Белгия постави три задължителни условия за репарационния заем.

🇧🇪🇪🇺 Белгия постави своите три ключови условия, които Европейският съюз е необходимо да изпълни, за да се възползва от нейната подкрепа по предложения „репарационен заем“ за Украйна, финансиран от печалбите от замразените руски активи.

Белгийският премиер Барт Де Вевер изложи своята позиция в публикация в X, като предупреди, че използването на замразените руски средства, държани от белгийската клирингова къща Euroclear, може да има потенциално сериозни последици както за Белгия, така и за целия ЕС.

Де Вевер подчерта, че въпреки твърдата подкрепа на страната му за Украйна, сегашното предложение на ЕС трябва да бъде подобрено, за да бъдат намалени финансовите и правните рискове.

Премиерът настоява за „пълна взаимна отговорност за всички рискове“, като отбеляза, че по силата на двустранни инвестиционни договори претенциите за обезщетение при незаконно отчуждаване могат да надхвърлят значително реалната стойност на активите – включително лихви и пропуснати ползи.

„От наша гледна точка гаранциите трябва да покриват всички потенциални финансови задължения още от първия ден“, заяви той.

Белгия иска да се гарантира, че Euroclear ще разполага с достатъчно средства в случай на ответните мерки – било то съдебни искове, санкции, арбитраж и дори споразумение с руската централна банка.

Освен това тя настоява за пропорционален и справедлив принос от всички страни-членки, в които се съхраняват руски активи. Де Вевер изтъкна, че финансовата отговорност трябва да бъде споделена не само в Европа, а в идеалния случай и между всички членове на по-широката коалиция в подкрепа на Украйна.

„Логично е всички държави членки с руски активи да вземат участие в тази операция“, предположи той.

Де Вевер призна, че планът на Европейската комисия върви в правилната посока, но за момента все още не покрива минималните изисквания на Белгия. Все пак той потвърди силната подкрепа за Киев от страна на родината си:

„Ние сме лоялни към Украйна. Винаги ще избираме мира, свободата и демокрацията. Готови сме да правим жертви – но не може да се изисква от нашата държава невъзможното. Такава е позицията на правителството и се надявам да имам подкрепата на парламента.“

По-рано белгийският премиер заяви, че Русия няма да загуби войната в Украйна, описвайки подобни очаквания като „приказка и пълна илюзия“. По думите му именно поради тази причина замразените активи в крайна сметка ще трябва да бъдат върнати на Кремъл, след като войната приключи.

Европа мисли за немислимото: Отмъщение срещу Русия

Въпреки все по-острата реторика какво точно означава „по-твърд отговор“ все още остава открит въпрос.
📸 Снимка: Christopher Neundorf/EPA

🇷🇺⚔️🇪🇺 Русия засилва хибридната си война срещу Европа, използвайки дронове и агенти, а НАТО и ЕС вече обсъждат нещо, което допреди няколко години звучеше немислимо – как да отвърнат на удара.

Идеите варират от съвместни офанзивни кибероперации и светкавично, координирано посочване с пръст към Москва при всеки случай на хибриден инцидент до изненадващи военни учения, водени от НАТО – това споделят двама висши европейски правителствени служители и трима дипломати от ЕС.

„Руснаците непрекъснато тестват границите – каква ще е реакцията, докъде можем да стигнем? Нужен е по-проактивен отговор. И сигналът се изпраща не с думи, а с действия“, заяви външният министър на Латвия Байба Браже в интервю за POLITICO.

През последните седмици и месеци руски дронове прелитат над Полша и Румъния, а мистериозни безпилотни апарати предизвикват хаос по летища и военни бази из целия континент. Към това се прибавя заглушаването на GPS, нарушения на въздушното пространство от изтребители и военни кораби, както и взрив на ключов железопътен възел в Полша, през който минава военна помощ за Украйна.

„Европа и Алиансът като цяло трябва да си зададем въпроса докога ще толерираме подобен вид хибридна война и дали не е крайно време самите ние да станем по-активни в тази сфера“, заяви миналата седмица пред Welt TV държавният секретар по отбраната на Германия Флориан Хан.

През последните години Русия извърши множество хибридни атаки из цяла Европа.
📸 Снимка: GavriIl Grigorov/EPA

Хибридните атаки не са нещо ново. През последните години Русия изпрати убийци да ликвидират политически противници в Обединеното кралство, подозирана е за взривове в оръжейни складове в Централна Европа, опита се да дестабилизира ЕС с финансиране на крайнодесни партии, поведе война в социалните мрежи и се опита да обърка избори в държави като Румъния и Молдова.

Това, което е безпрецедентно сега, са мащабът и честотата. Според словашкия мозъчен тръст GLOBSEC от януари до юли тази година в Европа са документирани над 110 акта на саботаж и опити за атаки, предимно в Полша и Франция, извършени от лица със връзки към Москва.

„Днешният свят предлага много по-отворено, дори бих казал креативно, пространство за външна политика“, заяви руският лидер Владимир Путин по време на октомврийската конференция във Валдай и добави: „Ние внимателно следим нарастващата милитаризация на Европа. Дали това е само реторика, или вече е време да отговорим?“

Русия може да възприема ЕС и НАТО като съперник и дори враг, миналия месец бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев директно обяви: „САЩ са наш противник“. В същото време обаче Европа не иска война с ядрена сила като Руската федерация и трябва да намери метод за нейното възпиране, без да прекрачва червените линии, които биха довели до открит конфликт.

Това не значи да се свием от страх, смята шведският главнокомандващ генерал Микаел Класон: „Не можем да си позволим страх и да изпитваме тревога от ескалация. Трябва да сме твърди.“

НАТО обеща да засили отбраната по източния си фланг в отговор на нахлуването на руски дронове в Полша.
📸 Снимка: Omar Marques/Getty Images

Засега реакцията е предимно дефанзивна. След като руски ударни дронове бяха свалени в небето над Полша, НАТО обяви, че засилва противовъздушната отбрана на източния фланг – ход, който ЕС също повтори. Дори това вбесява Москва.

