите по членство до края на 2027 г. и да стане пълноправен член до 2030 г. Той описа отношението си към администрацията на Тръмп като „симпатизиращо“, но настоя, че това не пречи на „100-процентовото подреждане“ на страната със стратегическите цели на Европа. След среща в Делфи с гръцкия премиер Кирякос Мицотакис, чиято подкрепа ще е нужна за пътя на страната към Брюксел, Рама заяви, че никога не е виждал европейските лидери „толкова убедени в нуждата от обединяване на Европа“. Източник от Европейската комисия, говорил под условие на анонимност пред POLITICO, потвърди, че ЕС е наясно с проекта за Сазан, но засега се въздържа от коментар относно евентуалното му отражение върху преговори за присъединяване.

Албанският премиер засегна и темата за експеримента на правителството си с „министър-изкуствен интелект“ на име Диеля – първи по рода си в света. Актрисата, чието лице е използвано за визуалния образ на Диеля, е завела дело срещу държавата заради използването на нейния облик без разрешение. Рама обаче обяви, че подготвя AI-министъра за участие в „живи интервюта“ и „правителствени заседания“.

Украйна подновява транзита по „Дружба“: Пътят към милиардите от Брюксел е открит

🇺🇦🤝🇭🇺 Украйна ще поднови транзита на руски петрол към Унгария и Словакия „в рамките на няколко часа“ днес, след приключването на ремонтните дейности по петролопровода „Дружба“, повреден при руска атака, съобщи представител на Киев пред АФП.

Тръбопроводът е в основен предмет на противопоставяне между Унгария и Словакия, които все още внасят руски петрол по него, и Украйна и Европейския съюз. Киев се надява, че възобновяването на доставките ще премахне последното препятствие пред осигуряването на 90 млрд евро подкрепа от Брюксел, която беше блокирана от отиващия си унгарски премиер Виктор Орбан.

След като Украйна потвърди, че работата по тръбопровода е приключила, унгарският енергиен гигант MOL поиска около 100 000 тона петрол да бъдат изпратени по петролопровода към Унгария и Словакия, отбеляза украинският служител.

Транзитът беше планиран да започне около 11:00 ч. по Гринуич (14:00 ч. българско време).

„Мисля, че ще започнат по-рано, до няколко часа“, каза служителят пред АФП, говорейки при условие за анонимност.

Орбан задържаше крайно необходим заем от 90 милиона евро за Украйна като лост за натиск върху Киев да поднови доставките, обвинявайки страната в умишлено забавяне на ремонтите. Поражението му на изборите този месец се разглежда като събитието, проправило пътя за разблокиране на парите.

Украинският президент Володимир Зеленски не крие несъгласието си с факта, че някои страни-членки на ЕС все още купуват руски петрол и газ, които са ключовият източник на средства за Москва за финансиране на пълномащабната война срещу Украйна, която се намира в петата си година.

В разговор с репортери в Люксембург вчера, след като Киев съобщи за приключилия ремонт, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас сподели, че се надява сделката за заема да бъде постигната съвсем скоро.

„Очакваме споразумение до 24 часа. Не искам да урочасвам нещата. Надявам се всичко да мине добре... Дано всички пречки бъдат отстранени“, каза Калас.

Краят на ерата „Орбан“ е факт: Кой ще бъде новият „размирник“ на ЕС?

🇪🇺 Виктор Орбан е аут, поради което короната на троянски кон на Кремъл в ЕС внезапно се оказа свободна. Това предаване на щафетата идва в деликатен момент, когато блокът залага на единство, за да прокара санкции, бюджети и други решения, изискващи единодушие. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не губи време и веднага след поражението му предложи промени в правилата за гласуване в ЕС, за да се избегнат бъдещи блокажи.

Години наред войнственият унгарски премиер използваше правото си на вето, за да спира ключови инициативи, най-вече подкрепата за Украйна. След съкрушителната загуба на изборите в неделя той скоро ще бъде заменен от Петер Мадяр – дясноцентристка фигура, която вече подаде сигнал за готовност към по-тясно сътрудничество с Брюксел.

Някои се надяват, че победата на Мадяр ще улесни консенсуса. „Впечатлението ми е, че политическият бизнес модел на системния и структурен размирник се срина с тежкото изборно поражение на Фидес“, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Но напускането на Орбан не означава, че Фон дер Лайен или Киев могат да спят спокойни. В Европейския съвет все още има шепа съюзници на Орбан и няколко потенциални нови „препъникамъни“. Ето ги и петимата лидери, които най-вероятно ще наследят ролята на Орбан като „черната овца“ на блока:

Верният съратник: Словашкият премиер Роберт Фицо

Фицо често беше в ролята на верен партньор на Орбан във ветото, включвайки се към откровено проруските му позиции за блокиране на санкции и изискване на изключения от заема от 90 млрд евро за Украйна. Сега той си остава най-близкият и може би последен приятел на Кремъл в ЕС.

„Интересувам се от това да бъда конструктивен играч, но не за сметка на Словашката република“, подчерта той. Остава въпросът дали ще поеме щафетата от Орбан за блокиране на средствата за Киев, или ще се съобрази с общата линия.

Миналия месец Фицо предупреди, че може да наложи вето на транша от 90 милиарда евро за Киев на мястото на Орбан, ако той загуби изборите. В продължение на месеци Унгария блокираше изплащането на средствата, договорени на срещата на върха през декември, заради спор с Киев за ударения тръбопровод „Дружба“, който пренасяше руски петрол към Централна Европа. В понеделник Мадяр даде уверение, че не планира да саботира решенията на ЕС.

Тъй като тръбопроводът все още не работи, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че той няма да бъде готов преди края на април, въпросът сега е дали Фицо ще изпълни заплахата да поеме щафетата от Орбан и да блокира средствата, или ще се съобрази с общата линия на ЕС. Досега словашкият държавен глава винаги е отстъпвал по въпроса за санкциите и се е включвал към съвместните изявления на ЕС в подкрепа на Украйна.

„Мисля, че те ще съзнават много добре рисковете и последствията от избора на път, подобен на неговия“, заяви цитираният по-горе дипломат от ЕС.

Популистът милиардер: Чешкият премиер Андрей Бабиш

71-годишният милиардер, наричан „Чешкия Тръмп“, вече демонстрира своите орбанистки наклонности. Бабиш беше единственият, заедно с Фицо, който поиска изключения за заема за Украйна и призова за ограничаване на помощта за нейната отбрана. Той също така призова за свиване на подкрепата за Киев, макар и в крайна сметка да не стигна дотам да спре чешката инициатива за доставка на боеприпаси за Украйна.