„Европейците трябва да се боят и да треперят като глупави животни, подгонени към кланицата. Трябва да се напишкат от страх, усещайки близкия си и мъчителен край“, написа в началото на октомври Медведев.

Промяна в тона

Непрекъснатите руски провокации променят настроението в европейските столици.

След като миналата седмица разположи 10 000 войници за защита на критичната инфраструктура на Полша заради саботажа на жп линията Варшава–Киев, на 21 ноември премиерът Доналд Туск обвини Москва в „държавен тероризъм“.

След инцидента върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас бе категорична, че подобни заплахи представляват „изключителна опасност“ за съюза, поради което той трябва да даде „силен отговор“.

Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Крозето критикува „инертността“ на Европа в лицето на нарастващите хибридни атаки и представи план за ответни действия в 125 страници. В него той предлага създаване на Европейски център за борба с хибридната война, 1500-членна кибервойска и военни специалисти по изкуствен интелект.

„Всички трябва да преразгледат своите процедури за сигурност. Русия явно ескалира хибридната си война срещу гражданите на ЕС“, заяви полският външен министър Радаослав Сикорски на 20 ноември.

От думи към дела

Въпреки все по-острата реторика какво точно означава „по-мускулест отговор“ все още не става напълно ясно.

Част от причината е разликата между Москва и Брюксел – вторият е много по-силно ограничен от спазването на правилата, обясни Кевин Лимониер, професор и заместник-директор на GEODE, мозъчен тръст със седалище в Париж, Франция.

„Това поставя етичен и философски въпрос: могат ли държави, водени от върховенство на закона, да си позволят да използват същите инструменти и стратегии като руснаците?“

Полската зенитно-ракетна система PILICA.
📸 Снимка: Klaudia Radecka/NurPhoto via Getty Images

Засега държави като Германия и Румъния затягат правилата, за да позволят сваляне на дронове над летища и военно чувствителни обекти.

Националните служби за сигурност обаче могат да действат в правна сива зона. Съюзни държави като Дания и Чехия вече допускат офанзивни кибероперации. През 2017 г. например Обединеното кралство проникна в мрежите на Ислямска държава, за да получи сведения за ранната програма за дронове на терористите.

„Трябва да бъдем по-проактивни в киберофанзивата“, отбеляза Браже, изтъквайки нуждата от „повишаване на ситуационната осведоменост – събиране и координация на службите за сигурност и разузнаването“.

На практика това може да значи кибератаки срещу обекти, критични за руската военна машина, като икономическа зона Алабуга в Татарстан, отговорна за производството на дронове „Шахед“, обекти на енергийната мрежа или влакове с оръжия, смята Филип Брийка, политолог и експерт по хибридни заплахи от Полската академия на науките.

„Можем да атакуваме системата и да нарушим функционирането ѝ“, подчерта той.

Освен това Европа трябва да намери начин да отговори на мащабните кампании за дезинформация на Кремъл със собствени действия вътре в Русия.

Русия води мащабни дезинформационни кампании из цяла Европа.
📸 Снимка: Jaap Arriens/NurPhoto via Getty Images

„Руското обществено мнение е доста недостъпно. Трябва да работим със съюзници, които имат подробно разбиране за руското мислене – това означава, че също така трябва да бъде създадено сътрудничество в сферата на информационната война.“

Все пак всякакви нови мерки „трябва да имат правдоподобно отричане“, отбелязва един дипломат от ЕС.

Демонстрация на сила

По своята същност НАТО е отбранителен съюз, който се отнася с подозрение към настъпателни операции. „Асиметричните отговори са важна част от разговора“, сподели дипломат от Алианса, „но няма да се снишим до същите тактики като Русия.“

Вместо това трябва да се залага на демонстрации на сила, които показват единство и решимост, смята Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО и сътрудник на лондонския институт RUSI. На практика това означава да се обявява бързо дали зад дадена хибридна атака стои Москва и да се провеждат без предизвестие мащабни военни учения по руските граници – например Литва или Естония.

Междувременно подкрепяният от НАТО Европейски център за върхови постижения за борба с хибридните заплахи в Хелзинки „предоставя експертиза и обучение“ и изготвя „политики за противодействие“, посочи старши анализаторът на центъра Маартен тен Волде.

„Без съмнение трябва да се направи повече относно на хибридните заплахи“, обобщи дипломат от високите етажи на НАТО – включително по-бързо колективно посочване на виновника след атаки и ясна демонстрация, че „обръщаме внимание и можем гъвкаво да преместваме силите си“.

Белгийският премиер: Планът за репарации с руски активи е фундаментално порочен.

🇧🇪🇪🇺 Белгийският премиер Барт Де Вевер предупреди, че планът на ЕС да използва печалбите от замразените активи на Руската федерация за финансиране на голям „репарационен заем“ за Украйна е фундаментално порочен и може да остави Белгия да понесе по-голямата част от рисковете, съобщи Euractiv на 28 ноември.

В писмо от 4 страници до председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирано от Euractiv, Де Вевер заявява, че предложението може да нанесе сериозни вреди върху репутацията на клиринговата къща Euroclear, чието седалище е Белгия. Тя разполага с около 214 млрд. долара от руските държавни активи, а ползите ще се разпределят между всички страни в ЕС. Той подчертава, че не е нито справедливо, нито устойчиво Белгия сама да носи правните и финансовите рискове.