Бабиш, чиято коалиция включва анти-зелената партия „Мотористи“, е взел на прицел и климатичните политики на ЕС. Той критикува схемата за търговия с въглеродни емисии, която според него убива чешката индустрия.

Вместо да блокират всичко наред, се очаква десните лидери в Съвета да бъдат „трудни по определени теми“, особено когато ги сравняваме с „водещото мислене сред останалите европейски лидери“, сподели европейски дипломат.

Еквилибристът: Италианският премиер Джорджа Мелони

Мелони върви по опасно тънка линия на прагматизъм в отношенията с Брюксел, откакто дойде на власт преди повече от три години. Тя балансира между своята дясна, националистическа политика и проевропейската си позиция в международните дела. Обединявайки сили с лидери като датския премиер Мете Фредериксен, тя се опитва да затегне миграционните правила на ЕС чрез консенсус, а не чрез обструкционизъм.

Един дипломат от ЕС заяви, че Мелони се е доказала като „съвсем различна порода“ политик от Орбан. Друг обаче алармира, че тя произлиза от същото политическо семейство като унгареца и не бива да бъде отписвана.

„На последното заседание на Европейския съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони“, сподели вторият дипломат, визирайки признанието на италианския държавен глава пред колегите ѝ, че разбира позицията на Орбан относно заема за Украйна на срещата на върха през март. „Вижда се, че между двамата има идеологическа връзка.“

Завръщащият се популист: Словенецът Янез Янша

Бившият многократен премиер на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за почитател на Тръмп със склонност да влиза в конфликти с журналисти, зае второто място само с един мандат разлика на драматичните избори миналия месец, белязани от шпионски скандали. Докато преговорите продължават, остава неясно дали Янша или настоящият премиер Роберт Голоб ще успеят да съставят управляваща коалиция.

Понякога наричан „мини-Тръмп“, той с удоволствие би се включил към разрастващия се клуб на популистите в ЕС, ако се завърне на власт. По отношение на Украйна обаче има съществена разлика между него и Орбан или дори Фицо: въпреки че е съюзник на унгареца по други теми, Янша пламенно подкрепя украинското членство в ЕС и посети Киев още през 2022 г. в първите дни на пълномащабната инвазия, за да покаже своята подкрепа.

Българският жокер: Румен Радев

Бившият български президент подаде оставка през януари, за да постави началото на нов проект и да се яви на парламентарните избори тази неделя. Според проучванията на социолози той е напът да спечели, което би било потенциален пробив след годините на политическа парализа в София.

Това обаче може да се окаже проблем за Украйна и нейните европейски съюзници. През 2025 г. Радев заяви, че Украйна е „обречена“ във войната срещу Русия и аргументира тезата си, че увеличаването на военната помощ от ЕС или „наливането на още оръжия“ в Киев не е решението. Той също така обвини европейските лидери, че са насърчили украинската контраофанзива, довела до „стотици хиляди жертви“.

Симпатиите на Радев към Кремъл предизвикаха остър отговор от Зеленски по време на сблъсък между двамата лидери в президентския дворец в София през 2023 г. „Вие бихте ли казали: Путин, моля те, вземи си българска територия?“, попита тогава Зеленски. Видимо смутеният Радев трудно намери сили за отговор.

Мелони: Икономическият натиск върху Русия е най-силното оръжие за мир

🇮🇹 Икономическият натиск остава „най-ефективното оръжие“, за да бъде принудена Русия да сложи край на войната си срещу Украйна. Това заяви италианският премиер Джорджа Мелони в отговор на въпрос дали Европа трябва да облекчи забраната си за внос на руски газ.

Мелони говори в кулоарите на винен панаир, след като ръководителят на енергийната група Eni предположи, че ограниченията на ЕС трябва да бъдат преразгледани, докато блокът се бори с последиците от конфликта с Иран върху енергийните доставки.

Енергийните опасения в Италия и цяла Европа нараснаха, след като войната на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран доведе до затварянето на Ормузкия пролив за повечето кораби – ключов морски маршрут, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG).

„Икономическият натиск, който упражняваме върху Русия през последните години, е най-ефективното оръжие за подпомагане изграждането на мира, затова трябва да бъдем много внимателни как продължаваме напред“, каза Мелони пред репортери.

Москва е изправена пред забрана за внос на втечнен природен газ по краткосрочни договори от 25 април и по дългосрочни договори от 1 януари 2027 г. Изпълнителният директор на Eni Клаудио Дескалци заяви, че не е ясно как ще бъдат заменени 20 милиарда кубически метра руски LNG.

Говорейки в северния италиански град Верона, Мелони, която утре предстои да срещне с украинския президент Володимир Зеленски в Рим, изрази надежда, че може да бъде постигнат напредък към мира преди влизането в сила на забраната.

Нейният съюзник, крайнодясната партия „Лига“, която често е изразявала проруски позиции, също я призовава да поднови доставките от Москва. Лидерът на партията Матео Салвини заяви днес, че е обсъдил с министъра на икономиката Джанкарло Джорджети неоповестен план за замразяване на цените на енергията на нивата преди избухването на войната с Иран на 28 февруари, но не предостави подробности за потенциално скъпата мярка.

Нетаняху атакува „морално слаба“ Европа в Деня на паметта на Холокоста.

🇮🇱⚔️🇪🇺 Към днешна дата Европа е „поразена от дълбока морална слабост“, заяви израелският премиер Бенямин Нетаняху по време на своето обръщение на официалната церемония в Деня на възпоменание на Холокоста, която тази година е предварително записана поради сложната ситуация със сигурността.

„Европа губи контрол върху своята идентичност, върху своите ценности и върху своята отговорност да защитава цивилизацията срещу варварството“, посочи държавният глава, според когото Израел защитава Европа, „която е забравила толкова много след Холокоста“.

„Тя има какво да научи от нас“, продължава той, „особено значимия урок за ясното морално разграничение на доброто и злото, което в моменти на истина изисква от нас да влезем във война в името на доброто, в името на живота.“

„Израел, от друга страна, не забравя тази вечна отговорност“, казва Нетаняху.

„Заедно със САЩ и с други държави, с които създаваме съюзи, за които ще се говори в бъдеще, ние защитаваме себе си, защитаваме целия свят“, каза той „Израел стои рамо до рамо със САЩ на предната линия на свободния свят.“

Нетаняху подчерта, че двете страни „са нанесли съкрушителен удар на злия режим в Иран“ по време на двете си съвместни операции през изминалата година.