Де Вевер се оплака и че Европейската комисия все още не е представила конкретен правен текст, а вътрешният „документ с варианти“ не решава притесненията на Белгия. Той повтори условията на Брюксел: държавите от ЕС трябва съвместно да гарантират ликвидност в случай на вдигане на санкциите срещу Русия, да поемат заедно отговорност за евентуални съдебни дела и да настояват други западни страни с руски активи да въведат подобни схеми.

В тон с предупрежденията на Европейската централна банка, белгийският премиер заяви, че планът може да накара инвеститорите да изтеглят средства от Euroclear и от пазарите в еврозоната, което ще засили системните рискове за еврото. Като алтернатива той призова правителствата в ЕС да дадат приоритет на неизползваните средства от сегашния бюджет за помощ на Украйна.

Де Вевер алармира, че прибързаното отпускане на обезпечен с активи заем, е възможно да усложни бъдещите преговори за мир – ЕС трябва да избере дали да остави активите замразени за следвоената реконструкция на Украйна, или да ги използва сега за подкрепа на военните ѝ усилия, но не и да се опитва да прави и двете едновременно.

По-рано стана ясно, че лидерите на Европейския съюз са отложили окончателното решение дали печалбите от замразените активи на руската централна банка да се ползват за помощ на Украйна. Въпросът ще бъде обсъден отново през декември, след като Белгия изрази опасения за потенциална финансова отговорност по плана за заем от 163 милиарда долара.

Петър Фиала: Чехия печели финансово от украинските бежанци.

🇨🇿💰🇺🇦 Чешкият министър-председател Петър Фиала заяви, че общите разходи на страната за помощ на Украйна от началото на пълномащабната инвазия достигат 4,3 милиарда долара, докато в същото време държавните приходи, свързани с тази подкрепа, са с 607 милиона долара повече, съобщиха České noviny.

След заседание на правителството Фиала подчерта, че твърденията, че чешката държава „губи пари“ заради Украйна, са лъжа. Според него приходите от данъци, социални и здравни осигуровки, както и компенсациите за военна помощ, възлизат съответно на 3,7 млрд и 1,1 млрд долара.

„Чешката държава със сигурност не губи пари от помощта за Украйна – точно обратното“, каза той и добави, че финансовите съображения остават на заден план пред моралните доводи и аргументите, свързани със сигурността, които са в подкрепа на украинската кауза.

Фиала уточни, че цифрите обхващат всички министерства и държавни институции, като военната помощ, икономическата дипломация, настаняването на бежанци и свързаните разходи. Той посочи, че данните опровергават дезинформацията, разпространена от част от парламентарната опозиция.

Здравеопазването също е с положително салдо: украинските бежанци са внесли 1,1 млрд долара в системата на общественото здравно осигуряване, а разходите за тяхното лечение са 564 млн долара.

Министърът на вътрешните работи Вит Ракушан заяви, че правителството „в никакъв случай не се срамува“ от начина, по който се справя с бежанския поток. Около 170 000 украинци имат законна работа в Чешката република, което прави страната една от най-успешните в ЕС по интеграцията на новодошлите в пазара на труда.

Към момента 396 000 украински граждани имат статут на временна закрила в страната, а 80 000 са кандидатствали за специална дългосрочна виза за пребиваване. Престъпността сред украинците не е по-висока от тази сред останалите групи, допълни Ракушан.

ЕС с нова военна помощ за Украйна от печалбите на руски активи.

🇪🇺💰🇺🇦 Европейският съюз обяви, че подготвя нов пакет военна помощ за Украйна в размер на 92,7 милиона долара, финансиран изцяло с печалбата от замразени руски активи, с прогнозно изплащане в началото на следващата година, съобщи висш представител на ЕС, предпочел да остане анонимен.

Това ще бъде четвъртото плащане със средства от замразени руски активи. Предишните три транша възлизат общо на 214,4 милиона долара годишно, които бяха разделени на две плащания. Средствата ще отидат предимно за подкрепа на отбранителната индустрия на Украйна, особено за закупуване на дронове, средства за противовъздушна отбрана и евентуално боеприпаси.

Европейската комисия ще представи на страните членки варианти как точно да бъдат оползотворени руските пари, като основната цел е осъществяване на тясна интеграция на украинския отбранителен сектор в европейската военна индустрия.

Наскоро Европейският парламент одобри законовия акт за Европейската програма за отбранителна индустрия (EDIP), който предвижда именно включването на украинската отбранителна индустрия в европейския военно-промишлен комплекс. Програмата ще бъде внесена за окончателно одобрение в Съвета на ЕС, а нейното изпълнение е планирано да започне не по-късно от 2027 г.

Междувременно полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му е най-големият бенефициент на европейската програма SAFE (Действия за сигурност на Европа), предназначена за подкрепа към местната отбранителна индустрия и полската икономика като цяло, съобщи Кабинетът на премиера.

Програмата разполага с близо 51 милиарда долара за финансиране на проекти като „Източен щит“, както и за развитие на отбранителни технологии и национални инфраструктурни обекти, свързани със сигурността.

ЕС отпуска 51 млрд. долара на Полша за укрепване на отбраната и „Източен щит“.

Полски войници участват в учението Dragon-24, част от мащабните маневри на НАТО Steadfast Defender 2024, в Коженево, Полша, 4 март 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kacper Pempel

🇵🇱 Полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му ще бъде най-големият бенефициент на европейската програма SAFE, предназначена за подкрепа към отбранителната индустрия и икономиката като цяло, съобщи канцеларията на министър-председателя.

Програмата предвижда близо 51 млрд долара финансиране и ще подпомогне ключови проекти като „Източен щит“, развитие на отбранителни технологии и обекти на националната инфраструктура, свързани със сигурността.

Туск подчерта значението на сътрудничеството в ЕС за защитата на източната граница на Полша и определи SAFE като мащабна инвестиция в безопасността на страната и технологичния ѝ напредък, включително в космически проекти, изкуствен интелект и киберсигурност.