„Ако не бяхме действали, имената Натанз, Фордо, Исфахан и Парчин вероятно щяха да се помнят с вечен ужас, точно както Аушвиц, Треблинка, Майданек и Собибор“, предположи той.

„Но ние действахме, и то как – с историческото и безпрецедентно партньорство с президента Тръмп и САЩ. Действахме така, че бъдещите поколения да не питат със съжаление: Ами ако?“

Петер Мадяр: Унгария няма да блокира заема на ЕС за Украйна, но няма и да участва в него

🇭🇺💰🇺🇦 Новият министър-председател на Унгария Петер Мадяр заяви, че няма да блокира пакета от заеми на Европейския съюз за Украйна в размер на 90 милиарда евро, но същевременно потвърди, че страната няма да участва в механизма.

Според „Европейска правда“, на пресконференция с чуждестранни медии в Будапеща днес, Мадяр е отговорил на въпроси относно заема, на който преди това налагаше вето отиващият си премиер Виктор Орбан.

„Не съм сигурен за какво изобщо говорим. Тъй като през декември, на заседанието на Европейския съвет, Орбан гласува Унгария да не участва в този заем и Европейският съвет го одобри. Унгария, Чехия и Словакия не участват в заема от 90 милиарда евро, така че той не засяга нашата страна. Така беше одобрено“, каза Мадяр.

Той добави, че смята да повдигне въпроса в дискусии с останалите европейски лидери, но даде да се разбере, че позицията му остава непроменена.

„Лично аз съм съгласен, че Унгария не трябва да участва в този механизъм. Унгария е в много трудно финансово състояние и нашата задача е да си върнем средствата от ЕС, които ни принадлежат. Не можем да поемаме още заеми. Но решението вече е взето от Европейския съвет през декември, така че не разбирам защо този въпрос трябва да се повдига отново“, заяви той.

Мадяр също така критикува променливата позиция на предишната власт по ключови теми и посочи, че неговата администрация ще се стреми към последователност.

„Ще се опитаме да бъдем последователни и честни в нашата комуникация и няма да променяме позицията си на всеки шест месеца“, каза той.

Междувременно бъдещото правителство на Унгария планира да поддържа диалог с руския президент Владимир Путин, но само на практическо ниво, фокусирано върху енергийните нужди, каза още Мадяр.

„Ще трябва да седнем на масата за преговори с руския президент. Географията нито на Русия, нито на Унгария ще се промени. А нашата енергийна зависимост също ще остане за известно време“, продължи новият премиер.

Мадяр призна нуждата от намаляване на зависимостта от руската енергия, а в същото време обърна внимание, че диверсификацията не може да се случи за една нощ. Той също така подчерта, че продължаващият контакт не предполага по-тесни политически връзки, добавяйки: „Няма да станем приятели“.

В допълнение, Украйна започна да прави стъпки към Унгария относно възможността за политически ангажимент на високо ниво след парламентарните избори, които доведоха лидера на опозицията на власт.

Украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че страната му е дала сигнал за готовност за евентуална комуникация между президента Володимир Зеленски и Петер Мадяр. Коментирайки развитието, Сибига каза:

„Вярваме, че сме получили правилните европейски сигнали от тази страна, които отварят нови възможности за нас и дават шанс да започнем нова добросъседска глава в споделената ни история. Хората заслужават такива открити отношения.“

Петер Мадяр: Петер Сиярто унищожава документи за санкциите след изборната загуба на „Фидес“.

🇭🇺📂 Петер Сиярто, досегашният министър на външните работи на Унгария, е замесен в унищожаването на документи, свързани със санкциите на Европейския съюз. Това разкри победителят в изборите и бъдещ министър-председател на страната Петер Мадяр.

Сиярто не се е появявал на публични места от обявяването на изборните резултати. Наблюдатели отбелязаха, че той отсъства от групата официални лица, застанали до Виктор Орбан, когато официално призна поражението си. По-рано Bloomberg съобщи, че след вота Сиярто и други ключови сътрудници до голяма степен са се оттеглили от публичното полезрение.

По време на брифинга си Мадяр сподели подробности от бележка, която е получил относно местонахождението на министъра.

„Получих информация, че много хора смятат министъра на външните работи Петер Сиярто за изчезнал, тъй като не беше видян по време на речта на Виктор Орбан. Успокоявам всички – Петер Сиярто е жив и здрав: днес в 10 часа той се е появил в Министерство на външните работи, където руските хакери пребивават от години, заедно с Естер Гярмати. В момента те унищожават документи, свързани със санкциите“, заяви Мадяр.

Скорошни кадри, публикувани от изданието HVG, показват Сиярто в близост до сградата на Министерството на външните работи и търговията, докато се приближава към автомобил. Това беше първата му публична поява от неделя насам.

Други членове на отиващата си администрация също остават извън полезрението. Макар Орбан да произнесе кратка реч в неделя вечер, описвайки загубата на изборите като „болезнено поражение“, неговото присъствие в социалните мрежи след това заглъхна. Местните медии по-рано подчертаха отсъствието на Сиярто, посочвайки, че докато повечето лидери на „Фидес“ и членове на кабинета са присъствали на речта, външният министър не е бил там. Последната му активност в социалните мрежи е регистрирана следобед в неделя, 12 април.

След последните парламентарни избори Петер Мадяр, лидер на партията „Тиса“, заяви, че новото правителство на Унгария ще продължи преговорите с Владимир Путин на прагматична основа, по-конкретно по отношение на енергийните доставки.

В интервю Мадяр призна, че въпреки необходимостта страната да намали зависимостта си от руския петрол и газ, диверсификацията не може да се постигне незабавно. Той увери, че няма да има политически съгласувания с Москва, отбелязвайки знаково, че двете нации „няма да станат приятели“.

След като осигури това, което описа като историческа победа, сложила край на управлението на Виктор Орбан, Мадяр каза пред поддръжници в Будапеща, че истината най-накрая е победила „кампаниите от лъжи и омраза“.

Будапеща няма да спи тази нощ.

🇭🇺🎉 Десетки хиляди унгарци заляха улиците на Будапеща тази нощ за спонтанни празненства по повод победата на Петер Мадяр, които се превърнаха в грандиозно парти на открито. „Будапеща буквално се взриви от празненства. Всичко свърши за Виктор Орбан след 16 години", заяви кореспондентката на Al Jazeera Степ Васен от улиците на унгарската столица.