🔙 Frontline Monitor припомня: Полша започна изграждането на нова линия укрепления по своята граница с Калининград в рамките на инициативата „Източен щит“, съобщи независимият анализатор Клеман Молен, който се позова на сателитни снимки. Публикуваните от него изображения показват началните етапи в изграждането на укрепленията от полската страна на границата с руския ексклав.

Мерц: Европа няма да позволи на Путин да излезе от войната с успех.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Европа няма да позволи на Владимир Путин да излезе от войната в Украйна при условия, които биха могли да се тълкуват като негов успех.

Мерц подчерта, че всяко евентуално мирно споразумение трябва да получи изричното съгласие както на Украйна, така и на държавите от Европейския съюз, за да бъде смятано за жизнеспособно.

„Искаме тази война да приключи колкото се може по-скоро. Но споразумение, сключено между великите сили без съгласието на Украйна и без съгласието на европейците, няма как да бъде основа за истински и траен мир в Украйна“, заяви Мерц пред Бундестага, долната камара на парламента.

Изявлението беше направено по време на парламентарен дебат за федералния бюджет на Германия за 2026 г., в който се предвижда значително увеличение на финансовата помощ за Украйна. Освен това Мерц отбеляза, че запазването на мира в Европа остава основен приоритет на правителството му, но предупреди, че няма да допусне уреждане, което би означавало капитулация на Украйна.

Мерц изтъкна, че Европа не трябва да бъде изтласквана на заден план в този процес: „Европейските въпроси могат да се решават само със съгласието на Европа. Европа не е пешка, а суверенен играч със собствени интереси и ценности.“

Канцлерът потвърди, че Германия планира да увеличи помощта за Украйна през следващата година до 11,5 млрд евро спрямо предвидените по-рано 8,5 млрд евро. Той също така изяви твърда подкрепа за финансиране на отбраната и реконструкцията на Украйна със средствата от замразени държавни активи на Руската федерация.

„Германия ще продължи да подкрепя украинския народ толкова дълго, колкото е необходимо“, каза той и добави, че Берлин е готов да използва блокираните руски средства за тази цел.

Мерц е категоричен, че Путин трябва „да осъзнае, че няма шанс да спечели тази война за сметка на европейския ред на свободата и мира“.

Европейският парламент одобри 1,5 милиарда за инвестиции в отбраната.

🇪🇺 Европейският парламент одобри програма на стойност 1,5 милиарда евро, предназначена за финансиране на инвестиции в отбраната на целия Европейски съюз и подкрепа за Украйна, съобщи институцията по-рано днес.

Програмата за европейската отбранителна индустрия (EDIP), която е част от по-мащабните усилия за превъоръжаване на Стария континент в отговор на руската агресия в Украйна през 2022 г., цели да засили колективната отбрана и да оптимизира производствените процеси.

За да получат финансиране по схемата, която ще действа до 2027 г., най-малко 65% от стойността на компонентите на даден отбранителен продукт трябва да произхождат от ЕС или от партньорски държави.

Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола написа в X, че EDIP ще се използва за укрепване на отбранителната индустрия на ЕС, за стимулиране на съвместните обществени поръчки и производство, както и за увеличаване на европейската подкрепа за Украйна.

Дълго време правителствата на страните-членки водиха спорове относно критериите за участие и други детайли по програмата. Франция настояваше за строги правила тип „купи европейско“, за да подкрепи европейската индустрия, докато държави като Нидерландия се застъпваха за по-гъвкави условия при закупуване на военно оборудване от САЩ, Великобритания и други страни.

Одобрението от Парламента е последната стъпка в законодателния процес, преди 27-те държави членки да дадат окончателното си съгласие за програмата, което се очаква да е чиста формалност,

Европейските лидери са оптимисти, но подчертаха „червените линии“ на Украйна.

🇪🇺 Европейските лидери излязоха от разговори за собственото си предложение за мирен план за Украйна с изненадващо позитивни оценки за процеса, но същевременно повториха твърдо основните си позиции относно зачитането на украинските „червени линии“ по въпросите за територията и суверенитета.

Лидерите на ЕС се събраха в кулоарите на срещата на върха ЕС–Африка в Ангола, за да обсъдят напредъка от уикенда в Женева. Те приветстваха „новия импулс“, но изтъкнаха, че все още има проблеми за решаване.

Тези проблемни точки обаче далеч не са второстепенни, а засягат самото сърце на украинския суверенитет: териториалната цялост, правото на страната да се защитава и перспективите ѝ за членство в НАТО и ЕС.

Въпреки понякога почти неочаквано позитивната реторика, очевидно мотивирана от желанието да се покаже пред САЩ и Доналд Тръмп готовност за ангажираност, остава открит въпросът доколко тези европейски дискусии ще имат реално и трайно влияние върху окончателния мирен план.

„Макар че предстои още работа, сега вече има солидна основа за движение напред“, заяви Урсула фон дер Лайен, преседател на Европейската комисия, която подчерта ключовия принцип, че „само Украйна, като суверенна държава, може да взема решения за бъдещето си“.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща отбеляза, че „макар някои въпроси да остават нерешени, посоката е позитивна“, и потвърди, че частите от споразумението, които засягат ЕС, ще изискват „пълно участие и решения“ от страна на Съюза.

По-скептични и конкретни бяха коментарите на националните лидери, които очертаха основните области, където ще е нужна още доста работа в сферата на дипломацията.

Полският премиер Доналд Туск подчерта, че всяко мирно споразумение за Украйна трябва „да засили, а не да отслаби нашата сигурност“, и заяви открито, че конкретни части от проекта трябва да се пренапишат. Той настоя силно за допълнителен натиск върху Русия, включително с използване на замразените ѝ активи в Европа: „Не може Европа да плаща сметката за действията на Русия.“

Шведският премиер Улф Кристершон повтори същата позиция: „Русия трябва да бъде принудена да седне на масата за преговори“, а в интерес на страната му е да изпрати ясно послание към Москва, че „агресията никога не се отплаща“.

Въпреки цялата позитивна реторика, именно германският канцлер Фридрих Мерц призна, че „мирът в Украйна няма да дойде за една нощ“ и че Русия трябва да бъде въвлечена по-сериозно в следващия кръг от разговори.

Предложението на ЕС, което преработва коренно първоначалните варианти, смятани за проруски, и измества баланса в полза на Украйна, без съмнение ще предизвика реакция от Москва, която ще се опита да отхвърли част от новите точки.

Ключово сега е да видим кои от европейските аргументи и контрапредложения ще оцелеят в най-новата версия на документа след женевските разговори през уикенда – нещо, за което ще разберем повече в следващите часове и дни.

ЕС и Г-7 със съвместно изявление в отговор на мирния план на Тръмп за Украйна.

🇪🇺🤝🇺🇦 Лидерите на ЕС и Г-7 публикуваха съвместно изявление в отговор на мирния план за Украйна в 28 точки, подкрепен от американския президент Доналд Тръмп, като определиха предложението като възможна отправна точка, но с уговорката, че са необходими сериозни корекции.

В декларацията, публикувана от Европейския съвет в събота, се приветстват усилията на САЩ за постигане на мир в Украйна, но в същото време изразяват сериозни резерви относно ключови елементи от проекта.

Държавните глави изтъкват, че „границите не бива да се променят със сила“ и отхвърлят идеята за ограничаване на военния капацитет на Украйна, тъй като тези мерки биха я оставили уязвима пред бъдещи агресии.

Съвместното изявление беше подписано от председателя на Европейския съвет Антониу Коща, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и държавните и правителствените ръководители на Канада, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Япония, Нидерландия, Испания, Обединеното кралство, Германия и Норвегия.

„Смятаме проектоплана за основа, която ще изисква допълнителна работа. Готови сме да се включим в тази работа, за да гарантираме устойчив мир в бъдеще“, се казва в документа.

Лидерите настояват всякакви разпоредби, засягащи ЕС или НАТО, да се одобряват от страните членки на тези организации, а не да се решават едностранно от САЩ, Русия или Украйна.

Мирната инициатива, за която първо съобщи Axios, предвижда официално признаване на руския контрол върху части от Донецка и Луганска област, ограничения върху военната сила на Киев и изтегляне на оръжия с голям обсег. В замяна на това на Украйна и ЕС се предлагат дългосрочни гаранции за сигурност.

Според информацията САЩ са призовали Киев да приеме плана до 27 ноември. The Wall Street Journal съобщава, че Вашингтон е отправил предупреждение, според което евентуален отказ ще доведе до спиране на разузнавателната и военна помощ за украинската отбрана.

Макар планът да има подкрепата на Тръмп, той беше посрещнат от остри критики в Украйна, ЕС и Конгреса на САЩ. Анализатори, цитирани от WSJ, алармират, че на практика предложението легализира руската окупация и отслабва способностите на Украйна да се защитава.

Западни медии забелязаха и езикови странности в текста на проекта – някои пасажи изглеждат предварително написани на руски език, което поражда допълнителни въпроси за авторството и истинските намерения зад документа.

В своето изявление лидерите на ЕС и Г-7 потвърждават непоколебимия си ангажимент към суверенитета на Украйна и продължаващата координация както с Киев, така и с Вашингтон.

„Използваме случая, за да подчертаем непоколебимата си подкрепа за Украйна. В идните дни ще продължим тясното сътрудничество с Украйна и Съединените щати“, подчертава съвместната декларация.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано европейски чиновници отправиха остри критики срещу специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф заради изявленията му във връзка със замразени руски активи. Служител на ЕС заяви пред POLITICO, че Уиткоф „трябва да посети психиатър“. Реакцията дойде в отговор на съобщения, че САЩ предлагат използването на средствата, които са държани в ЕС, а от Брюксел веднага напомниха, че Вашингтон „няма право да размразява активи, съхранявани в Европа“.

Орбан ще блокира помощта от ЕС за Украйна.

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан, известен противник на помощта за Украйна, вижда в новия мирен план на Белия дом удобен повод да блокира милиарди евро финансиране за Киев, съобщава POLITICO.

В писмо, изпратено в събота до председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Орбан призовава ЕС незабавно да се включи към условията на американския план от 28 точки, който предвижда Украйна да се откаже от територии, да намали наполовина въоръжените сили, като в същото време Вашингтон да получи 50% от печалбите от реконструкцията на страната.

Намесата на унгарския премиер идва в момент, когато лидери на ЕС водят кризисни консултации, за да вземат решение как да отговорят на плана, изготвен от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф без участието на европейските съюзници и предвиждащ мащабни отстъпки пред ултиматума на Москва.

„Европейците трябва незабавно и безусловно да подкрепят мирната инициатива на Съединените щати. Освен че трябва да застанем зад президента на САЩ, сме длъжни без отлагане да започнем самостоятелни и преки преговори с Русия“, пише Орбан.

Освен Унгария, останалите 26 страни-членки „многократно и недвусмислено заявиха подкрепата си за Украйна. В момента има интензивна координация между европейските лидери, включително и партньори извън ЕС, за да продължим тази подкрепа въпреки последните събития“, отбеляза европейски служител, пожелал анонимност.

В същото писмо Орбан посочва, че страната му „не подкрепя предоставянето на каквато и да било нова финансова помощ за Украйна от страна на Европейския съюз“, както и че „не дава съгласие подобно решение да бъде взето от името и в рамките на ЕС“.