Централният площад „Батяни" остава в епицентър на вечерта. Още от следобеда симпатизанти на Тиса се стичаха на площада с одеяла и храна за пикник, наблюдавайки резултатите на гигантски екрани. С всяко ново обявяване на данни тълпата реагираше все по-бурно, а когато проекциите надхвърлиха прага от две трети, площадът избухна в овации, съобщи El-Balad. Атмосферата приличаше повече на фестивал, отколкото на изборна нощ – хората бяха натъпкани един до друг и посрещаха всяко число с викове.

По улиците шофьори натискаха клаксони и пускаха на висок звук знакови песни срещу правителството на Орбан, докато пешеходците маршируваха, скандирайки и крещейки. Празникът се прехвърли в метрото на Будапеща, където пътниците спонтанно запяха и аплодираха новия премиер, създавайки сцени, които бързо станаха хит в социалните мрежи.

На брега на Дунава Мадяр излезе пред тълпата от десетки хиляди с реч, задала тона на новата ера: „Тази нощ истината надделя над лъжата. Днес спечелихме, защото унгарците не питаха какво може родината да направи за тях, а какво те могат да направят за родината си. Вие намерихте отговора. И го изпълнихте."

Тълпата развяваше унгарски знамена, а множеството скандираше „Ruszkik haza!" (Руснаци, вън) – лозунг на революцията от 1956 г., който придоби ново значение, описвайки сближаването на Орбан с Кремъл.

Активността на избори достигна 80%, абсолютен рекорд в историята на Унгария след края на Студената война и знак за дълбочината на мобилизацията срещу режима на Фидес. При 97,35% преброени секции Тиса спечели 53,6% от вота и 138 от 199 места в парламента, което е равно на конституционно свръхмнозинство. Фидес-КДНП падна до 37,8% и 55 мандата, загуба от 80 места спрямо предходния парламент.

За много от присъстващите нощта имаше историческо измерение отвъд конкретния вот. Писателят Андраш Петьоц заяви пред PBS, че усещането му напомня за 1989 г. и падането на комунистическия режим – „същото нещо". Едва ли сравнението е пресилено: тогава унгарците свалиха наложена отвън система, сега – изградена отвътре.

Орбан загуби. Унгария избра Европа.

🇭🇺 16-годишното управление на Виктор Орбан приключи с тежко поражение на парламентарните избори днес. Партията Тиса на Петер Мадяр получи 53,66% от гласовете и 138 от 199 места в Националното събрание – конституционно свръхмнозинство, което надхвърля прага от 133 депутати, необходим за промяна на основния закон.

Фидес-КДНП на Орбан спечели 37,75% и 55 места – срив от 80 мандата спрямо 2022 г. Дясно-популисткото движение „Нашата родина" на Ласло Тороцкай взе 5,9% и 6 места. Нито една друга формация, включително бившите опозиционни партии МСЗП и Демократическа коалиция, не преодоля петпроцентовата бариера.

Избирателната активност достигна 79,46% – най-високата от падането на комунизма и с близо 10 пункта над нивото от 2022 г. Предишният рекорд беше поставен през 2002 г. при 70,5%. Тиса спечели 95 от 106 района в страната.

Орбан се обади на Мадяр, за да го поздрави, преди да излезе пред привържениците си в Будапеща. „Ясно е, че отговорността и възможността да управляваме не бяха дадени на нас", каза той и определи резултата като „болезнен", но „еднозначен". Добави, че Фидес ще служи на унгарската нация и от опозиция и обеща: „Никога няма да се откажем." Това е първото електорално поражение на Фидес от 2010 г. насам, след четири поредни свръхмнозинства.

Мадяр обяви победата от брега на Дунава в Будапеща, сред шампанско и сълзи на своите симпатизанти. „Приветствам най-силния мандат в историята на унгарската демокрация", заяви той. В директна препратка към Орбан, който след победата си през 2022 г. заяви, че тя „се вижда и от Луната", Мадяр добави: „Нашата победа може и да не се вижда от Луната, но се вижда навсякъде в Унгария." Посланията му очертаха ясен курс: пълно възстановяване на участието на Унгария в Европейския съюз и НАТО и край на онова, което той нарече „предателство на унгарските интереси чрез обвързване с Русия".

Реакциите от Брюксел и европейските столици бяха незабавни и еднопосочни. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа, че „сърцето на Европа бие по-силно в Унгария тази вечер" и че „една страна си връща европейския път". Еманюел Макрон се обади лично на Мадяр и заяви, че изборът показва „привързаността на унгарския народ към ценностите на Европейския съюз". Германският канцлер Фридрих Мерц каза, че очаква „съвместна работа за силна, сигурна и обединена Европа". Испанският министър-председател Педро Санчес обобщи с „Днес Европа печели". Президентът на Литва Гитанас Науседа написа: „Голяма победа за Унгария. Голяма победа за Европа."

Украинският президент Володимир Зеленски поздрави Мадяр за „убедителната победа" и заяви, че Киев е „готов за срещи и градивна съвместна работа в полза на двата народа, мира, сигурността и стабилността в Европа". Сигналът е съществен – при Орбан Будапеща блокираше заем от 90 млрд. евро на ЕС за Украйна, поставяйки условия за възобновяване на руските петролни доставки по тръбопровода „Дружба".

Изборният ден не протече без обвинения за нарушения и от двете страни. Фидес оповести 639 случая на нередности и 74 полицейски доклада, подадени чрез партията, като кабинетният секретар Балаж Орбан (без роднинска връзка с Виктор Орбан) говори за „купуване на гласове и сплашване", свързани с Тиса. Тиса от своя страна съобщи за около 60 нередности.

Преди изборите документален филм, озаглавен „Цената на гласа", твърдеше, че Фидес е организирал масово купуване на вот в поне 53 избирателни района, засягащи до 600 000 гласоподаватели, чрез плащания в брой, дърва за огрев, достъп до лекарства и дори синтетични наркотици. Международен наблюдател заяви, че не е установил нарушения, които да поставят под съмнение крайния резултат. Съвместната мисия на ОССЕ/ОДИХР и ПАСЕ разгърна над 350 наблюдатели, а пълното им становище бе насрочено за 13 април. В предварителен доклад от 27 март мисията вече беше отбелязала, че свързани с правителството субекти притежават 87% от цялата политическа реклама в Google и Meta, и изрази безпокойство от законовата разпоредба, разрешаваща фотографиране на бюлетини – практика, която улеснява верификацията при купен вот.