В Брюксел се водят преговори с държавите-членки относно начини, по които замразените руски активи да бъдат използвани за отпускане на заем за репарации в размер на 140 млрд евро в полза на Украйна. Въпросът ще бъде обсъден на срещата на върха на 18 декември.

„За Украйна бързото споразумение за Заема за репарации е от ключово значение. Той осигурява предсказуемо финансиране от наличностите на замразените руски държавни активи, гарантира стабилност още от началото на 2026 г. и не натоварва допълнително данъкоплатците в ЕС“, заяви украинският посланик в ЕС Всеволод Ченцов.

Орбан последователно опитва да блокира военната и финансова помощ за украинската отбрана, като в същото време задълбочава своите връзки с Кремъл и се обявява против санкциите, които имат за цел да източат военната каса на Кремъл. Въпреки това Унгария вече е била изненадвана от променливата реторика на президента Доналд Тръмп към Русия, което я принуди да договори изключение от новите американски ограничения върху руския петрол.

Урсула фон дер Лайен и лидерите на водещите световни икономики участват в срещата на Г-20 в Йоханесбург, където „в кулоарите се водят изключително интензивни дипломатически усилия за мирния план в Украйна“, съобщи друг европейски служител. Президенти и премиери от страните членки на ЕС ще обсъждат предложенията и в кулоарите на срещата на върха ЕС–Африка, която ще се проведе в Ангола този понеделник.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас отправи остри критики спрямо американското предложение по-рано тази седмица: „Натискът трябва да бъде върху агресора, а не върху жертвата. Награждането на агресията само ще породи нова агресия.“

Тръмп даде срок до четвъртък на украинския президент Володимир Зеленски да приеме плана. „Той ще трябва да го хареса, а ако не го хареса – ами, тогава нека продължават да се сражават, предполагам“, заяви Т Рейтър в петък.

Зеленски, чиято страна се готви да посрещне поредна зима на война след пълномащабната инвазия от февруари 2022 г., заяви, че Украйна преживява „един от най-трудните моменти“ в историята си и може да се изправи пред избора „да загуби достойнството си или да рискува да загуби ключов партньор“.

ЕС е платил за руски газ и нефт със 142 млрд долара отколкото е дал на Украйна.

🇪🇺 Европейският съюз е платил за внос на руски петрол и енергия със 142 млрд долара повече, отколкото е предоставил на Украйна под формата на помощ от началото на войната, заяви шведският министър на външните работи Мария Малмер Стенергард, определяйки това неравновесие като „просто срамота“, съобщи украинското издание „Европейска правда“.

По време на срещата на Съвета по външни работи на ЕС в Брюксел тя сподели, че шведското правителство е анализирало финансовите потоци в Европа след февруари 2022 г. и резултатите са повече от тревожни.

„Истината е, че подкрепата на ЕС за Украйна не е достатъчно голяма, а подкрепата ни за Русия е прекалено голяма“, обобщи тя пред журналисти.

Според нея институциите на ЕС и страните членки са предоставили общо 215 млрд евро помощ за Украйна, докато в същия период са внесени руски петрол и газ на стойност 231 млрд долара, докато общият внос от Русия, включително други стоки, е достигнал 358 млрд долара.

„Това значи, че на практика имаме отрицателна подкрепа за Украйна в размер на 142 млрд долара“, посочи тя, показвайки диаграма с цифрите.

„Това е просто срамота“, изригна тя и подчерта, че сериозни преговори за мир са невъзможни, освен ако Европа не увеличи значително помощта за Киев и в същото време не засили драстично натиска върху Кремъл.

„Много добра отправна точка би било да използваме замразени руски активи в полза на Украйна“, заяви Стенергард и отправи призив към партньорите в ЕС да действат по-решително по този въпрос.

🔙 Frontline Monitor припомня: Испания ще предостави 946 млн долара помощ на Украйна и планира годишна подкрепа за сигурността в размер на 1,16 млрд долара, от които 249 млн долара ще са насочени към противовъздушна отбрана и оборудване за наблюдение чрез инструмента SAFE на Европейската комисия.

Испания ще предостави още 1 млрд. евро военна помощ на Украйна

🇪🇸🤝🇺🇦 Испания се подготвя да отпусне още 1 милиард евро военна помощ за Украйна до края на годината. Пакетът включва поръчка на американско оръжие и допълнителна помощ за енергийната мрежа на прага на зимния сезон, съобщи испанският външен министър Хосе Мануел Албарес пред вестник El País.

„Испания остава все така твърдо ангажирана със суверенитета и отбраната на Украйна и този ангажимент ще продължи, докато се води война“, подчерта Албарес.

Планираната помощ съдържа покупки по програмата за американско оръжие (PURL), както и нелетално оборудване – най-вече мощни генератори, които да подпомогнат Украйна в зимния сезон на фона на варварски бомбардировки по енергийната ѝ мрежа.

Министърът припомни, че военната помощ е само част от общия принос на Испания за украинската кауза. Страната на Иберийския полуостров прие 250 000 украински бежанци, от които 40 000 деца и продължава непоклатимата подкрепа за кандидатурата на Украйна за членство в ЕС и инициативата за създаване на специален международен трибунал за преследване на държавни служители на Руската федерация, които да бъдат изправени пред правосъдие за руската агресия.

Миналата година Испания отново предостави 1 милиард евро военна помощ, като пакетът за тази година се очаква да бъде приблизително същият по размери, каза Албарес.

На въпрос за потенциалното несъгласие на коалиционния партньор Сумар, лява партия, скептична към разходите за оръжие, министърът изрази увереност в единството на управляващия кабинет:

„Цялото правителство е единодушно за мир в Украйна и Европа. Всеки разбира какво е заложено на карта – суверенитетът и свободата на Украйна, но също така човешките права, международното право и хуманитарните принципи“, подчерта той.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано 8 страни от Скандинавия и Прибалтика (Естония, Латвия, Литва, Финландия, Дания, Исландия, Норвегия и Швеция) обявиха общ пакет на стойност 500 милиона долара за закупуване на военно оборудване и боеприпаси за Украйна.

Еврокомисарят по отбраната: Украйна може да подсили източния фланг на ЕС.

🇺🇦🤝🇪🇺 Украинската армия може да подсили отбраната по източния фланг на Европейския съюз след евентуално сключване на примирие. Това заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс, според когото опитните сили на Киев могат да засилят възпирането срещу Русия.

В своя публикация от днес Politico цитира реч във Вилнюс Кубилюс, в която той отбелязва, че „би било добре“ украински сили да бъдат изпратени в държавите от първа линия в Прибалтика, заедно със сега разположената бронетанкова бригада на Бундесвера и ротационни сили от американската армия.

Засега предложението е хипотетично. Русия продължава да атакува Украйна, а Владимир Путин не показва никакъв интерес към компромис, който би сложил край на кръвопролитието, се отбелязва в статията на американското издание.

Кубилюс обаче подчерта, че Украйна разполага с най-опитната армия в Европа: способност, с която другите съюзници в ЕС и НАТО не могат да се похвалят. Изявлението му идва на фона на забавен политически импулс за приемане на Украйна в НАТО заради несъгласието на Белия дом и още три държави-членки – Германия, Унгария и Словакия.

Бившият литовски премиер Кубилюс посочи, че участието на украински войски би допълнило, а не заменило сегашната отбранителна позиция на Алианса. По думите му Литва научила, че „по-добре е да имаш няколко гаранта“, и че член 5 от договора на НАТО трябва да бъде подсилен от собствените ангажименти на ЕС за сигурност с ясни механизми за изпълнение.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украински военни, които се обучават в страни от НАТО, спомогнаха за подобряване на военното обучение, като споделиха опита си от доминираната от дронове линия на бойно съприкосновение.

Докато някои учебни центрове в Полша и Чехия все още ползват ръководства от епохата на Ирак и Афганистан, преди дроновете да извършат революция във военното дело, украинските военни вече пренасят тази трансформация директно в учебните зали.

Украинска компания включи Майк Помпео в своя консултативен съвет.

Бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео говори на четвъртия ден от Националната конвенция на републиканците на форума Fiserv в Милуоки, Уисконсин, САЩ, 18 юли 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Elizabeth Frantz

🇺🇦🤝🇺🇸 Водещият украински производител на дронове и крилати ракети обяви, че е включил бившия държавен секретар на САЩ Майк Помпео в своя консултативен съвет – ход, насочен към засилване на контрола върху дейността на компанията на фона на разследване от антикорупционните органи.

Fire Point, чийто дрон FP-1 изиграва ключова роля в далекобойните удари на Украйна по територията на Руската федерация, заяви, че с назначаването на Помпео, който беше държавен секретар от 2018 до 2021 г. по време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, „привежда структурата си на управление в съответствие с водещите международни стандарти“.

Фирмата, която разработи и крилатата ракета „Фламинго“, която Украйна се надява да произвежда масово в рамките на разрастването на собствения си отбранителен сектор, е обект на разследване от украинските органи за борба с корупцията заради завишени цени, съобщи Kyiv Independent.

„Стратегическите прозрения и дълбокото разбиране на глобалните процеси от страна на секретаря Помпео ще бъдат безценни, докато продължаваме да се развиваме и да укрепваме практиките си на управление“, гласи изявление на компанията, без да се споменава разследването.

Според датския министър на отбраната в близките месеци Fire Point планира да построи завод за ракетно гориво в Дания.

Борбата с корупцията и подобряването на корпоративното управление са от решаващо значение за Киев, докато се стреми да получи допълнителна военна и финансова помощ от Запада в борбата ѝ срещу руската агресия, намираща се в четвъртата си година, както и за кандидатура за членство в Европейския съюз.

Словашки ученици напуснаха залата при изявление на Фицо срещу помощта за Украйна.

🇸🇰🤝🇺🇦 Словашкият премиер Роберт Фицо се сблъска с острата реакция на гимназисти срещу провокативни изявления от негова страна за войната в Украйна и финансовата подкрепа на ЕС за Киев по време на посещение в училище в Попрад, съобщи Dennik на 14 ноември.

Инцидентът се случи по време на лекция в класна стая, където Фицо заяви, че Европейският съюз възнамерява да отдели 140 милиарда евро „за удължаване на войната“ в Украйна. Изказването на словашкия премиер разпали силно недоволство сред учениците в публиката, голяма част от които дадоха гласност на своето възмущение.

На възникналата суматоха Фицо реагира по начин, недостоен за публична фигура от такова равнище – с подигравки, провокации и уличен език, вместо с разумни аргументи и уважение към различното мнение:

„Щом сте толкова герои в черни тениски и толкова подкрепяте войната, отидете да се биете там.“

Въпреки молбата му учениците да му позволят да довърши речта си, много от тях продължиха да дрънчат с ключовете си – традиционна форма на протест в Словакия, символизираща несъгласие.

Фицо отвърна саркастично: „Дрънкайте, дрънкайте“, което накара група ученици да станат и да напуснат залата. Един от тях носеше украинско знаме, докато излизаше.

Според Dennik това не е първият подобен протест срещу появите на Фицо в училищата. В началото на ноември планирана лекция в друго училище в Попрад беше отменена след мащабна съпротива от страна на учениците в него, включително рисунки с тебешир на сърца в цветовете на украинското знаме. След протеста един от учениците, участвали в него, е бил привикан на разпит в полицейския участък, след което е бил върнат обратно в училището.