Отделно възникна въпрос и за самата мисия: унгарски граждански организации поставиха под съмнение безпристрастността на наблюдателите от ОССЕ ПА, след като стана известно, че Дария Боярская – бивш личен преводач на Владимир Путин – е назначена на ключова координираща позиция.

Победата на Мадяр е забележителна и заради скоростта, с която беше изградена. Още до началото на 2024 г. той беше вътрешен човек на режима – бивш съпруг на министъра на правосъдието Юдит Варга и приближен  до кръга на Орбан. През февруари 2024 г., на фона на скандала с президентското помилване на осъден за съучастие в детско насилие, Мадяр публично скъса с Фидес, подаде оставка от всички свързани с кабинета постове и обвини режима в системна корупция. За под две години той създаде Тиса и я превърна във водеща опозиционна сила. Бившата му съпруга и по-късно бившата му приятелка Евелин Фогел го обвиниха в домашно насилие – твърдения, които той отхвърли като „пропаганда, организирана от хора около Орбан".

Икономическата обстановка работеше срещу Фидес. Инфлацията в Унгария достигна 25% през 2022–2023 г. и беше най-високата в ЕС, като цените на храните скочиха с около 50%. Европейската комисия замрази 18 млрд евро кохезионни фондове (около 10% от БВП) заради нарушения на върховенството на закона. Transparency International нареди Унгария като най-корумпираната държава в Съюза. Разследване на CNN разкри нагледно кръгово кръстовище за 1,5 млн. долара, водещо в нищото, като символ на злоупотребата с публични средства от свързани с Орбан олигарси.

Дни преди изборите вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс посети Будапеща в очевиден израз на подкрепа за Орбан, а Тръмп написа, че администрацията му е „готова да използва пълната икономическа мощ на САЩ, за да укрепи унгарската икономика". След поражението Ванс заяви, че Вашингтон „разбира се" ще работи с победителя. Наблюдатели отбелязаха, че интервенцията се оказа контрапродуктивна.

Тиса е част от Европейската народна партия (ЕНП) – същото семейство, към което принадлежат фон дер Лайен, Мерц и Доналд Туск. Свръхмнозинството означава, че Мадяр може да управлява без коалиционен партньор и дори да променя конституцията – инструмент, който Орбан използваше системно, за да наклони институционалния баланс в своя полза. Очаква се новият кабинет да деблокира замразените фондове от ЕС, да вдигне ветото на помощта за Украйна и да възстанови конструктивното присъствие на Будапеща в Съвета на ЕС. По въпроса за ускорено членство на Украйна в Съюза Мадяр остава предпазлив, но позицията му във връзка с руската агресия е повече от категорична.

16 години Орбан доказваше, че „нелибералната демокрация" може да е устойчив управленски модел в сърцето на Европа. На 12 април 2026 г. унгарските избиратели го опровергаха с рекордна избирателна активност и двойно по-силен мандат от този, с който бе свален.

Краят на ерата Орбан? Унгария гласува на исторически избори с поглед към Запада

🇭🇺🗳️ Унгарците пишат история на изборите днес, избирайки „между Изтока и Запада“, а опозиционната партия „Тиса“ ще спечели вота. Това заяви нейният лидер Петер Мадяр пред журналисти, след като даде своя глас в избирателна секция в Будапеща.

Мадяр подчерта, че всеки глас има значение на тези парламентарни избори, които могат да доведат рекордна избирателна активност. Той също така призова гражданите да съобщават за всякакви нередности, на които се натъкнат по време на гласуването, добавяйки, че „изборните измами са много сериозно престъпление“.

Днешният вот би могъл да сложи край на 16-годишното управление на премиера Виктор Орбан, да разтърси Русия и да предизвика трусове в десните среди отвъд океана, включително в Белия дом, начело с президента Доналд Тръмп.

Орбан, национал-популист и евроскептик, изгради модел на „нелиберална демокрация“, разглеждан като образец от движението на Тръмп „Make America Great Again“ (MAGA) и неговите почитатели в Европа. Много унгарци обаче се умориха от 62-годишния Орбан след три години икономическа стагнация и високи разходи за живот, на фона на олигарси, близки до властта, трупащи несметни богатства.

Проучвания на общественото мнение сочат, че партия „Фидес“ на Орбан изостава със 7-9% от изгряващата опозиционна партия „Тиса“ на Петер Мадяр, която събира около 38-41%. Вотът за 199-местния парламент започна в 6:00 ч. местно време и трябва да приключи в 19:00 ч.

„Мисля, че се нуждаем от промяна в страната. Имаме нужда от подобрение на обществените нагласи; изпълнени сме с напрежение в много сфери, а сегашното правителство само подхранва тези настроения“, сподели 27-годишният Михай Бачи, след като даде гласа си за „Тиса“ в избирателна секция в Будапеща. Социолозите прогнозират, че изборите могат да доведат до рекордна активност. „Важно е да се върнем към нашия западен ангажимент – оттам започна и „Фидес“ преди много време. Възможно е да се върнем към западния път и без тях.“

Изборите се следят внимателно в Брюксел, тъй като много партньори в ЕС критикуват Орбан, приятел на руския президент Владимир Путин и близък съюзник на Тръмп, заради това, което те наричат ерозия на демократичното управление, медийната свобода и правата на малцинствата в Унгария. За източната съседка Украйна поражението на Орбан може да означава деблокиране на заем от Европейския съюз в размер на 90 милиарда евро, жизненоважен за нейната отбрана. Това също така би лишило Кремъл от неговия най-близък съюзник в ЕС.

Орбан представи изборите като избор между „война и мир“. По време на кампанията правителството му заля страната с плакати, предупреждаващи, че лидерът на „Тиса“ Мадяр ще въвлече Унгария във войната на Русия с Украйна – нещо, което той категорично отрича. „Очаквам неделните избори с най-добри надежди“, каза Орбан пред поддръжници в родното си място Секешфехервар. „Ако познаваме добре себе си, страната си и собствения си народ, тогава трябва да кажа, че в неделя унгарците ще гласуват за сигурността.“

ЕС похарчи 2,88 милиарда евро за руски втечнен газ „Ямал“, заради спрените доставки от Катар.

🇪🇺🤝🇷🇺 Държавите-членки на Европейския съюз са увеличили значително вноса си от водещия руски проект за втечнен природен газ (LNG) „Ямал“ през първото тримесечие на годината, съобщи по-рано днес Financial Times.