Тогава Фицо заяви, че посещението не е отменено, а само отложено: „Ако ми дадат нова дата, ще се уговоря с директора и ще дойда следващата седмица“, каза той пред местни медии.

По-рано стана ясно, че Роберт Фицо подкрепя позицията на унгарския си колега Виктор Орбан и заяви, че няма намерение да спира вноса на руски петрол.

Корупционният скандал в Украйна е „изключително неприятен“, заяви Кая Калас.

Върховният представител по външните работи и политиката за сигурност на Европейския съюз и заместник-председател на Европейската комисия Кая Калас говори в Атина, 6 ноември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Stelios Misinas/File Photo

🇪🇺🇺🇦 Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви пред Ройтерс, че корупционният скандал в енергетиката на Украйна е „изключително неприятен“ и трябва да бъде приет сериозно от Киев.

Вчера украинският президент Володимир Зеленски поиска уволнението на двама министри от своя кабинет на фона на криминално разследване за предполагаема корупционна схема на стойност 100 милиона долара, която разпали нов обществен гняв спрямо правителството.

„Те действат много решително. Няма място за корупция, особено сега. Става дума буквално за парите на народа, които трябва да отидат на фронтовата линия“, заяви Калас в кулоарите на среща на външните министри от Г-7 в Канада.

„Мисля, че е много важно да продължат с това бързо и да го вземат наистина сериозно“, добави тя.

Бивш шеф на НАТО предупреди, че Украйна е изправена пред „вечна война“, освен ако ЕС не отпусне 160 милиарда долара помощ

🇩🇰🤝🇺🇦 Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен предупреди, че Украйна е застрашена от „безкрайна война“, освен ако европейските държави не увеличат рязко натиска върху Русия и военната помощ за Киев.

В интервю за The Guardian той заяви, че Европа трябва да премине отвъд обикновената реторика и да предприеме решителни стъпки, сред които отключване на замразените руски активи и укрепване на собствените си отбранителни способности.

„Ако не извършим сериозни промени в стратегията, ще се сблъскаме с безкрайна война“, каза той.

Расмусен призова европейските правителства да създадат щит от ракети и дронове на територията на НАТО, граничеща с Украйна, и да подготвят европейски сили за защита, които да се разположат след примирие или мирен договор.

Бившият шеф на Алианса настоя Европейският съюз да освободи 160 милиарда долара замразени активи на руската централна банка, държани в Euroclear в Белгия, за финансиране на отбраната на Украйна и нейното възстановяване след войната.

„Трябва да действаме сега. Правните дебати могат да дойдат по-късно“, каза той, предупреждавайки, че продължаващите забавяния само укрепват позициите на Москва.

Расмусен смята, че руският президент Владимир Путин ще обмисли преговори само при ясно военно превъзходство срещу него. Той също така предупреди, че Европа не може да разчита безкрайно на американското финансиране и доставки на оръжия, тъй като ангажиментът на Белия дом при нова администрация остава несигурен.

Расмусен обобщи, че без по-силно европейско лидерство – повече оръжия, ракети с голям обсег и незабавна финансова подкрепа – Украйна може да бъде принудена да води продължителна война с ниска интензивност, която постепенно изчерпва ресурсите ѝ.

Молдова закрива т.нар. Руски културен център в Кишинев.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Министерският съвет на Молдова одобри проекта за денонсиране на Споразумението на правителството на страната с това на Руската федерация за създаване и функциониране на културни центрове.

Документът, подписан през 1998 г., предвиждаше създаването на центрове на територията на двете държави с цел насърчаване на културния и научен обмен, но в момента Молдова няма свой културен център на руска територия.

„Руският културен център изобщо не беше културен – той беше прикритие за дейности, насочени към подкопаване на суверенитета на Република Молдова“, каза министърът на културата Кристиан Жардан по време на правителствено заседание.

Той отбеляза, че след руската инвазия в Украйна, както и в контекста на многократните опити за дестабилизация и непрестанните информационни атаки от страна на Москва срещу Молдова, това споразумение може да се използва като инструмент за разпространение на изопачени наративи от руска страна, което представлява риск за сигурността на страната.

Напомняме, че Руският културен център беше открит през 2009 г. въз основа на споразумение за създаване и функциониране на културни центрове, под прякото управление на руското посолство.

Центърът се финансира от агенция „Россотрудничество“, която е на пряко подчинение на Кремъл и попада под международни санкции. ЕС я определя като основната държавна агенция за проектиране на меката сила и хибридното влияние на Кремъл, включително популяризиране на т.нар. концепция „Руский мир“.

Полша изгражда собствена „стена от дронове“ преди ЕС.

🇵🇱 Полша възнамерява да изгради собствена национална мрежа за противодействие на дронове срещу нарастващите руски въздушни заплахи, съобщи Bloomberg на 4 ноември.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик отбеляза, че Варшава няма да чака общата европейска инициатива за „стена от дронове“ и ще действа самостоятелно.

„Няма да чакаме никого“, каза Томчик и потвърди, че първите инвестиции ще бъдат обявени още този месец. Проектът се очаква да бъде реализиран в следващите няколко месеца.

Според американското издание планът на Полша включва местните производители, които ще трябва да осигурят поне половината от оборудването и системите по договорите.

Томчик отбеляза, че системата ще включва радари за откриване, компоненти за електронна война и прехващащи оръжия, предназначени да неутрализират дронове и нисколетящи самолети.

Този ход идва след няколко инцидента с руски дронове в близост до или над територията на страната през последните месеци, довели до призиви за придобиване на по-силни способности за отбраната на страната.

По-рано беше съобщено, че Полша и Украйна стартираха отбранително партньорство, фокусирано върху съвместно производство на оръжия и технологии за дронове.