Ръстът е продиктуван от силен натиск върху глобалните доставки, предизвикан от продължаващия конфликт в Близкия изток. Данни на групата за изследвания в енергетиката Kpler сочат, че вносът от сибирския обект на Ямал е скочил със 17% до 5 милиона тона в периода между януари и март, в сравнение със същия период на 2025 г.

Този масивен приток е довел до това страните от ЕС да похарчат близо 2,88 милиарда евро (3,38 милиарда долара) за руски газ, според изчисления на екологичната организация с нестопанска цел Urgewald. Скокът в европейската зависимост от Москва идва в момент, когато доставките на катарски LNG пресъхнаха поради щети по енергийната мрежа в Персийския залив и контрола на Иран върху критичния Ормузки проток.

Ормузкият проток е стратегически важен морски коридор между Персийския и Оманския залив и открития океан. Той е вероятно най-важният маршрут за транзит на енергия в света, като през него преминават 20% от глобалната търговия с LNG, предимно от големи износители като Катар и ОАЕ.

Тъй като не съществуват жизнеспособни алтернативни морски и тръбопроводни маршрути за този газ, всяка блокада, военен конфликт и геополитическо напрежение в протока незабавно блокират огромни количества. Това директно предизвиква сериозен недостиг на доставки и бърз скок на цените на световния пазар, който засяга тежко енергозависимите икономики в Азия и Европа, пише Службата за енергийна информация на САЩ (EIA).

„Всички цифри показват зависимостта на Русия от европейския пазар“, заяви Себастиан Рьотерс, активист в Urgewald, посочвайки, че европейските купувачи в момента не проявяват „никакво желание“ доброволно да спрат покупките на руски LNG. Блокът е поел зашеметяващите 97% от всички товари от Ямал през първото тримесечие, приемайки 69 от общо 71 пратки, според FT.

Спадът в доставките за Азия се дължи отчасти на забраната на ЕС за прехвърляне на руски LNG между кораби в европейски пристанища, което остави ЕС като основен потребител.

Въпреки подновения финансов поток за Кремъл, Брюксел поддържа позицията, че не смята да преразглежда планираната пълна забрана върху вноса на руски LNG, която трябва да влезе в пълна сила през януари 2027 г.

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен наскоро защити предстоящото ембарго, заявявайки, че би било критична грешка да се повтори миналата силна зависимост на блока от руската енергия. Въпреки това, тъй като нивата на съхранение на газ в Европа остават под нормалните средни стойности преди летния сезон за запълване на хранилищата, непосредствената реалност сочи, че Москва печели активно от трусове в глобалната енергетика, причинени от кризата в Близкия изток.

Внезапният скок на разходите на ЕС за втечнен газ от Ямал демонстрира критична уязвимост в стратегията на ЕС за санкции срещу Русия. Докато Брюксел се ангажира публично да лиши военната машина на руския президент Владимир Путин от финансиране, блокадата на Ормузкия проток от Иран принуди европейските купувачи да се върнат право в обятията на Москва. Тази динамика илюстрира как Кремъл използва успешно геополитическия хаос в Близкия изток.

Докато Украйна активно атакува руски петролни рафинерии, за да осакати икономиката на агресора, сумата от 3,38 милиарда долара, дадена на Русия за LNG само за три месеца, подкопава усилията на Киев за удари в тила и подчертава спешната нужда ЕС да осигури алтернативни енергийни източници преди забраната от догодина.

Демокрация срещу контрол: Путин в небрано лозе по време на срещата с Пашинян в Кремъл.

🇦🇲🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изглеждаше видимо неловко по време на официална среща с арменския премиер Никол Пашинян в Кремъл, докато последният обяснява за демократичните избори в Армения и напълно свободния достъп до социални медии за нейните жители.

Докато Пашинян говореше за общинските избори в страната си, които се провеждат два пъти годишно, един от кадрите хвана как Путин мести краката си, почуква с ходила и нервно поправя ноктите си.

„Що се отнася до нашите вътрешни политически процеси, знаете, Армения е демократична държава. Всъщност ние провеждаме общински избори два пъти годишно, силно политизирани“, обясни Пашинян. „Хората гласуват за или против политически партии, но това е фундаментален въпрос за нас.“

„Бих искал да отбележа, че например ни предстоят парламентарни избори, избори за членове на парламента и въз основа на резултатите от тези избори се избира министър-председателят“, продължи той.

„Уверен съм, че след предстоящите ни избори демокрацията в Армения и властта на народа ще са подсилени допълнително“, обобщи той.

В даден момент от изказването си Пашинян направи контраст между политиката за социалните медии в своята страна и безпрецедентните мерки за цензура, налагани от Кремъл през последните месеци.

„Нашите социални медии, например, са 100% свободни. Няма абсолютно никакви ограничения“, каза Пашинян.

Въпреки че на моменти думите му пред Путин прозвучаха настъпателно, Путин предупреди Армения, която се стреми към членство в Европейския съюз, че няма как да бъде част от ЕС и едновременно с това да бъде част от икономическия съюз на Москва, съобщи Асошиейтед Прес.

Армения, която миналата година сключи споразумение с посредничество от САЩ, сложило край на конфликта с Азербайджан в Нагорно Карабах, все по-често се стреми да укрепи връзките със САЩ и ЕС. Пашинян посочи, че планира членство в ЕС, а правителството му замрази участието на Армения в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Говорейки в началото на разговорите с Пашинян в Москва, Путин заяви, че Русия е „абсолютно спокойна“ във връзка с усилията на Армения за изграждане на по-тесни връзки с ЕС, но подчерта, че „не е възможно да бъде в митнически съюз с ЕС и Евразийския икономически съюз“.

Воденият от Русия икономически блок, създаден през 2015 г. и включващ още Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан, е единен пазар, позволяващ свободното движение на стоки, капитали и работна ръка.

Естонският външен министър: Европа се нуждае от гаранциите за сигурност, които само Украйна може да даде.

🇪🇪🛡️🇺🇦 Дискусиите за колективната сигурност на Европа все по-често се насочват към Украйна и нейната роля не само като получател на гаранции за сигурност, но и като  активен сътрудник в регионалната отбрана, заяви външният министър на Естония.

Топ дипломатът на прибалтийската страна Маргус Цахкна заяви, че интеграцията на Украйна в Европейския съюз и НАТО ще послужи като гаранция за сигурността на целия континент.

„НАТО не значи само предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна, но и фактът, че регионът се нуждае от гаранции за сигурност от страна на Украйна, тъй като в момента тя е най-голямата, най-ефективната и най-опитната военна сила в нашия регион“, каза Цахкна.

Той определи настоящият момент като „исторически“ във връзка с напредъка на интеграцията в западни институции и посоочи, че подобен ход би укрепил както Украйна, така и широката архитектура за сигурността на Стария континент. Той също така предупреди срещу оставянето на Украйна в геополитическа „сива зона“, тъй като това би позволило на Русия да продължи своята агресия.

„Тези сиви зони, неутрални държави или буферни зони, както и да ги наречем, са просто зелена светлина за Путин да продължи агресията срещу Европа“, категоричен е Цахкна.

Естонският министър допълни, че Украйна не само защитава собствения си суверенитет, но и купува време на Европа да възстанови и адаптира своята рамка за сигурност. Изказванията идват на фона на продължаващите разговори относно бъдещо членство на Украйна в ЕС и НАТО, както и на дебатите за дългосрочните гаранции за сигурност.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че Киев се стреми да бъде готов за присъединяване към ЕС до 2027 г. и в същото време отправи призив към Брюксел да посочи ясна дата за приемане. Въпреки това съвсем наскоро комисарят на ЕС по разширяването Марта Кос заяви, че членството до 1 януари 2027 г. е непостижимо, като се позова на необходимостта както от прекратяване на огъня, така и от допълнителни реформи в бъде.

Една година затвор за китайски капитан на танкер от руския „сенчест флот“, задържан край Франция.

🇫🇷⚖️🇨🇳 Китайският капитан на петролния танкер Boracay от „сенчестия флот“ на Руската федерация, задържан през септември от френските военноморски сили край бреговете на Бретан, беше осъден на една година затвор от Наказателния съд в Брест за „неподчинение“.

39-годишният Чън Джанджие, който не присъства на четенето на присъдата, получи и глоба в размер на 150 000 евро. Съдът придружи решението си с издаване на заповед за неговия арест.

Наказанието отговаря на исканията на прокуратурата, представени по време на изслушване на 23 февруари. Френските военни „са се сблъскали с особено силно нежелание за съдействие от страна на капитана“, което ги принуждава да извършат „опасна маневра с риск от предизвикване на инцидент“, отбеляза заместник-прокурорът Габриел Ролен. Правосъдието упреква командира, че е отказал да се подчини, когато френският флот е поискал да инспектира 244-метровия кораб без видим флаг на 27 септември 2025 г. в международни води край остров Уесан.

Обект на европейски санкции поради своята принадлежност към руския сенчест флот, корабът, натоварен с руски петрол към Индия, е издигнал фалшив флаг на Бенин преди да задържането. Освен това е заподозрян в участие с полети на дронове, нарушили датския въздушен трафик през септември – аспект, който не беше предмет на разглеждане от френското правосъдие.

На борда са се намирали двама служители на руска частна охранителна фирма, натоварени със задачата да наблюдават екипажа и да събират разузнавателни данни. Адвокатът на Чън Джанджие, Анри дьо Ришмон, пледира невинен по време на процеса, считайки, че клиентът му не може да бъде съден от френски съд за действия, извършени в международни води.

Според защитата, дори и да има отказ за подчинение, Чън Джанджие трябва да бъде съден от китайски, а не от френски съд, съгласно Конвенцията от Монтего Бей по морско право. Днес петролният танкер вече носи новото име Phoenix и плава под руски флаг.

Black Sea Petroleum се отказва от руския петрол в полза на алтернативни трасета

🇬🇪🇷🇺 Black Sea Petroleum (BSP), първата пълномащабна петролна рафинерия в Грузия, обяви плановете си да замени изцяло руския суров петрол с алтернативни източници. Стратегическото решение има за цел да разшири пазарните възможности, по-специално в Европейския съюз.

В интервю за Business Weekly, излъчено вчера, изпълнителният директор и основател на Black Sea Petroleum Давид Поцхверия посочи, че компанията вече няма да приема или преработва руски петрол в рафинерията си в Кулеви – единствената в Грузия.

„Задачата ни е да заменим изцяло настоящия руски суров петрол. Започваме работа с туркменски петрол, а на следващ етап планираме да използваме казахстански и други алтернативни източници“, заяви Поцхверия. Преходът е проектиран така, че да гарантира работата на BSP в динамичната пазарна среда и да заобиколи санкциите върху продуктите с руски произход.

Този ход е особено навременен, тъй като ЕС засилва санкционния режим към енергийния износ от Руската федерация, принуждавайки много компании да преразгледат източниците си. Пренасочвайки се към петрол от Туркменистан и Казахстан, BSP се нарежда за повторен достъп до европейския пазар, където търсенето на рафинирани продукти остава стабилно.

Въпреки това са налице логистични предизвикателства. Планираният транзит на туркменски суров петрол през железопътната система на Азербайджан среща забавяния, въпреки предварителните споразумения.

„За съжаление, и донякъде неочаквано, жп транзит през Азербайджан в нашата посока се оказа затруднен“, обясни Поцхверия. Той добави, че отлагането на доставките от Туркменистан е повлияло на способностите на BSP да диверсифицира веригата си за доставки. Въпреки това, щом жп връзка заработи пълноценно, тя ще отвори врати и за други източници, включително казахстански петрол.

Решението на BSP е в синхрон с продължаващите геополитически промени, след като ЕС наложи забрана върху петролни продукти, рафинирани от руски суровини. Съветът на ЕС официално прие новия регламент за постепенно премахване на вноса на руски газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) в рамките на стратегията REPowerEU.

Новите правила предвиждат забрана за тръбопроводен газ да влезе в сила 6 седмици след прилагането на регламентите, с преходни периоди за наличните договори. До началото на 2027 г. ще бъде наложена пълна забрана за внос на LNG, а доставките по газопроводи ще спрат окончателно до есента на същата година.

Междувременно Бреговата охрана на САЩ разреши транзита на руски петролен танкер до Куба. Решението облекчава енергийния натиск върху комунистическия остров, който е изправен пред тежка енергийна криза и честа парализа на електрическата мрежам, оставяща територията на цялата страна на тъмно.

Според The New York Times, натовареният с около 730 000 барела петрол танкер е бил локализиран само на няколко морски мили от териториалните води на Куба. Доставката се разглежда като временно решение на енергийната криза в страната, осигуряващо резерви за период от няколко седмици в момент на засилващи се икономически санкции.

Унгария е лобирала в ЕС за премахване на санкции срещу Русия по нареждане на Кремъл

🇭🇺📞🇷🇺 Унгарският външен министър Петер Сиярто е лобирал в ЕС за изваждането на санкционирани руснаци и компании от списъците по поръчка на Кремъл, сочи медийно разследване, оповестено за първи път днес.

Изготвено от VSquare, Frontstory, Delfi Estonia, The Insider и ICJK, то хвърля нова светлина върху докладваната задкулисна комуникация между Сиярто и руския му колега Сергей Лавров. Според сведенията унгарският топ дипломат е работил за премахването на санкциите срещу Гулбахор Исмаилова, сестрата на Алишер Усманов – руско-узбекски олигарх от близкото обкръжение на руския президент Владимир Путин.

Прихванат телефонен разговор от август 2024 г. показва, че Лавров лично е помолил Сиярто да съдейства за изваждането на Исмаилова от санкционния списък по искане на нейния брат, предава VSquare. Твърди се, че правителството на Словакия също е замесено в съвместните унгарско-руски усилия за отслабване режима на санкции срещу Кремъл.

Разговорите между двамата министри в периода 2023-2025 г. разкриват, че Сиярто е предавал директно на Кремъл актуални сведения от кухнята на ЕС, включително за различни дискусии на високо ниво, провеждани при закрити врата. VSquare пише, че унгарският външен министър е изглеждал „почтителен“ в дискусиите си с Лавров. Анонимен източник от европейско разузнаване твърди пред изданието, че форматът на дискусията наподобява „разузнавач, който работи със своя актив“.

По-рано Washington Post съобщи, че Сиярто редовно е информирал Лавров за дискусиите в Брюксел – нещо, което по-късно самият той призна. Друг теч на информация от началото на март показа, че през 2020 г. той е поискал от Лавров съдействие за оказване на влияние върху изборния процес в Словакия.

Нови материали, публикувани от VSquare днес, показват, че Сиярто е „докладвал“ на заместник-министъра на енергетиката на Руската федерация Павел Сорокин за усилията на Будапеща да отмени санкциите на ЕС срещу субекти, свързани със „сенчестия флот“ от петролни танкери, използвани от Москва за заобикаляне на международните санкции.

Коментирайки разследването, Сиярто не отрече констатациите и дори ги омаловажи с твърдението, че те не разкриват нищо ново. Нещо повече, той не се поколеба да отправи обвинения към унгарски журналисти, че сътрудничат на „чужди разузнавателни служби“.

„От четири години казваме, че санкциите са провал и нанасят повече вреда на ЕС, отколкото на Русия“, пише Сиярто на профила си в X. „Унгария никога няма да се съгласи да санкционира лица или компании, които са от ключово значение за нашата енергийна сигурност, за постигане на мир или такива, които нямат причина да бъдат в списъка.“

Унгария отдавна е считана за най-приятелски настроената към Кремъл държава в ЕС и многократно наложи  вето на гласуванията за налагане на нови, по-тежки санкции срещу Русия, както и за предоставяне на военна и хуманитарна помощ за Украйна. Сиярто, дългогодишен дипломат в правителството на Виктор Орбан, често посещава Русия по време на пълномащабната война. През декември 2021 г. Лавров го награди с „Орден на дружбата“ – отличие за чуждестранни служители, чиято работа е помогнала за укрепване на двустранните отношения с Русия.

Новите разкрития идват под две седмици преди парламентарните избори в страната, където управляващата партия ФИДЕС на Виктор Орбан изостава след опозиционната „Тиса“. Със задълбочаване на разделението между двете партии, ФИДЕС все по-често обвинява „чужди разузнавателни служби“ в опит да повлияят на изборите чрез местни журналисти и опозицията.

Саболч Пани, разследващ репортер на VSquare и един от авторите на последното разследване, е обвинен от унгарските власти в шпионаж – ход, който беше остро заклеймен от медийни наблюдатели и правозащитни групи като политически мотивиран.

ЕС блокира 16 милиарда евро на Унгария в отговор на ветото върху помощта за Украйна.

🇪🇺🚫🇭🇺 Европейският съюз на практика спря одобрението на заем за отбрана в размер на 16 милиарда евро за Унгария, след като правителството на премиера Виктор Орбан блокира финансов пакет от 90 милиарда евро, предназначен за Украйна.

Според репортаж на RMF24, позоваващ се на дипломат от ЕС, позицията на Унгария за финансирането на Украйна се е превърнала в основна пречка при одобряването на нейното участие в програмата на ЕС за превъоръжаване SAFE (Security Action for Europe).

Дипломатът заяви, че „за Европейската комисия е трудно да се съгласи да отпусне милиарди евро на Виктор Орбан, докато той нарушава принципа на „лоялно сътрудничество“ и блокира финансирането за държава във война с Русия“.

Европейската комисия поддържа официална позиция, че планът на Унгария остава в процес на разглеждане. Говорителят на Комисията Томас Рение заяви пред „Европейска правда“, че процесът на оценка продължава и одобрението ще последва веднага щом той приключи.

Унгария е единствената страна сред 19-те кандидати, чийто план за финансиране по SAFE не е бил одобрен. Тя е поискала над 16 милиарда евро по програмата, която предоставя нисколихвени заеми за отбранителни поръчки, фокусирани основно върху произведено в Европа военно оборудване.

Забавянето идва, след като на 19 март премиерът Виктор Орбан потвърди, че ще продължи ветото на всички решения на ЕС, благоприятни за Украйна. Той обвърза своята позиция със спирането на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ и заяви, че подкрепата за Киев ще бъде блокирана, докато доставките не бъдат възстановени.

Пакетът от 90 милиарда евро за Украйна, планиран за тази и следващата година предвижда близо 60 млрд. евро за военни нужди. Украинските власти посочиха, че част от финансирането може да бъде използвано за закупуване на шведски изтребители Gripen и друго критично оборудване, включително покупки извън ЕС.

Програмата SAFE набра скорост сред държавите в ЕС в рамките на стремежа им към бързо разширяване на отбранителните способности в отговор на заплахата от руска агресия. Ветото на Унгария обаче се простира и отвъд финансовата помощ, а RMF24 съобщава, че тя продължава да бави приемането на най-новия пакет санкции на ЕС срещу Русия.

Унгария вече ескалира напрежението с Киев, след като запорира украински държавни средства и обвърза тяхното връщане с подновяването на доставките на петрол през „Дружба“.